Толкова заспал народ ли сме, та се налага “сам юнак на коня” да ни буди?
Реално погледнато, от точно сто години имаме Ден на народните будители - празник, какъвто няма нийде по света. В основата му лежи “народната свяст”, духовното осъзнаване на народа след вековете робство или владичество, все едно как го назовават историците, за значимостта на тези, които са палили и поддържали жив пламъка на българщината. А когато народът вземе думата, не можеш да му я отнемеш.
Неофициално в Пловдив през 1909 г. се начева установяването на специален ден за честването на будителите, а по-късно и на държавно ниво това се узаконява с държавен указ. Защо 1 ноември? Заради смяната на юлианския с григорианския календар.
Денят е бил първоначално 19 октомври -
абсолютно целенасочено - честването на св. Иван Рилски, небесния покровител на България. По новия календар се премества на 1 ноември, след като Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно № 17743 и “заковава” тази дата за вечни времена. Хубаво е да се прочете прокламацията на министър Стоян Омарчевски - има я в гугъл, части от нея или цялата се поства и препоства в социалните мрежи всяка година на празничната дата. И после, разбира се, се забравя. А в тези редове е посоката, която е редно да бъде следвана от поколенията напред. Ще си позволя и аз да цитирам, защото при преразказ може нещо да не се доразбере: “...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и
сърцата трептят за хубавото, националното,
идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...
Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.”
Просто и ясно. Както е казал Жан Жорес, от миналото да вземем огъня, не пепелта. Да следваме заветите на първоучителите и техните следовници. Да учим младите, бъдещите поколения къмто светли бъднини. Сложна задача, но лесно няма, особено когато то стане дело на цял народ - от държавника до учителя. За да е пламъкът на духа във всяко сърце и всяко огнище. Много хубаво звучи, нали? Само дето от време на време фалшиво. И нямам предвид само факта, че реално празникът е премахнат от календара за 47 г.
Народни будители е имало и ще има, все едно дали в празник, или в делник.
Огън палиш всеки ден,
ако искаш да ти е светло и топло. Учиш всеки ден - в училище, на работното място, пред телевизора, пред компютъра. Нещо ново. Аз съм разсъждавала неведнъж върху будността на българина. Буден е не само човек, който не е в състояние на сън. Буден е човекът за знание, за опит, за осъществяване, за напредък, за постигане на целите и мечтите си. Буден, вече съм го казвала,
има значение и на “бъда”, на “бъдещност”
Тоест - бъдеще. Тоест заспалият не вижда това, което предстои и което зависи и от неговите действия, в частност и в общност. Аз, и това много пъти съм го казвала, вярвам повече на литературата, отколкото на историческите анали. Знайно е, дето историята върви след победителите, тоест може да се пренаписва и пренагажда според комуто както е удобно. Изкуството (освен поръчковото) е независимо. Да, строго индивидуално, но доколкото творецът е рожба на своето време, той вижда със своите си очи. Винаги съм давала примери с Дядо-Славейковото “Не сме народ, не сме народ, а мърша”, с Вазовото “Стресни се, племе закъсняло” и “Линее нашто поколенье”, с Добри-Чинтуловото “Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди”, да не изброявам, примери - бол, ама за замисляне си е - толкоз заспал народ ли сме, та велики българи като сам юнак на коня с тръба да зоват свойте братя към по-добро за всинца бъдеще?
По ирония на съдбата ли Денят на народните будители в последните десетилетия се пада точно след Деня на Вси светии (това е тъй нареченият Хелоуин). Просто снощи на вратата ми звъннаха маскирани дечица (седнете, защото на мен досега не ми се беше случвало), представляващи Паисий Хилендарски в расо и с дебела книга в ръка, Хаджи Димитър на гърди с люта рана и три самодиви. Обясниха ми го - това са герои, които са умрели и техните духове също излизат в тази нощ. Да, бе, родителите са каращисали двата празника, вие си преценявайте кощунство ли е, или
опит за обръщане на вниманието на младите към други ценности,
тези, за които говори Стоян Омарчевски. И не забравяйте да си включите алармата, онази вътрешната, защото биологическият часовник тиктака дори когато спим. Будни бъднини, Българийо!
