Младият агробизнесмен на 2022 г. освен с ядките пробва и с тикви, учи се от италианци, за да бъде сред най-добрите
- Г-н Гичев, вие сте софтуерен специалист, как се се захванахте със земеделие?
- Бавно и сложно, но стана. Стимулът е да отглеждаме чиста храна.
- Защо био и защо точно лешници?
- Био, защото вярваме в биологичното земеделие, а лешници, защото решихме, че ще се учим в някоя култура, която е малко по-лесна. Или поне така си мислехме в началото, защото от гледна точка например на съхранението, като се обере, не изисква хладилници и т.н. Проучвайки въпроса, видяхме и че по света има недостиг на лешници, и се надяваме, че нашата продукция ще има кой да я оцени.
- Имате ли вече реколта?
- Дърветата все още не плододават напълно и нямаме количества. Тази година набрахме 150 кг, установихме, че качеството отговаря на сорта.
- Къде планирате да продавате, тъй като пазарът е най-важен за всеки производител?
- Най-хубаво би било да изнасяме, за да вкарваме пари в България. На този етап все още не знаем как ще става с количествата, защото за износ трябва да са големи. Точно поради тази причина сме направили по-голямо насаждение, за да може да отговорим на запитвания и по-големи партиди. Проучваме пазара.
- Защо посадъчният ви материал е от Италия?
- Защото той е много тежка тема за земеделците у нас. Участваме в различни групи с лешникопроизводители - всеки постоянно пита този сорт какъв е, онзи какъв е. А търговците искат сортове, които да са ясни, да са с определени качества.
Лешникът не трябва да е много мазен,
за да не избива в шоколада. Трябва да е с кръгла форма, за да се обработва по-лесно, има и още много изисквания.
Затова изборът на посадъчен материал е нещо, за което си струва в началото да инвестираш малко повече средства. И да не спестяваш усилия да проучиш и избереш най-доброто, защото в противен случай може да пропадне цялото насаждение. Ние преди бяхме засадили орехи, но се оказа, че посадъчният материал е сорт “Чанлър” върху подложка “Черен орех”. Специалисти от Италия обясниха, че това води до изсъхване на дърветата до 5-а, 6-а година. Затова ги изорахме и на тяхно място посадихме лешници. Добре, че ги бяхме гледали само една година. Затова е много важно да се обръща внимание на посадъчния материал, това е причина много колеги да се отказват, особено при сортове, които нямат продуктивност. И е тежко, защото пари и ентусиазъм изчезват.
- Не ви ли плаши да сте биопроизводител, има чести проверки и по-големи изисквания?
- По-скоро изискванията на био-то са ни под нашите изисквания. По принцип се стремим към биодинамично земеделие. Прилагаме някои практики, но все още не планираме да се сертифицираме за биодинамично земеделие, защото не знаем дали пазарът ще го оцени. Биодинамичното е свързано с допълнителна техника, повече сложни мероприятия и все още проучваме. Такъв стандарт тръгва от Европа, Германия - сертификат Demeter, у нас има една-две ферми с него. Не сме пионери.
- И тиквите имат лоша слава у нас, тях за разкош ли ги гледате?
- Да, за жалост, и лешниците имат лоша слава, но мисля, че се подобряват нещата, защото ние няколко години бяхме био, без да получаваме субсидии, защото нямаше. Бюджетът беше
източен заради декари люцерна
Това го промениха, защото вече има биосубсидии. Разбира се, човек, който не е в бранша, не може да гледа само заради субсидии, защото това са 300 декара, не са малко.
- Казахте, че се учите върху лешници, значи ли че ще продължите да се развивате с други култури, след като “научите” лешника?
- Тиквите са една такава култура, тях ги гледаме втора година. Може би ще разнообразим. Засега има много да се учим с лешника, нужна е сериозна грамотност. Разсада го вземаме от пазарджишкото село Юнаците - на Илия Немски, а те го взимат от Италия и го гледат тук един сезон. По тяхна инициатива при нас от Перуджа дойде Даниела Фаринели, експерт по лешниците. Трябват много знания и работа, защото не става просто така - да ги боднеш и да чакаш сериозни резултати. А ако нямаме сериозни резултати и ефективност, не става. Усилията трябва да са правилно насочени. Иначе щяхме да си гледаме орехите, на петата година да изсъхнат и да се откажем от земеделието.
Чистата храна е нещо, от което всички имаме нужда и трябва да я изработим като общество. Храната е нещо, с което всеки човек всеки ден има досег. Ние трябва да се научим да я отглеждаме правилно, така че
след нас почвата да става не по-бедна, а по-богата
И да знаем, че като сме били в този отрязък от време на Земята, сме направили нещо, което не сме навредили, а подобрили.
- Земеделието за вас мисия ли е?
- Да. Може така да се каже.
- Ще ядем ли български лешници в бонбоните на “Фереро Роше”, в шоколадите “Нутела” и т.н.?
- Не съм много сигурен, защото те все още нямат твърде голям интерес към биолешника. Защото няма такова количество в света. Но за някои други по-малки фирми – малки в сравнение с “Фереро”, е възможно. Във всеки бранш първо по-малките фирми правят иновациите и после вече и големите ги използват.
Но “Фереро” у нас внесоха много знания, те ни консултират и ни помагат. Може би някой ден, когато имаме голяма продукция, ще имат отделна цена и за био. Защото те купуват на цена, която не е за био. А ние бихме искали да продаваме на биоцена, защото всичките ни препарати са био.
- През италианците имате ли контакти с купувачи?
- Имаме контакти с търговци на биопродукция от различни държави. Но дали това ще доведе до реални продажби, сега е трудно да кажем. Италия е най-големият купувач и преработвател на лешници в света.
- Кандидатствахте по подмярка 4.1 и 4.2 от Програмата за развитие на селските райони за инвестиции в земеделието, какво се случва?
- Може би до една-две седмици ще обявят 4.1, с която да си вземем комбайн за бране. По-късно е 4.2 за преработване. С тези инвестиции ще може да сушим, сепарираме, чупим лешници, да ги слагаме в хладилник и да си сложим фотоволтаици на покрива. Предвид политическата ситуация обаче не се знае кога ще я обявят.
