На фона на серията от кризи от глобално и местно естество през последните две години сякаш все по-малко актуален става първоначалният план на България за членство в Еврозоната от 1 януари 2024 г.
Да припомним – в разгара на пандемията през юли 2020 г, България влезе в механизма ERM 2, популярно известен като „чакалнята на Еврозоната“, а малко по-късно – на 1 октомври 2020 г стана член на Европейския Банков съюз – условие за членството. Това са ключови елементи от финансовата архитектура на Еврозоната, които подобно на етажи в къща трябва да бъдат изкачени, за да се стигне до последния й етаж – членството в самата Еврозона. По регламент, престоят в чакалнята е поне две години, за да се оцени обективно, при зададено съотношение на нацоналната валута към еврото, готовността на страната кандидат-член да устои на конкурентния натиск в еврозоната. С други думи, при успех на теста, България трябваше да стане член на Еврозоната още към края на тази година.
Това обаче не е факт. А приетата в Чакалнята заедно с нас Хърватия става официално член на еврозоната от 1 януари следващата година. България е заявила намерение за присъединяване от 1 януари 2024 г, но тази стратегически важна задача пред страната почти не намира място в медийното пространство, особено след начало на войната на Путин в Украйна.
На какво се дължи това развитие и означава ли, че членството в Еврозоната не е вече приоритет ?
Малко предистория.
С подписването на Лисабонския договор, по силата на който България става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., тя получава дерогация (временна отмяна на задължението) за членството в Еврозоната, до момента когато ще е икономически готова за него. Освен известните маастрихтски критерии (като равнище на лихви и инфлация, дял на външния дълг и бюджетния дефицит от БВП), важни за приема са конвергенцията на доходите към средноевропейските, адаптиране на регулациите на БНБ към тези на ЕЦБ, промяна в законодателството за надзора на банките и др.
За разлика от членството в ЕС, обаче, за което имаше почти национален консенсус, членството в еврозоната има два типа противници – отявлени и прикрити. Гласовете на отявлените критици рязко се увеличиха от 2014 г. насам, в унисон с разразилата се у нас пропутинска пропаганда след анексията на Крим. Техните най-чести аргументи „против“ включват загубата на „суверинитет“ (забравяйки за Лисабонския договор); ръста на инфлацията и бедността (любими подбрани примери са свръхзадлъжнялите Гърция и Италия, които никога не са били във валутен борд); нуждата да плащаме за спасяване от фалит на други членки именно като Гърция (непознавайки съвременната архитектура на еврозоната и т.н.), примерът на други бивши соц. страни от Вишеград (без да се анализират географските, историческите, геополитическите и икономическите им специфики). Всички тези аргументи имат общ знаменател: недопускане по-нататъшната интеграция на България в ядрото на ЕС и съхранение на интересите на Русия у нас.
По-опасни за членството ни в еврозоната обаче са нейните прикрити противници. Защото идват предимно от банкерските, професионалните и експертните среди. Тяхната теза е, че някой ден ще станем членове, но в момента (вече 15 години) България още не е готова. Въпреки че България покрива почти всички маастрихтски критерии, казват те, все още сериозно изостава в конвергенцията на доходите спрямо средното европейско равнище. А това би създало шок и непредвидими ефекти при преждевременно членство. Разбира се, част от тази аргументация е валидна, но далеч не е основание за отлагане на членството. Примерно, Латвия и Литва станаха успешни членки при подобна степен на конвергенция на доходите. Страни като Черна Гора са въвели едностранно еврото като национална валута с далеч по-ниска конвергенция на доходите и без някакви сътресения. Но най-вече – изглежда липсва разбиране или желание да се признаят ползите от 25 годишния валутен борд, чрез който България е напълно синхронизирала своя икономически цикъл с този на еврозоната, износът постоянно расте, а доходите се увеличават с по-бърз темп от средноевропейските доходи. Причините за съпротивата са изглежда по-скоро лични, отколкото геополитически: очаквани неблагоприятни последици за кариерното развитие, частния бизнес или личния жизнен статус.
Реалните, а не измислени проблеми на България във връзка с членството в Еврозоната всъщност станаха очевидни след приема ни в Чакалнята през 2020 г. Маастрихтските критерии, които България успешно покриваше през голяма част от времето на члнеството ни в ЕС се оказаха трудни за изпълнение в условията на пандемия и на войната в Украйна, особено по отношение на инфлацията и бюджетния дефицит. Но те са все пак технически критерии - и в случая на Хърватия не всички бяха коректно изпълнени и въпреки това страната беше приета в Еврозоната. Все по-ясно става, че много по-голяма пречка за нашето членство не са техническите критерии, а все още липсващото признание на ЕС, че България е правова държава и обюествената подкрепа за еврото.
България стана член на ЕС без да покрива копенхагенския критерий за върховенство на правото, а наложеното ни наблюдение за съдебна реформа продължава и до днес. Това пък е основната причина Нидерландия да блокира България за Шенгенското споразумение, присъединяването към което е имплицитен критерий за достъп до еврозоната (само островните Ирландия и Кипър са членки на еврозоната без членство в Шенген). Но липсата на върховенство на правото блокира и достъпа на България до фондовете по Плана за възстановяване и развитие - на който България разчита за растежа на своята икономика и изпълнение на маастрихтските критерии.
На фона на гореописаните предизвикателства, България се нуждае от стабилно правителство със солидно парламентарно мнозинство с политическа воля да завърши подготовката за членството.
На практика обаче, от влизането в Чакалнята България е почти постоянно в политическа криза. Начиная с неуспешния опит за сваляне на редовния кабинет на ГЕРБ до успешния опит за сваляне на коалиционния кабинет на „Промяната“, в условията на война в близост. А през останалата част от последните две години управляват служебни кабинети на президента без парламент.
Политическата криза и неспособността за избиране на редовен кабинет превръщат в предизвикателство приемането на нужното законодателство и завършването на подготовката за членство в еврозоната. Нещо повече - възходът на национал-популисти като „Възраждане“ и „Български възход“ и конкуренцията им с БСП за русофилски гласове създадоха солидно политическо представителство за медийно раздухване на анти-евро истерия в публичното пространство.
Въпреки че след последните избори е налице ясно заявено парламентарно мнозинство за приемането ни в еврозоната по план, отново кратък парламент при нова невъзможност за създаване на кабинет прави неясни перспективите пред членството. Отделно, неизвестността около развитието на войната и евентуалната нужда от извънредни разходи при нейна ескалация би сериозно повлияла на публичните финанси, поставяйки под риск изпълнението на техническите критерии за членство. Като добавим и необезпокоявано ширещата се прокремълска пропаганда, всяваща страх от още инфлация, кризи и бедност при влизане в еврозоната, подклаждан и от споменатите противници на еврото - много е възможно да видим ерозия на обществената подкрепа за членството и отдалечаване на неговата перспектива.
При последните проучвания, подкрепата на българите за еврото е спаднала под 50%, а в Хърватия е близо 80%. На практика този политически, а не технически критерий е възможно да се окаже най-важния за приема на Хърватия. Точно както България беше приета в ЕС заради (гео)политически критерии, въпреки неизпълнение на техническия копенхагенски критерий за върховенство на правото. Без консолидация на политическите сили за приемане на еврото по план и провеждане на подходяща публична кампания за успокояване на страховете -членството в еврозоната ще бъде отложено в бъдещето.
(От фейсбук)
