- Няма как да се стигне до ВНС, без партиите преди това да се произнесат за генерална промяна на системата
Написаното от г-н Радомир Чолаков е добра новина, защото върхът на политическия елит очевидно обръща внимание на тезата за промяна на системата на държавно управление. Такъв дебат е необходим, защото е част от всяко едно здравословно общество, където демокрацията е жива. Това е положителната част.
Очертаните от г-н Чолаков сценарии обаче по-скоро целят да внушат страх у читателите, тъй като той едва ли не казва, че потенциалното свикване на Велико народно събрание
може да породи много голяма несигурност и бъркотия
В това отношение трябва да призная, че казаното от г-н Чолаков има известни основания. Но смятам, че той прибързва и не очертава реалните възможности на тезите.
В нито един от очертаните сценарии няма да се стигне до свикване на ВНС, без в този дебат да бъдат въвлечени и останалите партии и институции, в това число и президентът.
И ако останалите партии не се произнесат по отношение на необходимостта от генерална промяна на политическата система, няма да се стигне до свикване на ВНС.
То няма да се свика при никакви обстоятелства дори при изложената от Радомир Чолаков причина - под претекст за съдебна реформа. Както няма политическа воля за промяна на устройството на държавата, така няма воляи за реформа в съдебната система. Виждаме как
тази реформа се дъвче от толкова много години и в същото време не помръдва
Освен тези факти няма реален сценарий за свикване на ВНС, без да има консенсус в обществото. А той се поражда не от само себе си, а от политически лидери, готови да се заявят и да се борят за идеята за преосноваване на държавата под нова форма. Само и единствено ако се защитава от легитимно политическо лице или от политик с авторитет, може да има обществен консенсус. А когато има такъв, никога 400 народни представители не биха му се противопоставили. Затова твърдя, че няма опасност от свикване на ВНС, без да сме помислили точно какво правим.
Тук искам да обърна внимание на читателите, че дебатът за промяната на формата на управление на страната е открехнат от развоя на политическите събития през последните две години. И за добро или зло смятам, че няма кой да попречи той да се развива оттук на сетне. Опити да се всява страх от провеждане на този дебат, какъвто е анализът на г-н Чолаков, показва че настоящият политически или или не разбира що е то президентска република, или се страхува на този сценарии.
Да отбележа и още една хипотеза. Ако 48-ото НС не успее да формира мнозинство и отидем на предсрочни парламентарни избори, или пък успее да формира мнозинство, но с много кратък хоризонт на действие, това само ще засили необходимостта от този дебат. Ако пък обаче парламентът не успее да излъчи мнозинство, то със сигурност коалицията ще бъде съставена от непримирими политически врагове като ГЕРБ и ПП, което ще бъде аргумент в полза на дебата.
Ако сега партиите разглеждат сценария за свикване на ВНС като едно мрачно събитие, все повече необходимостта
да се излезе от ступора, в който се намира парламентаризмът днес,
ще накара все по-мъдри и трезвомислещи хора да се изказват по темата.
Затова дебатът за тази форма на управление е важно да се провежда. Хората трябва да разберат, че с идеята за президентската република не се иска концентрация на властта в ръцете на един човек, а се предлага обществото да прозре идеята, че отговорността на изпълнителната власт трябва да е ангажирана при един пряко избран човек - президента. А отсреща да му се противопоставя едно Народно събрание, което, ако не е ангажирано с това да гласува управленско мнозинство, ще е в състояние да реализира институционалната си роля да гласува законите.
Искам да обърна внимание и на отношението на бившия началник на кабинета на президента, понастоящем евродепутат - Иво Христов, който от няколко седмици съвсем отворено се заяви за президентска форма на управление. Той каза, че президентската република не е еднолична концентрация на власт, а много по-ясна отговорност за изпълнителната власт.
В контекста на политическата логика на институциите винаги една изпълнителна власт има нужда от законодателна, за да може държавата да върви напред и да се управлява. В случаи на редовен кабинет българският министър-председател има много повече власт, отколкото президентът в една президентска република. Защото българският премиер контролира не само Министерския съвет, но и мнозинството в НС - нещо, което няма да бъде в прерогативите на президента в президентската форма на управление.
Всичките тези факти показват, че дебатът е необходим и е на дневен ред. И щом политици като г-н Чолаков го повдигат, показва, че той единствено може само да се развива.
Българският народ далеч предпочита да вижда пряка отговорност в изпълнителната власт, отколкото да я вижда формирана посредством консенсус, какъвто е моделът на парламентаризма. Затова мисля, че българите са отворени да чуят аргументи в полза на президентска република. Не само са отворени, а
биха и подкрепили подобна теза, ако има кой да им я обясни
България би се изправила на крака само и единствено ако политическата отговорност на изпълнителната власт е пряка. Обществото би се движило много по-добре и в много по-ясни граници, отколкото размитата отговорност на парламентаризма, която виждаме над 30 г.
