Студена зима няма да пречупи решимостта на ЕС, но това може да стане покрай мирни преговори
Напоследък Европа ми напомня за първите дни на пандемията. Живеем с усещането, че краят на света ни дебне зад ъгъла. Но този път безпокойството от ядрените оръжия на Русия замени разговорите за вируса.
Европейските медии са пълни с мрачни заглавия за недостиг на енергия, прекъсвания и спирания. Анализаторите са съгласни, че инфлацията и растящите разходи за живот
лесно може да
изкарат милиони
на улични
протести
Мигрантите, дошли в Европейския съюз тази година, вече са много повече от тези, които дойдоха от Сирия през 2015 г. А военната машина на Кремъл ще увеличи тези числа, докато унищожаването на инфраструктурата на Украйна оставя хората там без ток и вода.
Въпреки това зимата на Владимир Путин едва ли ще прекрати ангажираността на Европа към Украйна. Правителствата може да се променят, но санкциите ще останат. Само вижте Италия, където новоизбраното крайнодясно правителство потвърди, че е в европейския консенсус.
Мнозинството европейци са възмутени от бруталността на Русия. И успехите, които постига напоследък украинската армия, добавят надежда. Всъщност, откакто украинците имат напредък на бойното поле, подкрепата за тях нараства. Но най-важният фактор е от другата страна на Атлантическия океан. Когато унгарският премиер Виктор Орбан, най-близкият съюзник на Путин в ЕС, напоследък обяви, че “надеждата за мир се нарича Доналд Тръмп”, той изрази нещо, което всички съюзници на Путин в Европа осъзнаха - само промяна в американската политика може да промени позицията на Запада за Украйна.
По-скоро
Америка, а не
Европа е слабото
звено,
когато става дума за поддържане на подкрепата за Киев.
Но тази война няма да продължи вечно. И покрай мира по-скоро, а не покрай битките ще се откроят напреженията в Европа.
Има три ясно откроени лагера, когато става дума за това как ще свърши тази война - реалисти, оптимисти и ревизионисти.
Представители на всеки от тези лагери може да бъдат открити сред политиците и избирателите в почти всички европейски страни, но те не са поравно прадставени навсякъде. В Западна и Южна Европа дебатът е най-вече между реалисти и оптимисти. В Украйна и някои от източноевропейските страни е между оптимисти и ревизионисти. Западноевропейците най-вече се страхуват от ядрена война. Източноевропейците се страхуват от завръщане на руската сфера на влияние в техните страни при поражение на Украйна.
Така наречените реалисти вярват, че целта на Европа трябва да е
Русия да не
спечели, Украйна
да не загуби и
войната да не се
разшири
Вижте позициите на френския президент Макрон за тази гледна точка. По тази логика на Украйна трябва да се помогне да освободи колкото може от своята територия, но украинската победа трябва да има ограничения, защото преследвайки тази цел, рязко ще увеличи риска Русия да използва тактически ядрени оръжия. Най-очевидното ограничение е Украйна да не стига дотам да си поиска Крим, който Русия анексира през 2014 г.
Реалистите с право виждат този конфликт като по-опасен от съветско-американската конфронтация по време на студената война, защото тя бе сблъсък между две сили. И двете вярваха, че историята е на тяхна страна. Западът сега се изправя срещу лидер с апокалиптично съзнание и
преследван от
призрак на свят
без Русия
Вторият лагер е на оптимистите. Те виждатг края на войната не просто като украинска победа, но като края на Владимир Путин. И твърдят, че военно поражение за Русия и продължаващия ефект от санкциите - които ще стават все по- опустошителни - са ясни знаци, че времето на властта на руския президент е ограничено. Те подкрепят нежеланието на Володимир Зеленски да преговаря с Путин. Поддръжниците на тази теза, сред които са германските Зелени и повечето от източноевропейците, твърдят, че само неограничена подкрепа за Украйна може да постигне траен мир. Русия трябва не просто да бъде спряна, а победена.
Ревизионистите виждат войната в Украйна не като война на Путин, а като война на Русия. За тях единствената гаранция за мир и стабилност в Европа след края на войната е необратимо отслабване на Русия, включващо дезинтеграция на Руската федерация. Те искат подкрепа за сепаратистките движения в страната и руснаците да бъдат държани далеч от Европа независимо от политическите промени в страната. Според тях войната, започнала със заявлението на Путин, че Украйна не съществува, трябва да завърши с окончателен разпад на Руската империя.
Стратегията
“Край на Русия”
е най-популярна в страните, били под властта на Москва в миналото: Полша, балтийските републики и, разбира се, Украйна.
Всяко от тези идейни течения има отявлени критици. Критиците на реалистичния подход с право настояват, че реализмът вече бе тестван през 2015 г . и не сработи, след като Русия нахлу в източна Украйна.
Магическите реалисти страдат от
излишък на
оптимизъм, че
дните на Путин
са преброени
Още повече че смяната на режима, която оптимистите желаят, е трудна на практика. Как в крайна сметка може да протекат преговорите според желания от тях край? А призивите на ревизионистите за демонтиране и орязване на Русия може да има нежелания ефект руснаците да получат мотив да водят тази война - нещо, което Путин не им даде.
Когато руските войски бяха пред Киев, различията между реалисти, оптимисти и ревизионисти не бяха критични. Единствената цел бе да се предотвратят завладяване на Украйна и победа на Путин. Но победите на украинската армия през миналите месеци доведоха тези различия по-близо до центъра на европейския дебат. По-скоро различните възгледи как трябва да свърши войната, а не заплахите на Путин, са истинският риск за европейското единство. Ще почувстваме това през зимата, когато ще нарасне общественият натиск да започнат преговори с Москва.
Разминаващите се наративи и визии за желания край на войната са толкова емоционално и морално заредени, че всяко споразумение ще бъде болезнено сложно. Но някаква
обща рамка
за решение е
спешно
необходима
Без нея страховете на украинците, че ще бъдат предадени от Запада, и на Путин, че Русия ще бъде унизена военно, подклаждат ескалация до крайности.
Заглавията са на редакцията
