След първоначалната информация, че руският външен министър Сергей Лавров е бил приет в болница в Бали при пристигането си за срещата на върха на Г-20, говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че това е фалшива новина. Впоследствие се появиха съобщения от местната преса, според които Лавров влязъл в болница "за преглед". Но има ли значение всичко това? На пръв поглед би трябвало, пише политическият анализатор Марк Галеоти за изданието "Спектейтър".
Той обръща внимание на решението на президента на Руската федерация Владимир Путин да не присъства на срещата на върха, и то само седмица преди самата среща. И посочва две основни причини за това.
"Както от съображения за сигурност, така и защото знаеше, че едва ли ще бъде посрещнат топло. Перспективата да бъде публично изолиран беше достатъчна, за да си остане вкъщи", пише анализаторът.
По този начин задачата да представлява Русия се падна на Лавров. И въпреки че звучи като логична стъпка, подчертава ниските очаквания на Москва за срещата на върха.
Според Галеоти Лавров, някогашен титан на световната дипломация, губи авторитет и доверие от 2014 г. насам, когато бе принуден да излъже за присъствието на руски "зелени човечета" в Крим.
"Ролята на един дипломат понякога наистина може да бъде да лъже безропотно в полза на правителството си. Но това винаги си има цена. И оттогава насам Сергей Лавров твърде често е принуден да защитава незащитимото и да твърди неправдоподобното, за да запази и последната част от авторитета си. Също така е ясно колко малък авторитет има той в Москва. С него не са провеждани консултации преди завземането на Крим през 2014 г., да не говорим за решението на Путин да нахлуе през февруари", обяснява Галеоти.
По думите му нищо чудно, че 72-годишният външен министър многократно е подавал молби да се пенсионира: той не е нищо друго освен прославен пратеник и разбираемо намръщен пропагандатор.
Според политическия анализатор Москва нямало какво да предложи в Бали, освен символично присъствие и отказ да преговаря по какъвто и да е смислен начин. И дава пример с правителственият вестник "Российская газета", който озаглавил основния си материал с "Противниците на Москва не успяха да превърнат срещата на върха на Г-20 в платформа за разчистване на сметки - позицията на Русия беше чута и взета под внимание".
От друга страна, самото външно министерство на Русия е в упадък от години. То все още обитава внушителната кула с изглед към Смоленския площад. Въпреки това обитатели му все по-често и с горчивина осъзнават не само своята изолация в света, но и маргинализацията си в Москва.
"Властта над външнополитическите въпроси и дори тяхното изпълнение се прехвърля към нови центрове с появата на новата "държава на сигурността" на Путин", пише Галеоти. И посочва като такива министерството на отбраната и Службата за външно разузнаване.
Анализаторът обръща внимание, че докато Лавров бил в Бали, директорът на СВР Сергей Наришкин се срещнал в Анкара с американския си колега - директора на ЦРУ Уилям Бърнс, уж за да разговарят, че няма да има ядрена ескалация на войната. А междувременно секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев - бивш ръководител на Федералната служба за сигурност, а сега фактически съветник на Путин по националната сигурност - току-що се беше върнал от Техеран, където не само преговаряше за по-нататъшни доставки на безпилотни самолети и ракети, но и натрапваше посланието на Москва, че "светът преминава през повратна точка" и че "така наречената хегемония на САЩ остава в миналото". Русия и Иран днес са начело на борбата за установяване на многополюсен световен ред".
Патрушев също така поддържа редовни контакти със американския си колега - съветника по националната сигурност Джейк Съливан. Точно както неотдавна министърът на отбраната Сергей Шойгу се свърза със своите британски, американски, френски и турски колеги, за да обсъди ситуацията в Украйна.
Накратко, Лавров не е този, когото трябва да наблюдаваме. Трябва да се съсредоточим върху твърдите мъже в апарата за сигурност, чиито сърца изглеждат доста по-твърди", обобщава Галеоти.
