- “Фалшиви новини” е актуалната фраза през изминалите месеци. Това е “номинацията” ми за израз на годината
- В българското политическо говорене думите все повече губят смисъла си
- Студентите от 4-и и 5-и курс са щастливи, че отмина времето на дистанционното обучение
- Има глад за красиво и вдъхновяващо слово - неслучайно подкастовете стават все по-популярни
- През 2022 г. отново “извадихме от раклата” думи и изрази, които всеки мислеше, че имат място само във филми и художествена фикция, описващи събития от миналото - бомбардировка, фронтова линия, въздушни удари
- Доц. Сталянова, изразът на миналата година беше “Секи сам си преценя”, родил се покрай недоверието на българина във ваксините срещу COVID. Има ли безапелационен израз или дума за отминаващата 2022-а, който по същия начин да е станал нарицателен и да е заживял и свой живот?
- Какво се е случило през изминалите месеци, какво ни е направило впечатление, какво бихме искали да променим - в края на всяка година обичаме да си правим равносметки. Тези дни чета как различни хора, към които се обръщат медиите - интелектуалци, общественици, актьори и др., посочват думата или израза, които според тях белязаха изминаващата 2022-а.
Прави ми впечатление, че няма единствена и безапелационна дума, с която бихме могли да идентифицираме опита си, натрупан през изминалите 365 дни. Чух думите разногласие, война, разединение, военна операция и други. Общото, което забелязвам между всички, е тяхната негативна натовареност.
През 2020 и 2021 г. “изровихме от нафталина” отдавна забравени думи като пандемия, карантина. Думи, които бяхме чували само в разкази на бабите си за далечни, отдавна отминали години. През 2022 г. отново “извадихме от раклата” думи и изрази, които вярвам, че всеки човек мислеше, че имат и ще намират място само във филми и художествена фикция, описващи събития от нашето минало - война, бомбардировка, фронтова линия, престрелки, въздушни удари, оръжия и подобни.
Думите, които използваме, пряко отразяват света, в който живеем. Затова с тъга отбелязвам тази тенденция – думите и изразите, които ни заливаха и продължават да ни давят като своеобразно цунами, назовават страшни, потресаващи, шокиращи, дори неприемливи явления от действителността. Кризи, убийства, жертви, бежанци, конфликти, войни.
С това обаче в никакъв случай не искам да кажа, че животът ни е бил белязан само с черни краски. Всеки от нас е имал своите прекрасни изживявания през 2022 г. Тук обръщам внимание само на думите, които ежедневно чуваме и четем. Ако си направим експеримент да изследваме статистически какви думи се появяват дори само в заглавията в медийната реч (интернет информационни агенции, радио, печат, телевизия), смятам, че моята теза ще се потвърди.
И все пак си мисля, че една фраза беше доста актуална през изминалите месеци, а именно фалшиви новини. Тя назовава относително ново явление в медийната среда, което оказва влияние на личностните и обществените нагласи, без да е основано на реална фактология. Така че нека това е моята “номинация” за израз на годината.
- В Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч с доц. Владислав Миланов правите езикови портрети на политиците - кого ще посочите като отличник и кой беше най-зле представилият се през последните месеци?
- За съжаление в българското политическо говорене думите все повече губят смисъла си.
Те рядко се обвързват с конкретно съдържание, често са и в противоречие с действията, което способства за тяхното десемантизиране.
Едновременно с това наблюдаваме как в едни и същи думи отделните политици влагат различно значение и как, когато например се говори за “патриотизъм”, всеки разбира нещо различно. Винаги съм вярвала в силата на словото като съграждаща връзки между хората, като възможност за градивен обмен на идеи, за откриване на пътища към хармония и помирение.
В публичното говорене тази сила като че ли се позагуби. И това е обща тенденция. Не българските политици са хората, които слушаме съсредоточено и с интерес.
От друга страна, всички ние изпитваме глад и жажда за красиво, смислено и вдъхновяващо слово. И не е случайна тенденцията все по-популярни да стават т.нар. подкастове. Човек според своите интереси, хобита, занимания и предпочитания намира достатъчно увлекателни, нека ги наречем не оратори, а говорещи хора, на които дава най-ценното - времето си, за да ги слуша - да споделят опит, идеи и преживявания. Неслучайно не само отделни личности, но и много предавания и журналисти в разнообразни медии имат свои подкастове със свои последователи. Струва ми се, че това е един от най-актуалните начини за комуникация с аудиторията, която става все по-взискателна и търсеща.
- Периодично се появяват трендове в публичното говорене, често чиновниците си харесват някоя фраза и я правят модерна. Например днес в тренда е да кажеш: “Ще го изговоря с шефа и ще ви върна”, забелязвате ли още подобни изрази?
- В администрацията, в корпоративната среда, в бизнес общуването има фрази, които за човека отстрани изглеждат странно, звучат нелепо и направо дразнещо. Истината е, че всяка професионална сфера ги има, те са се наложили в нея и използващите ги не ги възприемат като нещо изкуствено или привнесено насила.
По същия начин може да се почувстваме, когато чуем младежи да говорят на своя жаргон. Може да се възмутим, да размахаме гневно пръст, да обвиним тийнейджърите в неграмотност и непознаване на родния език. А може и да махнем с ръка, да си спомним как и ние сме говорили така с приятели или да се сетим за фраза, която ще кажем на колеги и те ще ни разберат, а за ухото на случайния преминаващ ще прозвучи абсурдно.
- Какво най-много дразни вашето ухо?
- В публичната реч съм непримирима към езиковата агресия, която ни залива отвсякъде. Говорейки по-общо, ухото ми на филолог се дразни от явното потъпкване на книжовните норми, от непознаването на основни правоговорни правила и ограничеността на езиковите изразни средства. Бих искала да има места, в които използването на книжовен език е единственият възможен стандарт. Някак си не мога да се примиря с факта, че младите хора без проблем полагат изпити и получават сертификати за владеене на чужди езици на най-високо ниво. Това е свидетелство, че не са нито глупави, нито мързеливи, нито некадърни, напротив. Те не са виновни, че навсякъде - за работа, за следване, за стаж, за каквото и да е, от тях се изисква знание на чуждия език. Същевременно никой работодател (доколкото ми е известно) не изисква владеене - писмено и говоримо, на книжовен български език. Оттам идва и прагматичното пренебрегване на необходимостта да обогатяваме речника на родния си език, да се стремим да пишем и да се изразяваме изискано или делово, да сме адекватни в разнообразни речеви ситуации.
Струва ми се, че не след дълго време най-търсените специалисти ще бъдат не тези с добър чужд език, а с роден, с български.
- Чуждиците постоянно навлизат и стават устойчиви, особено в езика на младите. До вас, филолозите, стигнали ли са актуални изрази като спойлвам (покрай нашумелите сериали - това е терминът да ти подскажат какво се случва накрая) и криндж (нов модерен лаф за конфузна ситуация)?
- Да, в речта ни често се срещат нови, непознати на предишните поколения думи. Част от тях назовават нови предмети и явления в бита ни, други се използват, за да направят речта ни по-цветна, шарена или просто защото са по-кратки и с тях спестяваме по-дългото обяснение на нещо с български думи.
Думи от чужди езици навлизат непрекъснато във всеки език, не само в българския. И това е нормално явление. Нови думи не навлизат само в мъртвите езици, като например латински, старобългарски, старогръцки. Ние като че ли сме особено чувствителни към думите от английския, които се разпространяват по целия свят поради естеството на живота ни, напредъка на технологиите и интернет епохата, в която живеем. Нека само да припомня, че в българския език има различни периоди, в които думи от чужди езици са навлизали масово - от гръцки, от турски, от френски, от руски. Думите от чужд произход не са и никога не за били заплаха за родния ни език.
- Има ли разлика между първокурсниците преди и след пандемията?
- Студентите винаги са свежи, жизнерадостни, оптимисти, отворени към света. Енергията им, непримиримостта им към авторитетите, желанието да прекроят света спрямо собствените си виждания са завладяващи и вдъхновяващи за нас, техните преподаватели. Днешните първокурсници не могат да направят разликата между нормалното и пандемичното обучение. Но повечето четвъртокурсници и петокурсници споделят, че са много щастливи, че е отминало времето на дистанционното, онлайн обучението. И ние, преподавателите, се чувстваме по същия начин. Освен незаменимия контакт на живо с аудиторията отново провеждаме различни практически занимания на терен, различни извънаудиторни инициативи. А за студентите най-приятни и запомнящи се моменти от следването са точно тези с колеги извън рамките на академичните часове.
CV
Завършва три специалности в СУ “Св. Кл. Охридски” - славянска, българска и английска филология
Доктор по филология от 2002 г., доцент по съвременен български език от 2014 г.
Преподавател е в Катедрата по български език на СУ “Св. Кл. Охридски”. Води лекции по съвременен български език и публична реч
Основател и директор (2011-2018) на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч
Научните ѝ интереси са насочени към съвременните тенденции в българския език, публичното слово и лексикалната семантика
Изследванията ѝ през последните 10 г. са посветени на езиковата агресия и на силата на словото. Заедно с Владислав Миланов е автор на две книги с езикови портрети на български политици. Има публикувани 5 книги, 3 речника и над 100 научни публикации
