Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда проекта на правителственото постановление за размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година. Кабинетът предвижда тя да стане 770 лева, вместо досегашните 710.
Споровете за минималната работна заплата имат 30-годишна история. Десетилетия не може да се въведе автоматичен механизъм за определянето й по обективни критерии. Вече има и нова европейска директива за адекватно минималното възнаграждение в ЕС. Бизнесът и синдикатите обаче се обвиняват взаимно в некоректния й прочит.
Служебният вицепремиер и социален министър -Лазар Лазаров, адресира до МС доклад относно постановление на правителството за определяне на размера на минималната заплата от 1 януари 2023 година. В него се предлага ниво от 770 лева.
Депутатите от социалната комисия решиха в кодекса на труда да се запише понятието „брутна минимална работна заплата“. Така в нея се включва и клас прослужено време.
АИКБ обяви, че подкрепя предложението, направено в проекта за правителствено постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година, но ако се уточни, че става въпрос за брутна минимална работна заплата.
КНСБ излезе с остра позиция и обяви, че не подкрепя проекта на постановлението за 770 лева.
Икономистът Владимир Сиркаров заяви пред БНР, че е шокиран от този дебат в края на годината и при управлението на служебен кабинет, изпълняващ удължителен бюджет.
„Работната заплата не би трябвало до е актуална с днешна дата“.
Вкарването на класа прослужено време е интересно чисто политически, обясни Сиркаров.
„Предложението за отпадането му, направено от ПП, от една страна, има солидни аргументи. Защото за него липсва сериозна икономическа обосновка за нещо подобно. От друга, социалните победи на синдикатите, свързани с класа прослужено време, показват, че чисто политически то не може да бъде съборено. Класът прослужено време много трудно може да отпадне“.
Големият казус е свързан с брутната минимална работна заплата и вкарването в нея на класа прослужено време, смята той.
„Чисто счетоводно може да се направи, но хората с по-голям стаж ще бъдат ощетени. Това ще доведе до негодувание от страна на синдикатите и до политическо напрежение. По-скоро ще има крачка назад“.
Ако можеше с повишаване на минималната заплата да се повишава благосъстояние, щеше да е лесно, но не е така, посочи икономистът.
Обща минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, смята той.
„Има различно заплащане в различните индустрии, както и регионално разпределение. При увеличаването й в по-ниско развитите региони и индустрии, може да се стигне до раздаване на пари под масата и до освобождаване на работници“.
В европейската директива за адекватна минималната работна заплата се вклинява ясно предложението във всяка страна да се насърчи колективното договаряне, отбеляза още Сиркаров. Той смята, че това е по-ефективният инструмент.
„Фиксирането на минималната заплата в строителството се повиши от 890 лева на 994 през призмата на подписан отраслов колективен трудов договор. Подобен модел може да работи и да се регулира по-ефективно минималната работна заплата“.
Добавената стойност в икономиката се генерира от частния сектор, държавата има преразпределителна дейност, обясни икономистът.
„Административно наложената минимална работна заплата в голяма част от случаите не просто не помага, а пречи. Тя е обвързана с доста други плащания и подобни промени са опасни за фискалната стабилност“.
Трябва да гледаме икономическото развитие и производителността на труда в България, когато се повишава минималната работна, отбеляза той.
Експертната битка между работодатели и синдикати е полезна, но не и вкарването на политически елемент – депутатите, които до голяма степен са неадекватни, защото им липсва им експертиза, отбеляза Сиркаров.
