Влизането в еврозоната ще е една от най-ефективните антикризисни мерки
Според новия доклад Allianz Global Wealth Report миналата година е била последната добра година за финансовото богатство на домакинствата, а 2022-а е повратна точка, с която започва съвсем различен период. Руската война в Украйна предизвика инфлация, енергийна криза и поскъпване на храните, а затягането на монетарната политика ще потиска финансовите пазари и ще повиши лихвите. Очаква се в реално изражение домакинствата да загубят една десета от финансовото си богатство, което ще е първото значително “унищожаване” на финансовото богатство след световната финансова криза през 2008 г.
Какво означава всичко това за България?
Веднага виждаме, че от цялата ситуация ще спечелят тези, които имат средства на традиционен депозит, защото ще започнат да получават лихва за своите спестявания. В същото време ще загубят тези, които са заложили на свръхрискови инструменти – като криптовалути или надценени акции, облигации и недвижими имоти. Проблеми ще имат и тези, които са прекомерно задлъжнели, което ще се пренесе и към техните кредитори. Връщаме се към нормалните устои на финансите, което е добре, но проблемът е, че това завръщане ще е съпроводено със спукване на различни финансови балони, което ще е болезнено за част от инвеститорите, а и за цели държави.
За да се преборят с инфлацията,
големите централни банки затягат монетарната политика и вдигат лихвите.
Доларът и еврото обаче са глобални валути, което означава, че затягането на финансовите условия в САЩ и еврозоната води до по-малко налични финансови ресурси в твърда валута в целия свят. Виждаме, че дори Великобритания е под натиск, въпреки че тя е сред най-големите икономики в света. Още по-голям е проблемът с малките икономики и малките валути.
Тези дни Унгария преживя валутна криза и се наложи централната банка рязко да вдигне краткосрочните лихви по рефинансиране до цели 25% (за сравнение в еврозоната лихвите са малко над 1% ). И въпреки тези огромни лихви унгарският форинт се е сринал с близо 40% спрямо долара на годишна база.
Проблемът на Унгария е вносът на енергия, тъй като цените на природния газ и тока са много високи. Унгария продължава да внася основно руски газ, но руският газ поскъпна драстично и това тежи на икономиката и на финансите. Инфлацията в Унгария надхвърли 20%, което е едно от най-високите нива в цяла Европа.
Освен че разби мита за евтиния руски газ
унгарският пример разби и друг мит – че е добре да си извън еврозоната.
Разбира се, в добри времена няма значение дали си в еврозоната, или извън – но в кризисни времена за финансовите пазари се вижда колко е трудно да си извън еврото. Всъщност не е само Унгария – валутите се обезценяват и/или лихвите са високи във всички страни от региона, които не са в еврозоната или чакалнята на еврозоната. В Румъния дългосрочните лихви са над 9%, в Полша близо 8% - далеч по-високи, отколкото в страните от региона, които са в еврозоната.
В следващите години ще се увеличи желанието на страните от региона да влязат в еврозоната. Хърватия ще бъде първа на 1 януари 2023 г., а България може да е следващата, защото е най-подготвена – но ще се изискват много усилия, действащ парламент и правителство, за да се случи. Но ще си заслужава. Влизането в еврозоната ще е една от най-ефективните антикризисни мерки.
Във времена на монетарно затягане, повишение на лихвите и риск от рецесия неизбежно ще се увеличават проблемите с длъжници, които не могат да плащат. Затова назрява времето и за друга радикална мярка – въвеждането на личен фалит. България е единствената европейска страна без такъв механизъм за изчистване на несъбираеми кредити. Парадоксът е, че имаме процедура по фалит за фирми, но не и за физически лица. Разбира се, трябва да се подходи внимателно, за да не злоупотребява с личния фалит от страна на недобросъвестни длъжници.
Но личният фалит не е просто начин да се премахне фигурата на “вечния длъжник” – тя ще действа и здравословно на кредиторите, като
ще ги стимулира да избягват да отпускат безразборно кредити, без да се замислят за риска.
БНБ наскоро увеличи капиталовите буфери на банките също с цел да отрезви кредиторите и да ги стимулира да се подготвят за по-негативни сценарии. В други страни се прилагат и по-директни методи за превенция на прекомерна задлъжнялост – например за съотношение между размер на кредитната задлъжнялост и доходите на лицето. БНБ също получи правомощия да въвежда такива лимити, но все още не ги е използвала.
Финансовото пренареждане ще има и други ефекти – например, ще загинат зомби компании, които съществуваха само заради лесния кредит, но ще оцелеят и ще се разрастват по-ефективните и конкурентни компании.
Това ще размести пластовете и ще отвори пазарни ниши, включително за български компании и за привличане на нови инвестиции у нас. Когато финансовите инвестиции като акции и облигации се свиват, ще има повече фокус върху реални инвестиции, върху преки чуждестранни инвестиции – тук България трябва да положи сериозни усилия, за да не пропусне поредното “раздаване на картите”.
По отношение на енергийната криза в последната година България успява да се справи със ситуацията – включително сме сред първите, които въведоха компенсации за цените на тока за сметка на свръхпечалбите в енергетиката. Позитив за България е не само евтиният ток от местни източници, но и доста по-евтиният газ след построяването на газовата връзка с Гърция, което дава конкурентно предимство на бизнесите в страната. Но трябва ускорено да построим с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис, за да имаме директен достъп до производители на газ в целия свят и съответно още повече конкуренция в цените. И разбира се, не бива да се пречи на нови инвестиции в енергийни мощности – особено когато големи заводи инвестират в собствени соларни инсталации, за да си осигурят евтин ток.
Накратко, новите финансови времена носят сериозни рискове, но при достатъчно умела и смела икономическа политика можем не просто да оцелеем, а дори и да спечелим от финансовото пренареждане. Всяка криза е и възможност, както знаем от китайците.
