- Лечението е среща на едно доверие с една съвест. Съвестта трябва да е будна, за да оправдае доверието на болния, казва изпълнителният директор на УМБАЛ “Александровска”
- Държавната болница може да печели само ако се управлява като частна
- В Израел има болница, построена основно с пари на дарители. Българинът се сети за здравеопазването, когато беше уплашен по време на пандемията - това е въпрос на култура и начин на мислене
- Проф. Йонков, поехте Александровска болница в много критичен за нея момент. Какво установихте за състоянието ѝ за 50 дни на поста?
- Обективно погледнато - много тежко състояние, което в последната година и половина е станало критично. Проблеми от най-различно естество са се трупали при предходното ръководство - финансово-икономически, организационни, структурни, без да се е отчитало тежкото състояние на личния състав по отношение на санитарно-хигиенните битови условия и без да са извършени ремонти, които са били заявени.
И най-лошото е, че много колеги - изключително качествени кадри, по различни причини са били принудени да напуснат. Години наред те са били лицето на “Александровска”. Благодарение на тях се е водила и учебната, и лечебната дейност, защото тази болница съчетава две в едно - лечебна и учебна дейност. Пациентите идват в "Александровска" с ясното съзнание, че битовите условия не са много добри, но заради качествените екипи се лекуват при нас.
- Стана ясно, че 415 лекари и сестри са напуснали за една година.
- Общо са толкова. Напуснали и са из цяла България. Това беше резултатът от преструктурирането - задоволяване на лични, антагонистични взаимоотношения.
- Ще се опитате ли да върнете тези специалисти?
- Категорично да.
- Как? Откъде средства за парична мотивация?
- Няма да стане с много пари, а чрез промяна на организацията, която съществува сега, и чрез създаване на условия надеждите, които са имали за работа и развитие, да бъдат изпълнени. Много хора са си тръгнали обидени. Сега вече всичко ще бъде на принципна основа, интригите кой какво срещу кого са без значение. Лечението на пациентите стои в основата на философията на новото ръководство.
- Разкажете повече за философията на новото ръководство. Какъв ще е планът, оптимисти ли сте, че ще станете спасителите на най-старата университетска болница у нас?
- От 35 г. съм в “Александровска”. Цялото ми академично и професионално развитие е преминало тук. Познавам абсолютно всички звена и това, че ги познавам добре от толкова време, ми дава оптимизъм, че мога да организирам дейността така, че болницата да се вдигне. Вторият момент е, че екипът, с който съм си избрал да работя - д-р Стефан Филев като зам.-директор по административно-стопанските дейности, и д-р Димитър Чапразов -зам.-директор по лечебната част, ми дава куража, че може да го постигнем.
Третият момент е, че няма как да се оправи “Александровска” без решителната намеса на държавата. В момента тя демонстрира желание и подкрепа в решенията на ръководството. Това е болница, която е от крещяща нужда за населението, за студентите, които се обучават тук. Бъдещата българска, а и не само, медицинска общност минава през тази база. Затова тя трябва да отговаря на нуждите и предизвикателствата, които налага времето, а то се променя динамично. Медицината е една от най-бързо и динамично развиващите се сфери в съвремието ни. Нелепо е по този начин да изглежда една университетска база и като материално-техническа база, и като осигуреност.
Понеже е университетска болница, тя е член на Асоциацията на университетските болници и имаме категоричната подкрепа от ректора и декана на Медицинския факултет плюс подкрепата на фармацевтичния факултет, на Факултета по обществено здраве и на денталния факултет.
- Какво очаквате от държавата? През лятото Министерският съвет одобри отпускането на 35 млн. лв. заем, но лихвата е убийствена.
- Лихвата ще остане убийствена. 150 хил. лв. са лихвите за обслужване на кредита на месец в първата половин година, после растат на 500 хиляди. Но предходното ръководство вече е подписало договора. Т.е. ние сме в заварено положение и не можем да си избираме условията по договора. Може само да направим опит да ги изпълним с надеждата за глътка въздух във финансовото състояние на болницата.
Притеснени сме и от кредиторите ни - доставчиците на медикаменти, че ако нямаме разплащания до края на годината, спират доставките. Затова ръководството търси алтернатива за намиране на други източници за финансиране при по-щадящи лихвени проценти и от други банкови институции. На етап предварителни разговори сме.
- Всъщност колко са просрочените задължения към момента?
- Над 35 млн. лв. са. Заемът не решава проблема.
Има една цел - увеличаване на дейността така, че да има повече пациенти, повече приходи от медицинска дейност. И затова първата ни задача е да започнем да връщаме специалистите и пациентите обратно.
Попитахте дали се чувстваме спасители. Тезата за спасителя е доста обожествяваща ръководството, а ние сме по-земни и близо до хората. Директорът не е професия и не е постоянно работно място, защото всеки ден му е последен. Спасител е този, който държи съдбата в собствените си ръце. Нашата мисия зависи от желанието на принципала и подпомагането на решенията, които трябва да бъдат мотивирани, защитени и подкрепени от мажоритарния собственик и принципала - държавата. В момента трябва да бъде преустроена цялата дейност на болницата, за да се тръгне напред.
- Т.е. първото е преустройване на цялата дейност?
- Не, увеличаване на медицинската дейност - създаване на условия всеки от колективите в 28-те клиники на болницата да има възможност на лична инициатива, а не да чака да му се каже нещо.
- Нека опитаме да подредим стъпките на вашия план за болницата.
- Оптимизиране на лечебно-диагностичния процес и оптимизиране на разходите. Подходът не трябва да бъде рестриктивен, тъй като не бива да страда качеството на медицинския продукт, който се предлага в “Александровска”. Огромна е разликата между оптимизиране и рестрикция. Средствата трябва да бъдат правилно изразходвани, а не да се поражда недостиг.
Много строг финансов ежеседмичен контрол на дейността на всяко звено. Задачата на всеки началник на клиника е да следи и за медицинската дейност, и за финансовите резултати. Въведено е ежедневно да бъдат информирани клиниките колко клинични пътеки са направени, дадени са в парично изражение. Съответно те може да си направят сметка колко струва издръжката на клиниката месечно. Много важно е да се прибират всички средства, които по някакъв начин са изтичали покрай самата болница в други дъщерни структури.
Най-важното е привличане и връщане на пациентите, които са избягали. Случвало се е те да бъдат пренасочвани към други болнични заведения, както и личните лекари като основни донори на пациенти са били отзовани от звеното. Трябва да върнем хората, които са водили пациентите тук. За да се увеличи медицинската дейност по здравна каса, трябва да се увеличи притокът на пациенти, а той е намалявал и отзоваван по различни начини. Трябва да възстановим нормалния начин на платените медицински услуги, т.е. строга отчетност - къде, как, защо към болницата, а не към трети структури.
- Кои клиники са най-добре и кои най-зле?
- Болничният труд е комплексен, всички участват в лечебно-диагностичния процес.
- Има ли клиника, която печели?
- Това е конюнктурно, в зависимост от финансирането по здравна каса.
- Има клиники, които се нуждаят от неотложен ремонт - те въобще не отговарят на представите за европейска университетска болница. Как ще се справите с това?
- В клиниките по хематология и по ендокринология е страшно - като във война. Тези звена трябва да бъдат предислоцирани, така че да се отворят възможните работни площи и да се отпуснат отново от министерството средства, с които да се извърши ремонт. Вече върнахме 6 млн. лв., неусвоени от предното ръководство.
Имаме и два строящи корпуса, които са здрави, може да бъдат завършени и преустроени. Но трябват пари, а ние нямаме.
В Израел например има болница, построена основно чрез пари на дарители, държавата дава много малко за строежа й. За здравеопазването българинът се сети при епидемията от COVID. Тогава страхът владееше всеки от нас и се видя, че нацията може да мисли в тази насока. За съжаление, след отминаването на един проблем тези неща се забравят.
- Мислите ли, че ако се организира такава дарителска кампания, ще има успех?
- Тя трябва да идва отвътре, това е култура и начин на мислене.
- Може ли една държавна болница да бъде печеливша?
- Може, ако се управлява като частна. В момента има 415 лекари и 420 медицински сестри, с което се нарушава тотално съотношението лекар - медицински сестри. То трябва да е поне едно към две, а сега е едно към едно. В някои структури специалистите по медицински грижи са по-малко от лекарите.
Пациентите са дошли за лечение. Лечението на един човек е среща на едно доверие с една съвест. Съвестта трябва да е будна, че доверието на пациента да е оправдано. Пациентът очаква да бъде излекуван, а лекарят очаква уважение. В момента сме свидетели на примитивизъм в отношенията на тези две групи. И трябва да работим бързо в обръщането на посоката.
Д-р Чапразов вече преорганизира цялото спешно звено, тъй че всеки, който има нужда дори само от медицински съвет, ще бъде приет и ще му се обърне внимание. Преди имаше проблеми с начина, по който се възприемаха пациентите, дошли в спешното - досада, за какво си дошъл, и хората си тръгват обидени. Сега всички пациенти са добре дошли. Социалните болници като “Александровска” си печелят пациентите през спешните звена, там, където всеки може да каже “много любезно ме прегледаха”. Хората започват да се чувстват по-добре от вниманието, отколкото от лекарствата.
- Медии твърдят, че ГЕРБ се връща в “Александровска”. Приемате ли тази формулировка?
- Няма една политическа сила, която да бъде отговорна за здравето на българския народ. Всички са солидарно и еднакво отговорни.
CV
1992 г. - завършва медицина в МУ - София
2018 - Магистър по здравен мениджмънт, ВТУ
2007 - Доктор по медицина с дисертация “Експлантация на черен дроб в рамките на мултиорганна експлантация от кадаверичен донор”
Има две специалности - по хирургия и онкология
През 2009 г. става доцент, през 2021 г. - професор
2019 - 2021 е началник на Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в "Александровска"
От 2019-а е ръководител на катедра „Обща и оперативна хирургия“ към МФ на МУ - София
Член на лигата "Лекарите, на които вярваме" на "24 часа"
