Безпрецедентният случай в историята на българската демокрация парламентът да не може да избере нито един от четиримата номинирани от партиите за председател на 48-ото НС доведе до криза. Снощи се появи идеята за ротационно председателство.
Попитахме социолога Юрий Асланов:
1. Конституцията ли е дефектна, за да се стигне до днешната криза с избора на председател на 48-ото НС?
2. Какъв е изходът от кризата?
1. Не конституцията е дефектна, а това, което партии представляват днес - някакви партийни олигархии. Те влязоха в този парламент с идеята да ходим на нови избори. Всичко останало - че искат нещо друго, беше лицемерие. Фактът, че най-важният въпрос за началото на парламента беше дали да поканят Митрофанова, или не, и нито един от важните проблеми, които вълнуват българските граждани, не беше изведен на преден план, го доказва. Мислено те вече са на вълната на следващите избори и нямат никакво намерение да правят каквото и да било в този парламент.
2. Имиджът на парламента няма да се спаси с процедурни хватки. Първо, това е парламент, избран с по-малко от 40% от гласовете на гласоподавателите. Най-голямата партия там разполага с доверието на не повече от 10-ина процента от избирателите. Тоест парламентът поначало е с ниска легитимност и след като вътре в него не се постига разбирателство по един, два, три, четири въпроса, които могат да се решат в кратък срок и тогава да се ходи на избори, явно е, че няма смисъл тази агония да продължава.
Иначе процедурни хватки много. Някои казват, че може да се направи такава промяна в правилника, че председателят на НС да се избира по вишегласие с 50 плюс 1 процента. Това обаче няма да промени нищо в ситуацията - хванали са се за гушите и са решили да воюват, докато противникът изчезне. Хубаво, ще се ходи на нови избори и какво? Ще гласуват още по-малко хора.
В парламента има остатъци от системни партии. Чудя се защо мълчат по въпроса. На новите може да е поръчано, но на зрелите и опитните врели и кипели в парламентаризма години наред?
