Електронните рецепти да са задължителни за всички продукти по лекарско предписание, хартиените ликвидират контрола, каза Димитър Маринов, главен секретар на УС на Българския фармацевтичен съюз (БФС):
- Г-н Маринов, износът на лекарства ли е причината за липсата на жизненоважни медикаменти?
- Не. Желанието да се помогне на някои хора да изкарват лесно пари е причината. Истината е, че “такова нямане като в момента никога не е имало”. Липсват и продукти, които не са в забранителния списък на СЕСПА за експорт. Причината не е стара или нова формула за изчисляване, а нежеланието да се реши проблемът, като се чуе мнението на експертите в бранша. И желанието да се обслужат корпоративните интереси на определени структури в сектора.
Липсата и отказите за някои лекарства за определено време е нормално явление в целия свят. Има затруднения, свързани с производство, логистика и/или повишено търсене. И управленията взимат мерки за ограничаване на проблемите.
Държавата трябва да се постарае да облекчи вноса и достъпа на продукти до пазара в България и внимателно да наблюдава наличностите в страната. Има условия, при които износът се забранява. Но трябва да се подсигури достъпът на аптеките, оттам и на пациентите, до всички наличности у нас, а това не е решено в момента. Има лекарства в България, но те не стигат до всички аптеки, а се насочват само към определени, свързани с производител и/или търговец на едро аптеки.
БФС предложи изход от проблема. Първо,
генерична замяна само със съгласието на пациента
- при липса на конкретни продукти пациентите да се лекуват с други, еквивалентни на липсващите.
Второ, вече има правна регулация аптеките да виждат какво реално няма в складовете. Остана само МЗ да създаде електронната възможност това да се случва през софтуерите на аптеките. Трябва да се доразвие системата СЕСПА, че да работи за пациентите.
И трето, задължителни електронни рецепти за всички медикаменти по лекарско предписание. Нека се остави възможност на лекарите само когато нямат достъп до електронната платформа да предписват хартиени. Хартиената рецепта не позволява контрол по предписването и ликвидира контрола по отпускането. В България никой не може да каже колко рецепти на практика се предписват и колко и какви лекарства са необходими, за да няма недостиг или липса.
- Защо в складове се трупат количества лекарства, а доставките са избирателни по аптеки?
- Някои складове събират количества от дефицитни продукти, отказват ги или ги крият от аптеките в очакване продуктът да излезе за момент от забранителния списък за експорт и да го изнесат с много по-голяма печалба, отколкото ако го продадат в България.
Дотук с мита за скъпите лекарства
у нас, ако бяха такива - нямаше да има експорт. Други складове са свързани с производител и собствени аптеки и доставят тези дефицитни продукти само на тях. Така получават предимство на пазара и изграждат имидж на добре заредени, а всъщност управленците се грижат добре за частния им интерес.
- Защо бе променена формулата за проследяване на наличностите на лекарства?
- “Формулата”, доколкото знам, се промени след направен одит на СЕСПА. Системата не следи “само 60 лекарствени продукта”, а всички от Позитивния лекарствен списък и трябва да забранява за експорт онези, чиято наличност падне под 65% от средномесечното потребление за последните 6 месеца. Толкова е просто, че и с ексел може да се смята. Проблемът е, че лекарствата са в страната, но не стигат до аптеките.
