Странен сън сънувах. На сън всичко е възможно. Дебат между губернаторът на Калифорния Роналд Рейгън и правосъдната министърка Надежда Йорданова.
Спорят за хартиената бюлетина. И Рейгън използва руската поговорка "Доверяй, но проверяй". Години по-късно вече като президент той често използваше тази поговорка.
Но Надежда му се ядоса и го обвини, че е в руската кохорта.
Рейгън пребледня. Обяснява на Надето, че само използва любимата си руска поговорка, а това не го прави русолюб.
- Не, ти си русофил! И си в обратната кохорта на нашия президент.
Рейгън се опита да смекчи удара и направи комплимент на Надежда за прическата.
А тя още по-остро:
- Губернаторе, не ме залъгвайте с холивудска лукавост. Не искам комплименти. Вие сте срещу машините, защото не обичате прогреса.
- Ама просто искам да се проверяват нещата.
- Вие в Америка чували ли сте за Сиела?
- Коя е тази?
- Не е тази, а е този....
- Кой е този?
- Ами привърженик на "Капитал"...
Тук Рейгън омекна... нали е сторонник (русизъм) на свободния пазар. Но все пак попита г-жа Йорданова:
- Но защо да не може да се провери ако решиш да се довериш?
- Не може. Защото Сталин е казал, че проверката е висша форма на доверие. Вие сте не само русофил, но също и сталинист, г-н Рейгън!
В този момент на сцената се качва Бил Кейси, който по-късно ще стане шеф на ЦРУ. Взима микрофона и се обръща към г-жа Йорданова:
- Сталин, драга г-жо правосъден министър, е казал също..." Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете."
И след Кейси сцената се изпълва с дейци на промяната.... Всеки от Кирчо до Кокорчо, и от Христо до Атанас иска да вземе думата. Но микрофонъте е само един... а те го дърпат пустия микрофон. И стана микрофония. Пищи, та не се трае....
Накрая се намеси Настимир и въведе ред.
А аз му викам на Рейгън:
- Брат, дай да пием по едно уиски.... тук не се търпи повече.
- Добре, Косьо, Кейси знае една кръчма наблизо. Ама да не ни усетят Надежда и Настимир, че ще искат да хапнат говежди стекове на наша сметка.
Ами сън. Рейгън срещу Йорданова.... Нещо като Крамер срещу Крамер... или като Сън в зимна нощ... по Шекспир.
(От фейсбук)
