Тези средства ще се инвестират за опазване на околната среда
- Г-жо Карамфилова, само преди дни парламентът реши да поднови преговорите с ЕК и да отложи затварянето на въглищните централи до 2038 г. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Решението е факт, взето е от Народното събрание и ние трябва да се съобразим с него. То поставя пред нас една изключително отговорна задача - предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост, който беше подписан преди по-малко от година. Необходимо е да бъдат мобилизирани ресурси и да бъдат направени анализи и сметки, за да се прецени какъв трябва да бъде нашият преговорен подход. В сегашното решение за прилагане на плана са упоменати няколко централи и за всяка година съответното намаляване на емисиите от тях, като за базова е приета 2019г.
Нашите усилия ще бъдат фокусирани върху няколко аспекта - ефикасно изчисляване на емисиите за целия сектор, съобразяване с европейското законодателство и най-важното - подхода, който държавата трябва да поеме, за да върви по пътя на декарбонизацията. Притеснителен елемент е и времевият срок за преговорния процес.
Отварянето на плана за предоговаряне спира процеса по постъпване на финансовия ресурс. Тук е важно да подчертаем, че в рамките на нашия служебен кабинет вече постъпи първият трансфер от близо 2,8 млрд. лв. Вторият транш зависи от приемането на редица реформи - основно пакет от законодателни актове, като служебният кабинет внесе всички тях, а колко са приети от Народното събрание, вече е друг въпрос.
- Изпълнили ли сме процента за намаляване на емисиите? Вие казвате, че сме, а предшественикът ви твърди обратното.
- ЕС е задал намаляване на емисиите с минимум 55% до 2030 г. спрямо 1990 г., като това е общоевропейски ангажимент, т.е. следва да се постигне от всички държави - членки на ЕС. С плана за възстановяване на България на 4 май 2022 г. страната ни е поела доброволен национален допълнителен ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове от електропроизводството с 40% до 2026 г. в сравнение с 2019 г.
България изпълнява своята част от общия европейски ангажимент, но относно допълнителния ясно е, че са необходими нови допълнителни усилия.
- В началото на мандата вие казахте, че ще фокусирате работата си по плана за възстановяване. Какво предприехте?
- Още през октомври миналата година Народното събрание прие решение, с което задължи служебния кабинет да подготви всички необходими законодателни инициативи. Една от тях е Законът за биологично разнообразие, който е от компетентност на Министерството на околната среда и водите. Още преди решението на НС ние бяхме изпълнили нашия ангажимент и разработили проекта. Той е разпределен по комисии, но все още не е започнало разглеждането му.
Изменението на този закон е и критерий за осигуряване на второто плащане по плана. Със законопроекта се определят конкретни органи, отговорни за управлението на защитените зони, както и техните правомощия. Въвежда се задължението за разработване на планове за управление на всички зони, в които ще бъдат определени специфични цели и мерки за опазване в съответствие с изискванията на ЕК. Така отговаряме и на процедура за нарушение относно липсата на органи за управление на мрежата "Натура 2000" в България.
- Какво се случва с останалите наказателни процедури? Ще успее ли например България да се спаси от глобата в размер на 10 млн. лв. за мръсен въздух от Брюксел?
- В момента процедурите в областта на околната среда са 16 и са на различен етап. Една от приоритетните, по която започнахме активна работа предвид напредналия ѝ етап, тъй като тя е след установително решение, е тази, свързана с качеството на атмосферния въздух и най-вече с нашия проблем с фините прахови частици.
Още през април 2021 г. Европейската комисия завежда иск за налагане на еднократна санкция в размер на малко над 3 хил. евро на ден, а освен това и периодична санкция в размер на над 28 хил. евро на ден. През септември подготвихме нашата позиция, за да покажем, че вървим с устойчиви действия за намаляване на превишенията и резултатите са безспорни. Разработихме и методика за намаляване на т.нар. допълнително замърсяване - от пренос на прах например. Предприети са и промени в нормативната уредба, които задължават операторите на големи горивни инсталации да осигуряват непрекъснато подаване на измерените чрез собствен мониторинг валидирани стойности на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, съгласно условията в издадените комплексни разрешителни.
Все още очакваме решението на Европейския съд по това дело, но генералният адвокат по делото излезе със заключение, че не е налице причина за определянето на санкция към България и всички средства в държавата следва да бъдат насочени към мерки, с които да продължим да намаляваме превишенията.
- Още по-голяма глоба ни очакваше и заради нерекултивираните депа за битови отпадъци. Има ли напредък в решаването на този проблем?
- Към началото на август 2022 г. бяха останали 8 нерекултивирани депа от 113. По тази процедура също сме пред осъдително решение, и то свързано с финансови аспекти. В резултат на положените ни усилия е приключила и е докладвана рекултивацията на 4 – Бяла (Варна), Бобошево, Велинград и Кърджали. За депото в Перник строително-монтажните работи също са приключили и остават три, при които има значително забавяне заради дълги процедури по обжалване и тежки терени. Това са Пирдоп, Дупница и Кочериново.
- Не сме ли изпуснали вече срока за закриването им?
- Срокът е минал много отдавна. До края на 2022 г. ние трябваше да докладваме на ЕК за напредъка ни. Санкциите, които може да ни бъдат наложени, са доста сериозни като сума. Първоначалните сметки за глобата, която ни очаква, беше 8-цифрена сума в евро, но с намаляването на всяко едно от депата намалява драстично и санкцията. Очаквам нещата да се развият положително, защото ние за толкова кратко време докладвахме сериозен напредък, въпреки че наказателната процедура е от далечната 2011г. с осъдително решение от 2015 г.
- Успяхте ли да закриете някоя от процедурите?
- Очакваме закриване на 4 наказателни процедури през идните месеци. На последното си заседание Бернската конвенция затвори досието за Калиакра, свързано с вятърните централи, и очакваме, че ЕК също ще го затвори. Докладваме и изпълнение на картите за риска от наводнения и съм оптимист, че ще приключим и с този ангажимент. Междувременно дойде становище за отваряне на наказателна процедура за това, че не сме приели дългосрочна стратегия за климата до 2050 г. и имаме повече от три години забавяне. Тя вече е разработена, подложихме я на широко публично обсъждане и е докладвана на ЕК, така че се надявам, че ще затворим и тази процедура.
- Кога се очаква да отворят първите процедури по новата програма “Околна среда”? За какво ще са те и ще има ли мерки, директно насочени за хората?
- Новата програма беше одобрена през октомври и по нея постъпиха над 3,5 млрд. лв. През тази година ще отворим процедури за близо 2 млрд. лв. по всички приоритети: води, отпадъци, биологично разнообразие, риск и изменение на климата и въздуха.
Една от най-очакваните процедури е за подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи. Мярката се нарича “За по-чист въздух!”, защото основната цел е подобряване на качеството на въздуха, като намалим използването на дърва и въглища за отопление от домакинствата - основен източник на емисии фини прахови частици, които причиняват не само респираторни, но и сърдечно - съдови заболявания. Мярката е с бюджет от 610 млн. лв. и е насочена към общините - тези 21, които са с нарушено качество на въздуха. Очаква се полза да имат над 80 хил. домакинства, които ще могат да кандидатстват за 100% безплатни енергийно ефективни уреди като климатици, термопомпи, пелетни печки или котли или свързване с тец. Задължително условие е демонтажът на старите печки и предаването им за рециклиране.
Друга важна мярка, която мога да определя като директно насочена към хората, е свързана с изграждането на системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци с фокус върху зелени и хранителни отпадъци.
- Кой ще може да се възползва от нея?
- Почти всички български общини ще могат да кандидатстват за безвъзмездно финансиране. Една от целите ни е хората да бъдат информирани кои са биоразградимите отпадъци и да бъдат създадени организация и условия за разделното им събиране. За целта са предвидени над 337 млн. лв., които да се инвестират в съдове за събиране на биоотпадъци, техника за транспортирането им и инсталации за компостиране.
През 2023 г. са предвидени и инвестиции във ВиК инфраструктурата, подобряването на капацитета за борба с горските пожари, доизграждане на системата за ранно оповестяване на населението при бедствия и извънредни ситуации, както и подобряване на природозащитното състояние на защитени видове и територии.
- Какво се случва с магистрала “Струма”, кога ще бъде избрано трасето през Кресненското дефиле?
- Ние приехме специфичните цели за двете защитени зони, които се намират в Кресненското дефиле, и по този начин отговорихме на изискванията на ЕК още от 2019 г. Сега предстои работа основно от страна на регионалното министерство и АПИ, които са възложили анализи, за да се прецени съответстват ли различните алтернативи за трасета на специфичните цели за защитените зони и кое ще бъде избрано. В рамките на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ има средства за мерки за смекчаване на въздействието на пътя през дефилето върху биологичното разнообразие в този район. Тези мерки така или иначе трябва да се реализират, защото този път е действащ, а в следващия програмен период на транспортната програма са заложени средства за изграждането на магистрала “Струма”.
- От началото на 2023 г. влязоха нови изисквания за продажбата на пластмасови продукти. Какво включват те?
- Да, тяхната цел е намаляване на въздействието на пластмасовите продукти за еднократна употреба върху околната среда, заложени в директива от 2019 г. От началото на тази година се въвежда разширена отговорност на производителите и на тютюневи изделия с филтри, което означава, че те ще трябва да покриват разходите за събиране на отпадъците от тях, за последващото транспортиране и третирането им, за почистване на местата, замърсени с тези отпадъци, и за осигуряване на специални контейнери за изхвърлянето на филтрите.
Освен това за пластмасовите продукти за еднократна употреба, които се предлагат на крайните потребители, задължително ще се заплаща не по-малко от 5 ст. за бройка за пластмасовите чаши за еднократна употреба и не по-малко от 20 ст. за съдове, използвани за съхранение на храна.
Също така вече при продажбата на тези продукти ще трябва да се посочва отделна цена от тази на напитката или храната. Например, ако си купуваме кафе в пластмасова чашка, чашката ще има отделна цена от кафето.
И тук стигаме отново до нашите поведенчески норми. Когато отидем в магазина, решаваме сами дали да си носим текстилна торбичка, в която да си сложим продуктите, или да си купим найлонова торбичка. Важно е да има и активна работа с деца и ученици, защото най-важното е да променим съзнанието и да разберем, че ползата за околната среда е и полза за нас и нашето здраве. В тази връзка към момента се изпълняват проекти от над 30 училища и детски градини с цел разработване и въвеждане на образователни програми сред учениците в областта на кръговата икономика. Средствата от над 2 млн. лева са по програма “Опазване на околната среда и климатични промени” по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021г.
- Кога може да очакваме въвеждането на депозитна система за опаковки?
- Сроковете за въвеждане, ако стъпим на опита на другите държави в Европа, особено на тези, които в последните няколко години са въвели депозитна система, са средно 2 години. Това е периодът от започване на анализирането и избора на конкретните параметри на системата, през законодателните промени, до избора на оператора и стартирането на работата на депозитната система. Аз съм оптимист, че още тази година ще имаме сериозен напредък по подготовката на системата.
- Има ли достатъчно вода в язовирите, трябва ли да се притесняваме от водна криза? Какво ще се случи при продължаваща липса на сняг и валежи?
- Тази липса наистина е притеснителна, и то не само заради язовирите, но и като цяло, и за развитието и на селското стопанство. Климатичните промени през последните години се отразяват върху количеството на водите, като тези ефекти са осезаеми през цялата година. За сравнение с миналата година общият обем на комплексните и значими язовири е с около 9% по-малък. От 12-те язовира за питейно-битово водоснабдяване най-проблемен е “Асеновец”, който към момента е с обем под 45%. Ние сме в активна координация с ВиК - Сливен и сме им препоръчали да ползват алтернативни източници - подземни води.
Към настоящия момент все още е рано да се направи прогноза за предстоящия сезон и дали очакваното пролетното пълноводие през 2023 г. ще запълни максимално язовирите, за да се гарантират водните количества за всички отрасли. При необходимост МОСВ ще предприеме действия за ограничаване на използваните води от язовирите, за да се обезпечат необходимите водни количества за приоритетно водовземане за питейно-битовото водоснабдяване.
CV
- Магистър - инженер по “Екология и опазване на околната среда” от Химико-технологичния и металургичен университет в София
- От 2005 г. в продължение на повече от 17 години работи в системата на Министерството на околната среда и водите
- От 2016 г. заема ръководни позиции към звената за стратегическо планиране и международни програми и проекти в МОСВ
- Изпълнителен директор на ИАОС от 2021 г., член на Борда на директорите на Европейската агенция по околна среда
- От август 2022 г. е служебен министър на околната среда и водите
