Борис Елцин и Джордж Буш-старши вдигнаха наздравица за подписания договор СТАРТ-II, с който малко след края на Студената война Русия и САЩ искаха да сложат край на ядрената надпревара помежду си.
Трийсет години по-късно руският президент Владимир Путин, който наследи Елцин на този пост, без никаква причина нападна съседна Украйна и тероризира тамошното цивилно население. САЩ и други западни държави помогнаха на Украйна да се въоръжи доста солидно. Президентът на САЩ Джо Байдън нарича Путин „касапин“ и „военен престъпник“, Путин пък от своя страна заплашва с ядрено оръжие. Така изглеждат нещата между двете големи държави 30 години по-късно…
"Разцвет на двустранния контрол върху въоръженията"
СТАРТ беше договор за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, тоест – на ракетите с далечен обсег, оборудвани с ядрени бойни глави. А продължението на договора, известно като СТАРТ-II, предвиждаше деактивиране на всички наземни междуконтинентални ракети, способни да носят по няколко ядрени бойни глави. Освен това двете страни поеха ангажимента до 2003 година да съкратят стратегическите си ядрени арсенали до максимум 3000-3500 бройки.
Политологът Йоханес Фарвик казва, че СТАРТ-II маркира разцвета на двустранния контрол върху въоръженията след края на конфликта Изток-Запад. „СТАРТ-II беше както резултат от подобрените политически отношения между двете суперсили, така и двигател за бъдещи мерки по укрепване на двустранното доверие,“ казва той.
Първият договор СТАРТ беше подписан през 1991 от Буш и тогавашния съветски президент Михаил Горбачов и влезе в сила през 1994 година. От днешна гледна точка трябва да се припомни още нещо много важно за този договор: освен Беларус и Казахстан, в допълнителния протокол към договора и Украйна пое ангажимента да предаде на Москва всички ядрени оръжия от съветско време, разположени на нейна територия. Днешното украинско ръководство най-вероятно горчиво съжалява за това решение.
СТАРТ-II си остава само на хартия
За разлика от СТАРТ-I, СТАРТ-II така и не влезе в сила. Заради военната намеса на САЩ в Косово и в Ирак, както и заради източното разширяване на НАТО, напреженията между Москва и Вашингтон отново се засилиха. В крайна сметка Русия постави едно условие, за да ратифицира СТАРТ-II: да остане в сила Договорът за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 година.
„Когато през 2002 година САЩ едностранно прекратиха въпросния договор, СТАРТ-II начаса беше обречен,“ казва Хенинг Хоф от Германското дружество за външна политика. Той припомня, че наистина е имало и преговори за ново споразумение СТАРТ-III, но тези преговори са замрели.
Независимо от това и Москва и Вашингтон не изгубиха интереса си към едно стратегическо ядрено разоръжаване. През 2002 година в Москва беше подписан договор, който ограничаваше броя на ядрените бойни глави до максимум 1700-2200 броя за всяка от двете държави. „Но дори това е предостатъчно, за да се унищожи цялото земно кълбо,“ припомня Хоф. Накрая дойде ред и на последното споразумение СТАРТ, което влезе в сила през февруари 2011 и всъщност е валидно и днес.
То официално задължава двете държави да ограничат ядрените си арсенали до максимум 1550 бойни глави, ядрените носители – междуконтиненталните ракети, подводниците и самолетите-бомбардировачи – до максимум 800 бройки. Двете страни имат право на инспекции, за да се уверят, че насрещната спазва договора. За последно през 2021 година Путин и Байдън удължиха договора до 2026 година.
Новият СТАРТ действа и по време на войната в Украйна
Дори войната на Русия срещу Украйна не промени принципно нищо, свързано с този договор. Вярно, че през октомври 2022 Русия „временно“ замрази проверките на своите ядрени арсенали, но официално не заради войната, а заради санкциите: поради ембаргото, наложено върху полетите на руски авиокомпании, руските инспектори не могат да летят до САЩ за инспекции. Шест месеца след началото на войната Москва заяви, че ще спазва договора, който е „важен инструмент за опазване на международната сигурност и стабилност“.
Този договор наистина е единственото оцеляло двустранно споразумение между САЩ и Русия за ядрено разоръжаване. През 2019 година Доналд Тръмп прекрати едностранно Договора за забрана на наземно базираните ракети със среден обсег на действие, а през 2020 година и договора „Открито небе“, който позволяваше насрещни разузнавателни полети като мярка за укрепване на доверието, съобщи "Дойче веле".
Мрачни изгледи
И тъй: Къде сме днес от гледна точка на контрола над ядрените оръжия? Още преди началото на войната в Украйна стокхолмският Институт за изследване на мира видя ясни признаци, че е приключило намаляването на ядрените арсенали, започнало след края на Студената война. „Всички ядрени сили разширяват и модернизират арсеналите си. (…) Това е много тревожна тенденция,“ пише в доклада на института.
Тенденцията е дори още по-тревожна на фона на агресивната война, която Русия води срещу Украйна. „Днес Русия на конвейер и без никакво смущение нарушава международното право, а на всичкото отгоре и неприкрито заплашва с използването на ядрено оръжие. Всичко това означава, че човек не може да я възприема сериозно като партньор в по-нататъшни преговори за стратегическо разоръжаване,“ казва Хенинг Хоф.
Според него руското нападение срещу Украйна показало и още нещо: само ядрени държави или страни, които се намират под ядрения чадър на САЩ и на НАТО, могат да се чувстват относително сигурни. „Така или иначе по всичко личи, че наличието на ядрени оръжия досега предотвратява голяма война между САЩ и СССР, респективно днешна Русия, и че това ще остане така и занапред,“ казва експертът.
Йоханес Фарвик смята, че днес контролът над въоръжаването изглежда като някаква останка от минали времена. Защото не е само напрежението между Москва и Вашингтон – нека не забравяме и Китай, припомня той. Та нали досега Пекин не е обвързан с нито един договор в ядрената област, освен с общия Договор за забрана на ядрените оръжия, добавя Фарвик.
Нищо повече от ограничаване на щетите
Ако днес искаме да постигнем някакъв напредък в тази област, най-напред трябва да подобрим изходните позиции за стратегическо разоръжаване, казва политологът.
„А това би било възможно само в една ситуация, която от сегашна гледна точка е утопична: подобрени политически отношения в триъгълника Вашингтон-Москва-Пекин. С други думи в момента става дума само за ограничаване на щетите, а не за някакви велики визии,“ обяснява той.
