- Прогнозите за предстоящите месеци - по-скоро лоши сценарии, а не реални измерения, казва още социалният психолог
- Заради медийния шум Нова година във Велинград ще се окаже престижно, защото не всеки може да си го позволи
- Ние сме уседнала нация - не ни е важно пътуването, а локацията. Затова жилището е нещо свято
- Хората си купуват коли и лаптопи не защото могат да си ги позволят, а за да демонстрират статус чрез тях
- Как така всички говорят за затягане на коланите, за икономии, а в същото време сякаш не виждаме индикации за това? Например България е първа в ЕС по ръст в продажбите на нови коли, ресторантите са пълни – на какво се дължи това, доц. Димитров?
- Когато говорим за ръст на продажби на нови коли, трябва да се прави ясно сравнение с предишни периоди, за да бъдем точни в изводите си. Да погледнем продажбите по време на пандемията, когато се оказа, че има недостиг на автомобилни части, с които да се произвеждат автомобилите. Изход се намери от тази криза - продажбите тръгнаха, защото почнаха да се произвеждат и много автомобили в сравнение с пандемичните времена.
Една немалка част от автомобилите, които се продават, са всъщност предварително заявявани по време на пандемията и впоследствие са дошли на нашия пазар. Другото обяснение на тези повишени проценти е свързано с това, че много хора търсят начин да инвестират парите си. Информациите за нивата на инфлацията, която така или иначе усещаме всеки ден, показват, че парите се обезценяват. И мнозина търсят начин да инвестират средства, за да може да придобият нещо, което няма да изгуби стойността си толкова бързо или ще им върши работа за по-продължителен период от време. Все пак трябва да се вземе предвид дали тези коли, които се купуват, са на лизинг, или кеш, дали лизингът е на физическо, или юридическо лице и т.н. Но иначе автомобилният пазар е сериозен сам по себе си и трябва да бъде внимателно анализиран - една немалка част от продажбите на автомобили минават през подмяна на автопарка на фирми.
- И все пак виждаме кръчмите и заведенията пълни. А пък наскоро нашумя и феноменът “Велинград”, където цената за няколко дни на Нова година в хотел надвишава тази за екскурзия в Лапландия или Занзибар.
- Логиката при кръчмите и заведенията, и изобщо в хотелиерския и ресторантьорския бизнес е различна. Те тепърва ще почнат да се пълнят. От една страна, върнахме времето с час назад и почва да се стъмва по-рано. Това кара хората да не се срещат чак толкова много на открито по паркове и градинки. От друга страна, не трябва да пренебрегваме и факта, че в този бранш имаше доста проблеми, свързани със заетостта им и ограниченията по време на ковид пандемията. И мнозина бяха зажаднели за този тип контакт.
Въпреки това според мен харченето на пари по заведения като че ли не е толкова ярък пример за връзка с инфлационните процеси, защото заведенията са първите, които увеличават цените. А това дава у посетителите възможност за ясно сравнение - ако преди месец една пържола в заведение е струвала Х пари, а сега е повече - това е фрустриращ момент и разочарова. Но пък мотивът за ходенето в заведение е за забавление.
От тази гледна точка, в една ситуация, в която има голяма степен на неяснота какво ще се случи, на човек му се иска да му стане леко на душата. Това малко бягство, което правим всички - да отидем до заведенията, у мнозина може да е мотивирано от желанието да се почувстват по-добре за сметка на заобикалящата ги реалност.
А по отношение на случая във Велинград - от една страна, пазарната логика е такава, че за всеки продукт и за всяка цена си има потребители. И всичко е въпрос на маркетинг и на предоставяне на предложението на точните хора.
В тоя смисъл тук вероятно става дума за хора, които могат да си позволят да бъдат в Занзибар или Лапландия, или където е било на Нова година. Но точно медийният шум за офертите във Велинград, които уж тръгнаха като любопитна новина с идея да се посочи някого с пръст, на практика създаде друга реалност - че е престижно да си във Велинград и не всеки може да си го позволи. Което пък даде ясен знак на тези, които могат да си го позволят, че чрез това отиване във Велинград те ще могат да демонстрират престиж. Точно като отидат във Велинград, а не другаде.
- Кой е движещият психологически фактор при вземането на потребителско решение?
- Всичко е въпрос на социална среда и социално поведение. Българинът има ниска инвестиционна и финансова култура.
Ние тепърва ще виждаме, и то не само по празниците, далеч по-притеснително и компулсивно пазаруване, каквото видяхме и в първите дни на пандемията. Например тогава във Великобритания масово се изкупуваше тоалетна хартия. В България това с тоалетната хартия не се случи толкова видимо, но пък търговците сигнализираха за масови продажби на дълготрайни храни, каквито са макаронените изделия. Презапасяването е тревожен симптом, но самият той изразява тревога - за това, което предстои, и за взаимоотношенията с другите (семейството), които трябва да бъдат подкрепени с осигуряването на базови условия за оцеляване. Пазаруващият се опитва да си структурира света и да си върне контрола над живота. Този тип компулсивно пазаруване се разглежда в психологията като ясен индикатор за загубен контрол и опит за възвръщането на този контрол върху нещата. Тоест аз се опитвам да се подсигуря, та когато кризата и гладът настъпят, да мога да си контролирам живота и да съм сигурен, че ще преживея глада.
- Може ли да твърдим, че импулсивните решения при потреблението вземат превес над информираното задоволяване на потребностите?
- Идеята, че поведението на човек може да бъде рационално, е твърде романтична. В огромната част от постъпките си се водим от емоционални подбуди и решения, свързани с пазаруването - купуваме нещо, защото ни харесва например. Пазаруването на база “харесване” е емоционално действие. Купуваме неща, защото някой ни е казал, че са на промоция - тоест на емоционално ниво някой ни е подметнал, че ще извършим рационално действие и ще спестим пари.
А често търговците маскират промоциите по различни начини и накрая зад промоцията не се крие нищо друго освен търговски трик. Но у нас се създава усещането, че сме разумни и че сме подходили разумно.
Освен с ниска инвестиционна и финансова култура българинът е с ниска пазарна култура. Нещо, което не е характерно само за българите, но при нас има своето основание.
Поколения наред са били възпитавани в различен тип икономика и икономически взаимоотношения, след което при промяната на този модел не придобихме изцяло ново пазарно поведение. По-скоро попаднахме в един изключително спекулативен икономически модел, който също не ни научи на правилно икономическо мислене. Не трябва да пренебрегваме, че и нашата мисловна матрица не предполага някакви особено сложни икономически анализи при вземането на решенията. Това се вижда и в ситуацията с имотния пазар. Бизнес логиката би следвала модела на търсене и предлагане, който е универсален. Но би следвала и едно проучване на възможностите на пазара, което в български условия не се прави. В подобни проучвания би следвало да има въпроса една практически застаряваща и намаляваща демографски нация дали и докога може да си позволи да купува жилища. И дали трябват тези жилища. Но отново влизаме в чисто емоционални мотиви, които движат този пазар. Не трябва да пропускаме и нещо много любопитно - ние сме уседнала нация.
За нас пътуването и движението не са важни, за нас е важна локацията, мястото и жилището. Жилището пък е нещо свято. Всеки иска да има свое място, което не може да бъде отнето, или, образно казано, не може някой да го отнесе или да открадне. Има и статистики за процента собствено притежание на жилища в различните държави.
- Да, според Евростат сме на седмо място в ЕС - “само” 85% от българите имат собствен дом.
- При нас това е важно. Не къде да пътувам, а къде да отсядам. Тези маркери показват, че за нас жилището е нещо значимо. На което залагат търговците на жилища, за да гъделичкат тази нежна струна в душевността на българина - че трябва да има нещо свое и по възможност достатъчно голямо, че да остане и за поколенията.
- Покупките на хората изразяват ли тяхната действителна същност, или пък са израз на техните идеални представи за себе си?
- Ако изразяваха тяхната реална същност, щяха да бъдат далеч по-рационални, защото щяха да бъдат съобразени с реалните им потребности. Щеше да е съобразено с това от какво имат нужда, а не от това, което е важно по отношение на престижа. Типичен пример за това са колите, лаптопите и мобилните телефони. Хората си купуват коли и лаптопи не защото могат да си ги позволят, а за да демонстрират статус чрез тях. Дори ако погледнем рекламите за телефоните - те съвсем не се фокусират върху първичната функция на телефона за разговор, а наблягат на странични функции от порядъка на възможности за снимане, правене на клипове, обработка на образа и т.н. От своя страна всяка една кола прави едно и също - мести от точка А до точка Б. Но ние не взимаме рационалното решение да купим която и да било кола, а тази, чрез която може да се похвалим. Когато пазаруваме, водещият мотив е емоционален, а не рационален. Дори ако купуваме прах за пране, ние се ориентираме по това бройките от кой прах е останал най-малко на рафтовете, защото за нас това е ясен признак, че други хора са купували от него и са доволни.
- В Западна Европа обществото е доста по-консуматорско и свикнало на охолство в сравнение например с нас, които сме свикнали и с по-малко. Според вас кой ще преживее по-тежко идващата зима и кризите - тези, които имат от какво да се лишат, или тези, които нямат какво толкова да губят?
- На този въпрос не може да се даде еднозначен отговор. Логично би било, ако човек е свикнал на повече, да се чувства по-зле. Но дори да е свикнал на по-малко и бъде лишен и от това, пак няма да се чувства добре. Факт е, че ще има хора, които изключително трудно ще преживеят и тази зима, а именно уязвимите групи - пенсионерите, безработните, лицата в неравностойно положение. В западните общества също има хора, които ще почувстват много осезаемо на гърба си кризата. Ако въобще може да говорим за нещо подобно, имунизацията ни срещу кризи е на далеч по-високо ниво и развито - през последните години ние по-често сме преживявали кризи. И по някакъв начин имаме изграден имунитет срещу тях. Никой няма да се чувства комфортно, ако трябва да се ограничава, и никой няма да се чувства добре да стои на по-студено. Но като че ли разминаването между това, на което си свикнал, и това, което ще ти се наложи да преживяваш тепърва, ще бъде далеч по-осезаемо в консуматорски ориентираните общества, отколкото в България.
Въпреки това съм склонен да си мисля, че западната цивилизация, към която принадлежим, ще успее да се справи достатъчно успешно и с това предизвикателство. Тези лоши сценарии за една сложна ситуация през зимата, които се наместиха в съзнанието на европееца, включително и на българина, ще останат само лоши сценарии, отколкото да имат реални измерения. Не мисля, че ще изкараме толкова отчайваща непреживяема зима, колкото някои хора го представят.
CV
Роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
Автор на редица научни трудове и публикации
