Черна котка мина път на президента Путин, който все по-често е критикуван от представители на „истинската партия на войната“. Малко остава той да бъде обвинен в предателство към идеалите на така наречения „руски свят“. Възможен ли е разкол между руските власти, които воюват срещу Украйна, и руските „десни“ - имперски привърженици и милитаристи, които досега бяха основната опора на Кремъл в тази агресия?
Поне от 2012 година насам Путин тръгна по пътя на „национал-болшевизма“ - постмодерна идеология, която смесва елементи от имперска гордост, реваншизъм, руски национализъм и болшевизъм, и провъзгласява за идеали репресиите и разширяването на руските граници, пише "Дойче веле".
Носителите на подобни, но по-цялостни идеологии, като радикалните леви, които мечтаеха да изгонят олигарсите, класическите "руски националисти" или привържениците на възстановяването на СССР, бяха елиминирани, за да не се конкурират с путинизма.
Как Путин им „открадна“ дъжда
Но национал-болшевикът Путин не се превърна и във фанатик - за разлика от основателите на национал-болшевизма. Руските империалисти смятаха, че с агресията си срещу Украйна Кремъл ще реализира техните стремежи. И поне на думи той отговаряше на тези очаквания, като заплашваше колективния Запад, че „просто ще се спомине“, докато привържениците на путинизма щели да „отидат в рая“ в случай на ядрена война.
Но напразно "десните" очакваха от руския президент наистина да използва ядрено оръжие, което на думи изглежда лесно. Путин обаче твърде много обича себе си, затова не би могъл - дори и след толкова явно поражение като това в Херсон - да разпореди подобно нещо или „поне“ да вдигне във въздуха Каховската ВЕЦ или Запорожката АЕЦ.
Руските „десни“, възпитани от Кремъл, не крият колко са разочаровани сега. Техният идеолог Дугин написа в прав текст, че имперските привърженици са вярвали на Путин като на митичен „цар на дъжда“, който обаче и сам бива принасян в жертва, ако не успее да предизвика валежи.
Те вече не са надеждна опора за Кремъл
Разбира се, че руските „десни“ не са някаква монолитна група. Няколко групички сред тях настояват за продължаването на войната „до победен край“. И най-вече за това пледират онези, които не губят нищо от тази война и имат шанс да завземат властта и имуществото на стария управленски елит. Към тях отнасяме и тъй наречените „военни кореспонденти“ – пропагандистите, които твърдят, че тази война е в името на родината („Майка Русия“). Тези хора никога преди не са имали такова огромно влияние в обществото - особено след унищожаването на всички независими средства за масова информация в Русия.
Друга група са руските монархисти като Константин Малофеев с неговия медиен холдинг „Цариград“. На места те се сливат с „политическите православни“, сред които истинските духовници от Руската православна църква са явно малцинство. С други думи, това са тези, които дадоха на Кремъл идеята за "руския свят".
Последната, може би най-голямата група, са различните видове силовици – хората от службите и органите по сигурността. Например колегите на Николай Патрушев в Съвета за сигурност, обладани от истинска съветска озлобеност. Тези хора, които Кремъл подхранваше през последните десет години, явно са недоволни от руското отстъпление и загубената надежда за победа на Русия. Пропагандистите искат влияние и пари, силоваците - възраждане на "великата армия", "политическите православни" - обединение на трите славянски народа под егидата на Русия. Причините са различни, но резултатът е един - те престанаха да бъдат надеждна опора за Кремъл.
Трябва нова база от поддръжници на режима
Разбира се, диктаторският режим може да бъде крепен и на щикове, но, както е добре известно, на тях не е много удобно да се седи. Дори във войната срещу Украйна наличието на малка (между 15 и 20%), но солидна подкрепа позволи на Путин да принуди цялото общество да следва неговия план. Сега той загуби и тази публика, знак за което беше отмяната както на голямата пресконференция, така и на „горещата линия“ за връзка с народа.
И тук не става въпрос за неприятните въпроси, които могат да му бъдат задавани там, защото всички тези показни прояви са бутафория с предварително съгласувани въпроси. Причината е друга – Путин не знае какво да каже. Идеологията, на базата на която той започна войната, се вкисна. Социалната база, за която той намираше приятни за нея аргументи, се разпадна. И сега Путин има нужда от нова подкрепа и нови аргументи. Но нито едното, нито другото се очертава засега.
