- Преди 50 г., когато поставихте началото на ARPANET - предшественика на интернет, мислехте ли за част от последиците, които може да донесе световната мрежа? Какво ви изпълва с радост и какво - с тъга, когато гледате интернет сега?
- Нека уточним, че има разлика между интернет и световна мрежа. Интернет е платформа, която функционира от 1983 г. и в продължение на 6 г. се разрастваше бързо. Това бе инфраструктурата, върху която започна да работи World Wide Web - световната мрежа, чийто дизайн направи Тим Бърнърс Лий. Има различни транспортни протоколи, които поддържат World Wide Web, и заедно създават огромна сила. Радостта от интернет идва от това да видиш удивителната способност за претворяване на идеи в практически приложения. Преди време Ванивър Буш, съветник по научните въпроси на президента Хари Труман, написа статия за безкрайните граници на науката. Софтуерът е такава безкрайна граница - няма нещо, което да не можете да направите, освен ако не знаете да програмирате. Виждам безкраен набор от възможности в света на софтуера. Проблемът е, че те включват и някои доста ужасни неща - атаки, злонамерен софтуер, фишинг.
В социалните мрежи, където хората се ядосват един на друг, използват лош език и стават много войнствени. Онлайн средата може да засили този тип поведение. Техническата общност, която насърчава и позволява създаването на приложения, невинаги работи с психолози, антрополози, социолози, невролози, за да се разбере как нормалните хора ще реагират на средата и приложенията. Смятам, че всички, които предоставяме продукти и услуги в онлайн света, трябва да сме по-осведомени за въздействието на новите технологии върху нашия социален и икономически живот.
- Има ли вече такива примери?
- Такъв пример е изследователският център на Xerox в Пало Алто. Преди години те осъзнаха, че въвеждат наистина интересна нова технология - Ethernet, която работеше с 3 мегабита в секунда. Това бе много по-бързо от всеки телефонен модем. Затова наели антрополози и психолози, за да видят какво се случва с хората, които работят там, и как ще реагират и взаимодействат помежду си, когато използват тези канали. Това е урокът, който трябва да запомним - да обръщаме внимание на социалните и психологическите въздействия, които оказват технологиите, защото те се използват от хора, които може да са засегнати или да злоупотребяват с тях. Вярвам, че трябва да държим хората, организациите и дори държавите отговорни за това, което правят в онлайн средата.
Трябва да има някаква агенция, която да помага на хората да се чувстват по-защитени в тази среда, независимо дали чрез информация, или обучение какво да очакват. В един момент на шега предложих да има интернет шофьорска книжка. Може да звучи малко глупаво, но е същото, като да учим тийнейджърите как да шофират и да имат безопасно поведение на пътя. Когато ги обучаваме, често им казваме: Трябва да приемете, че другите шофьори са луди, вие сте единствените нормални водачи и трябва да се научите да карате отбранително. Затова трябва да знаете какви са правилата. Караме ги да преминат тест, преди да им дадем ключовете за колата. Не казвам, че трябва да караме хората да преминат тест, преди да използват интернет, но би помогнало, ако преминат обучение и им кажем: Това са нещата, които трябва да предвидите или могат да се объркат, ето какво е фишингът, ето как можете да се защитите и да бъдете в безопасност. Вместо да използвате потребителски имена и пароли, можете да използвате двуфакторно удостоверяване. Да се научим да бъдем сигурни в онлайн света, е важно умение. И ще бъде все по-важно, колкото повече разчитаме на технологиите.
- Може би е нужна своеобразна интернет книжка за администраторите на интернет в училище или за учителите, които водят подобни часове...
- Това е страхотна идея. Не бях мислил над това. Както се нуждаем от инструктори за шофиране, така се нуждаем от инструктори по “шофиране в интернет”. Аз съм председател на борда на една група, наречена Motor Company Society. В момента подготвяме курс, който ще дава сертификат за лидерство по Digital Inclusion (цифрово включване - бел. авт.) в Държавния университет на Аризона. Съставяме тази програма, за да обучим хората как да мислят за по-широко цифрово включване. Милиарди хора с увреждания по света не получават достъп до цифрови технологии, както би трябвало. Трябва да се работи върху това. Има една неправителствена организация Marconi Society, на която съм изпълнителен директор. Тя работи върху програми, които да научат хората как да се справят с цифровото приобщаване, как да използват интернет по ефективен начин или да предоставим повече интернет, където няма такъв.
- Вие сте част от един нов световен проект - за глобално цифрово сътрудничество, който бе обявен през 2020 г., но остана незабелязан заради пандемията. Мотото на този проект е хората да се чувстват свързани, уважавани и защитени в цифровата ера. Възможно ли е такова международно сътрудничество за постигане на безопасност и сигурност в онлайн средата?
- Ще опитаме. Аз познавам генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който инициира проекта. Той е инженер, аз също смятам себе си за такъв. Страхотно е генералният секретар на ООН да е инженер. Той разбира потенциала в тази сфера и предизвика много от нас да обмислим какви стъпки, които биха довели до положителен резултат, можем да предприемем. Това означава повече сътрудничество на международна основа за справяне с вредните поведения онлайн.
Едно от нещата, за които може да се опитаме да се обединим, е как да защитим цифровите доказателства, така че да издържат в съда. Ако две страни са съгласни, че определено поведение онлайн е неприемливо или престъпно, нека конкретизираме това. Ако някой открие, че в друга сътрудничеща страна се намира човек, който създава проблеми онлайн, бихме могли да работим заедно за привличането на тези хора пред правосъдието. Това изисква сътрудничество и реципрочност, за да работи. Вярвам, че поне в някои нации се признава, че вредното дигитално поведение струва скъпо както от икономическа, така и от социална гледна точка. Следователно си струва да си сътрудничим. Друго, върху което може да се помисли, е как да направим нещата онлайн по-сигурни за хората. Трябва обаче да призная, че има държави, които се интересуват от онлайн средата само ако тя е заплаха за правителството, а не за населението. Това води до много различен резултат - създава напрегната онлайн среда, в която има наблюдение и потискане, и аз съжалявам, че това може да се случва.
То е едно от онези неща, които създават тревожната страна на уравнението и е недопустимо. Но вярвам, че можем да постигнем успех поне в по-либерално мислещите демокрации, че това сътрудничество е осъществимо, важно и необходимо. Ще проучваме това в следващите години като част от усилията за цифрово сътрудничество.
- Можете ли да прогнозирате бъдещето на интернет в условията на т. нар. machine learning - създаването на компютърни системи, които използват алгоритми и статистически модели за анализиране на данни?
- Честният отговор е, че интернет се явява нещо инцидентно в това, за което говорите. Нямате нужда от интернет, за да има роботи и машинно обучение. Интернет обаче позволява да свързвате много от тези неща едно с друго. Ще виждаме все повече приложения, които разчитат на концепцията за machine learning, защото видяхме колко мощна се оказа тя. Вече можем да правим неща, които не сме можели да правим преди Например обработката на реч, разбирането ѝ, правилното ѝ разпознаване, транскрибирането или преводът от един език на друг - това са все неща, които се възползват от силата на машинното обучение. Разпознаването на лица, болести, ракови клетки също стана възможно с инструментите за машинно обучение. То стана още по-мощно със създаването на хардуер със специално предназначение. Оригиналните идеи зад машинното обучение идват през 60-те г. Когато говорим за език на невронните мрежи днес, говорим за многослойни невронни мрежи, които могат да бъдат с дълбочина от 100 до 500 слоя. Дизайнът от 1964 г. имаше само един слой, но се оказва, че един слой не може да прави много. Двама професори от Масачузетския технологичен институт - Марвин Мински и Сиймор Пепърт, написаха книга, след която настъпи нещо като ядрена зима за изкуствения интелект. Докато не се появиха идеите за многослойни невронни мрежи и не дойде хардуерът, който ускори този процес. С времето ще използваме тези технологии все повече и те ще бъдат част от интернет. Ако трябва да съберете данни от някое отдалечено място, интернет е добър начин да направите това или ако искате да предложите отговор, можете да го направите през мрежата. Виждам много възможности за развитието на приложенията за машинно обучение, макар че все още се учим как да го накараме да работи. Гугъл например се учи как да поставя много от приложенията на мобилния телефон, без да се налага да отивате в облака да свършите това, което искате. Виждам значителна възможност тези приложения да растат около интернет, защото това е място както за предоставяне на резултати, така и за събиране на данни, които се ползват за създаване на алгоритми за машинно обучение.
- Как се развива идеята за интерпланетарен интернет, по която работите от години?
- Още през 1997 г. започнах да мисля какво трябва да направим, за да се подготвим за нуждите на мрежата след 20 г. Европейската космическа агенция, НАСА и Корея наистина работят усилено да проектират и изградят междупланетно разширение на интернет.
Мисията Artemis, ако тръгне от Земята, ще носи и междупланетарните протоколи освен всички други неща, които са част от нея. Много съм развълнуван от това. На прага сме на нов етап на изследване на Космоса от частния сектор. То е по-различно от това, което се случи преди 50 г., когато всичко бе спонсорирано от правителството, и е доста вълнуващо, защото открива много възможности. Но заедно с това помислете колко сложно ще стане почти моментално. Представете си, че сте решили да построите мина на Луната, защото сте открили минерали там. Но имате ли право да притежавате нещо на Луната? И какво ще се случи, ако има спор? Коя ще е юрисдикцията за уреждане на спор на Луната?
Нямам добри отговори на тези въпроси. Не мисля, че някой има. Но съществуват споразумения - част от мисията Artemis, подписани от редица страни, за да се постигне съгласие относно рамката за уреждане на спорове или за разпределението на честотите. Трябва да има нещо, което работи за останалата част от Слънчевата система. Така че трябва да се свърши много работа от политическа, икономическа и правна страна, за да се даде възможност за изследвания и търговско използване на космическата станция. Ние работим с прототипен софтуер от 2004 г. Всички мисии, кацали на Марс оттогава, са използвали този софтуер. Вече около 10 г. сме на Международната космическа станция, работеща с най-новите протоколи. Artemis ни води на Луната. Така че междупланетният интернет вече е тук и ще расте постепенно, както интернет.
- Какви са предизвикателствата пред интерпланетарния интернет?
- Протоколите, които се използват в него, са съвсем различни от тези, които са използват от земния интернет. Разстоянията между планетите са астрономически, а скоростта на светлината е твърде ниска. Сигнал със скоростта на светлината може да измине разстоянието между Земята и Марс за 20 минути. Това е много време. Така времето за отиване и връщане става 40 минути. Сегашните протоколи не са проектирани за 40-минутно отиване и връщане. Затова са необходими други - устойчиви на забавяне и прекъсване. Междупланетните протоколи използват много различен набор от стандарти и процедури за справяне със закъснението във времето, което възниква поради движението на планетите. Те са проектирани да се справят с часове или дори дни на забавяне на двупосочно пътуване. На базата на нашия опит с интернет още от самото начало въведохме по-добри механизми за повече сигурност. Не искам да се появи голямо заглавие, че 15-годишно дете е превзело мрежата на Марс. (Усмихва се.)
- Напоследък се говори за ползите, но и за проблемите, които могат да възникнат от активното навлизане на изкуствения интелект. Неведнъж сте споделяли, че не по-малко трябва да се притесняваме от неизкуствения интелект...
- Ние сме толкова съсредоточени върху изкуствения интелект и машинното обучение, както и върху потенциалната злоупотреба с тези технологии, че загубихме представа, че зависим от софтуера за много неща, включително и за мобилните приложения. Софтуерът може да няма нищо общо с изкуствения интелект или машинното обучение, но за него също възниква въпросът колко е надежден. Продължавам да съм загрижен за нашата обща софтуерна среда Тя трябва да бъде по-безопасна, отколкото е в момента.
- Вие сте един от архитектите на интернет. Много млади хора също са въвлечени в създаването на нови платформи, които могат да станат нещо толкова голямо и важно. Какъв съвет бихте им дали?
- Когато създаваме децата си, не можем да прогнозираме какво ще излезе от тях. Със сигурност намеренията обикновено са добри. Нещо, което бих казал на младите създатели на нови платформи, е да се опитат да разберат повече за въздействието на технологията, която разработват, и да я подчинят на някаква дисциплина. Би ми се искало да бяхме опитали да обмислим това. Но друг път си казвам, че не бихме могли да знаем докъде щяхме да стигнем. Някои неща не се проявяват, докато не стигнат до определен етап. Чували ли сте термина emergent property? Това е възникващото свойство, което не сте могли да предвидите, докато не се появи. Един пример за това е мелничката за черен пипер.
Когато искате да поставите в нея няколко зърна, е лесно, но когато трябва да поставите повече, си казвате: Мелничката има много малка дупка, затова ще взема лист хартия, ще го навия на фуния и ще изсипя без проблем всички зърна. Това обаче не става - фунията се задръства. Това е най-простият пример за възникващо свойство, за който някога съм се сещал. Да се опитате да си представите какви проблеми могат да възникнат в системите, които разработвате, не е лесно, особено като се има предвид, че повечето работят едновременно, нещата се случват на много различни места. Когато нещата се случват по едно, но не са синхронизирани, могат да се случат всякакви странни неща. В повечето случаи трябва да имате опит, за да осъзнавате, че има проблем. Ако ли не, е добре да се върнете назад и да се опитате да разберете дали можете да решите този проблем.
- Информационните технологии са една от най-добре платените индустрии, но малко млади хора избират да се развиват в академичната сфера, която създава новаторски проекти...
- Всички знаем колко мощни са компютърните и мрежовите технологии. Доказателство за това са мобилните телефони с милиони приложения, на които разчитаме всеки ден. Но създаването на тези технологии и приложения изисква огромна енергия, умения и опит, а тази експертиза не расте по дърветата. Тя се изгражда в университетите. Затова трябва да ги поддържаме населени. Не е нужно да правите избор или-или. Собствената ми кариера е добър пример. Четири години преподавах в Станфордския университет. Бях 5 г. в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, правейки дисертация и изследователска работа. После започнах да работя в Министерството на отбраната. След това преминах в частния сектор и известно време минавах от едното в другото. Искам да насърча хората, които са привлечени от частния сектор, да помислят за връщане в академичните среди за известно време. Това е освежаване на интереса към теорията на технологиите. Нещо като да напълните своята кофа с прекрасни идеи и след това да отидете да ги използвате, като създадате нещо практично. Трябва да помислим как всеки да се чувства по-защитен и сигурен в онлайн среда.
Винт Г. Сърф е роден през 1943 г. Вицепрезидент е и главен интернет евангелист на “Гугъл” от 2005 г. Заедно с Боб Кан и Ленард Клейнрок поставя началото на ARPANET - мрежата, която предшества интернет. Играе важна роля в разработването на протоколите, чрез които се пренасят данни в мрежата. Участвал е в разработката на първата комерсиална електронна поща, свързана с интернет. Има бакалавърска степен по математика от университета в Станфорд през 1965 г. и докторат от Университета в Лос Анджелис, Калифорния (UCLA). Преподавал е в Станфорд. Президент - основател на международното интернет обществото (ISOC) от 1992 до 1995 г. От 2000 до 2007 г. е шеф на борда на ICANN, която отговаря за регистрацията на IP адресите и се грижи за запазване на оперативната стабилност на интернет. Носител на множество отличия, сред които и орден “Св. св. Кирил и Методий”. През декември 1994 г. списание People го идентифицира като един от “25-те най-интригуващи хора” за годината. С България го свързва приятелство с Вени Марковски - един от пионерите на интернет у нас. Винт Сърф говори с млади надежди в математиката и компютърните науки на Форума на лауреатите в Хайделберг тази есен.
Форум в Хайделберг събира компютърни гении
79-годишният Винт Сърф е световно признат за “един от бащите на интернет”. По думите на изпълнителния директор на Google Ерик Шмид Сърф е “сред най-големите технологични лидери на нашето време. Неговата визия за технологиите помогна да бъдат създадени цели индустрии, които преобразиха много сфери от живота ни”.
Почти всяка есен Сърф е сред най-ярките звезди на Форума на лауреатите в Хайделберг. Срещата събира на едно място от 2013 г. досега 200 млади учени в областта на математиката и компютърните науки от 5 континента с техни идоли, носители на преснижните наградите “Абел” и “Туринг” - еквивалент на Нобеловата награда за компютърни науки. Сърф е носител на тази награда.
Първото, което си мисли човек, е, че от името му произлиза терминът “сърфирам”. Истината обаче е, че фамилията му се изписва Cerf, а не Surf - както се пише глаголът за търсене в интернет.
Винт Сърф споделя, че обича да идва в Хайделберг, защото се надява “някои от тези млади хора да се върнат тук като лауреати”.
Той не отказва да поговори, да се снима или да отговаря на многобройните въпроси на младите си почитатели.
За тях той е идол, към когото подхождат с много респект и малко боязън, за да открият минути по-късно, че този човек с впечатляваща биография и възпитание, природен интелект и пъргав ум е вдъхновяващ събеседник, който не само постоянно ражда нови идеи, но е готов да ги споделя и осъществява.
Интерпланетарният интернет, изкуственият интелект, бъдещето на автономните коли, как се раждат големите проекти и дали могат да бъдат предвидени всички последствия от новите технологии са само малка част от темите, по които Сърф говори със страст и очевидна компетентност.
По-долу ще прочетете съвсем малка част от това, което той сподели по време на Форума в Хайделберг тази есен.
И още...
За ARPANET
Когато в края 60-те г. започнахме да работим върху ARPANET, имахме много ясна представа какво искаме да създадем, какви трябва да са неговите функционалност и устойчивост, дори в случай на големи сътресения. Не сме си представяли обаче какво ще се случи, когато милиарди ползватели започнат да споделят своята информация, когато няколко милиона устройства и техният софтуер “общуват” помежду си, използвайки търсачки или социални мрежи. Така се появяват нежеланите имейли - спам, или дезинформационните кампании.
За автономните коли
Може би трябва да създадем пътища, на които е позволено да карат само автономни коли без шофьор. Това ще опрости нещата. За разлика от хората, които не общуват много добре помежду си, когато карат, автономните коли ще си комуникират добре, защото ще чуват сигналите, които си подават. Което не е много сигурно за колите, карани от хора.
За раждането на големите постижения
Малко хора знаят, че имам кохлеарни импланти от 13-годишен. Когато напуснах ARPA, се насочих към една компания и първото нещо, което направих, бе да развия тяхната имейл система като чудесно средство да комуникирам с моите колеги, вместо да водя телефонни разговори. Интересувам се от технологиите, които ще помогнат на хората с недъзи. Виждам това като възможност за увеличаването на умението на хората да създават решения. Така, както правя аз с моите импланти, за да водя този разговор с вас. Понякога съм си мислел, че ако всеки по света има временно някакъв недъг, това ще му помогне да направи нещо голямо.
За интерпланетарния интернет
Още през 1997 г. започнах да мисля какво трябва да направим, за да се подготвим за нуждите на мрежата след 20 г. В последните години пратихме няколко полета към Марс с такъв софтуер и те все още работят. Планираме още екипажи. Вече имаме инсталиран стандартизиран протокол на космическите станции и той се използва от космонавтите. Сега тестваме оптична трансмисия към луната и имаме доста задоволителни резултати. Фактът, че можем да използваме протокол 600 мегабита в секунда вече е доста задоволителен, защото за много кратко време ще можем да получаваме много големи обеми от данни на големи разстояния.
За сигурността на дигиталната информация
Най-големият ми страх е, че документите и снимките, които съхраняваме в нашите компютри или на т.нар. „облаци”, може да изчезнат заради хардуерна или софтуерна грешка. Или че старите формати няма да могат да бъдат прочетени от най-новия софтуер. Един от начините е да запазим като в музей всяко късче софтуер и хардуер, които са създавани някога. Продължавам да съм много обезпокоен, че нямаме план, чрез който дигиталната част от паметта на човечеството да бъде запазена. С нашите смартфони правим десеки снимки. Един ден ще искаме да ги покажем на нашите внуци и правнуци, но това няма да е възможно.
За опасностите, които дебнат в интернет
Имам идея как да се предпазим и тя е валидна не само за интернет.Това е критичното мислене. Когато човек мисли критично, си казва: „Тук има твърдение, но има ли доказателства за него?” Когато човек види или чуе нещо не трябва да го приема веднага като чиста монета, а да се запита откъде идва тази информация, има ли доказателства за нея, кой и кога я е сложил, има ли някой, който особено силно иска да повярвам в нещо, в което не искам да вярвам? Трябва да има нещо, което ни кара да валидираме информацията, която ни залива.
За критичното мислене
Аз окуражавам учителите да учат децата да мислят критично. Но когато децата отидат вкъщи и искат да изкажат мнението си, повече родители не одобряват това. Случва се и обратното - ако родителите учат децата си на критично мислене, когато децата отидат в училище, учителите се съпротивляват срещу те да изказват мнението си. Тогава всички усилия да се възпита човек с критично мислене се провалат. Всички харесват идеята за критичното мислене, докато децата не започнат да ги критикуват.
За вселената
Ние знаем около 5 % от вселената. За останалите 95 % имаме етикети, които не знаем какво означават. Когато младите хора ме попитат какво да учат, им казвам да учат астрофизика. Там не знаем почти нищо. Може би това, което ще разкрият в бъдеще, да вземе Нобелова награда.
Как бе създаден интернет
През януари 1969 г. Advanced Research Projects Agency (ARPA) - Агенцията за модерни изследователски проекти, към американското Министерството на отбраната възлага договор на трима американски учени от Масачузетския технологичен институт – Ричард Болт, Лео Беранек и Робърт Нюман (BBN) да проектират и изградят комуникационна мрежа. До края на 1969 г. експерименталната мрежа, наречена ARPANET, функционира между четири университета. Тъкмо тази система става предшественик на Интернет.
Идеята за ARPANET от своя страна идва от една публикацията на Лорънс Г. Робъртс от 1966 г. „Към кооперативна мрежа от споделени компютри“. Робъртс предлага система за превключване на пакети за свързване на терминали към множество компютри. Този подход е далеч по-мощен от съществуващите дотогава системи, които превключваха верига за споделяне на данни.
Превключването на пакети пък е предложено за първи път в докторската дисертация на Леонард Клайнрок, публикувана на 24 юли 1961 г. и е разработена независимо от изследователя на RAND Пол Баран и британския изследовател Доналд Дейвис. Това е метод за комуникация, който събира всички видове данни и ги „пакетира” в блокове, които се изпращат като поток. Робъртс осъзнава, че предаването на пакети ще бъде по-ефективно за предаване на данни в мрежата, отколкото комутация на вериги, което изисква постоянна скорост и води до забавяне.която използва променлив поток от данни, по-ефективно ще предава данни между мрежа от компютри,
През юли 1968 г. ARPA обявява търг за създаване на интерфейсен процесор за съобщения (IMP) - технология, която ще позволи на мрежа от компютри да комуникират помежду си. Търгът е спечелен убедително от BBN, който вече е събрал уважавани компютърни изследователи, сред които Винт Серф и Робърт Кан. Технологията е готова до септември 1969 г.
Тъкмо тя става основата на ARPANET. До края на годината чрез тази технология комуникират 4 американски университета – Калифорнийския в Лос Анджелис (UCLA), Изследователския институт в Станфорд (SRI), университета в Санта Барбара и Университета в Юта. В началото на 70-те години ARPANET стана привлекателен като основа за разрастваща се международна мрежа от компютърни потребители, които откриха, че този метод може да свързва компютри с различни видове крайни устройства.
Терминът интернет възниква около 1976 г. като резултата от опита да бъдат свъзрани 3 различни мрежи заедно – Packet Radio Network, Packet Satellite Network и ARPANET. „Нарекохме го интернетинг, а за по-кратко – интернет, обяснява Сърф.
Думата за сърфиране в световната електронна мрежа не идва от неговата фамилия, а от глагола сърфирам.
Метафората „сърфирам в интернет” е използвана първо от библиотекарката Джийн Армър Поли от библиотеката „Уилсън” в университета в Минесота. Тя публикува своята статия „Сърфиране в интернет” в бюлетина на библиотеката през 1992 г. „Чудех се каква метафора да избера, която отразява едновременно забавлението, което изпитвам, когато използвам интернет и необходимостта от специфични знания и умения при търсенето. Трябваше ми нещо, в което да има чувство на случайност, хаос, даже опасност.
По това време Джийн използва пад за мишка, който й е подарък от библиотеката на Apple в Купертино, Калифорния. На него е изобразен сърфист с надпис „Сърфист на информация”. „Казах си „Еврика” и така се случиха нещата”, спомня си Джийн.
