- Още от 2016 г. искаме по-строги наказания за бракониери, но не срещаме политическа подкрепа, казва председателят на УС на съюза на ловците и риболовците в България
- Около 1/3 от територията на страната е земеделска земя, върху огромна част от която се практикуват изключително агресивни дейности, които я превръщат в пустиня
- Ловците и ловът никога не са били част от проблема и не са причина за загубата на биоразнообрази
- Какво предвижда подготвеният от ЕС регламент относно забраната за използване на определени химикали, включително и олово, и как това ще се отрази на ловците и риболовците?
- ЕС подготвя Регламент за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH). Регламентът е задължителен за изпълнение от държавите членки, не дава свобода за начина на прилагане, съобразен с местните условия и особености, така както го прави една директива.
- Оловото се класифицира като евентуално канцерогенно от Международната агенция за изследване на рака. Според вас готвеният регламент цели ли предотвратяване на прякото излагане на олово и вредните му пари, или целта е друга?
- В доклада, разработен от Европейската агенция по химикалите (ECHA), се акцентира върху влиянието на оловото и неговите съединения върху околната среда и в частност върху популациите на някои видове птици. ECHA обръща внимание и на възможното вредно влияние на оловото върху човешкото здраве, когато лице консумира дивеч, отстрелян с оловни муниции.
За съжаление обаче, агенцията представя нещата твърде едностранчиво и тенденциозно, без да предоставя неоспорими научни данни, доказващи нейната теза. Според нас твърденията в доклада са преекспонирани с цел да се обслужи крайната цел на ЕК – светкавична и пълна забрана на олово в мунициите въпреки всички сътресения и отрицателни последствия, които неминуемо ще последват.
- Не смятате ли, че опазването на здравето на хората е по-важно, отколкото лова като хоби?
- В доклада на ЕCHA не се посочва за опасност от увреждане на здравето в заводи за производство на муниции. Тук въпросът опира по-скоро до отговорността на инвеститорите за създаване на безопасна работна среда за своите работници.
Фабриките за производство на муниции са едни от най-съвременните предприятия в света и съм убеден, че отговарят на всички изисквания за безопасни условия на труд в днешно време.
- Ако оловото бъде забранено за използване в муниции, какви действия смятате да предприемете?
- Служителите на ЕК трябва да разберат, че ако ловната общност не бъде чута, ако тенденциозните атаки срещу лова не спрат, сме готови да предприемем и протестни действия на национално и европейско ниво.
Ловците и ловът не са и никога не са били част от проблема и не са причина за загубата на биоразнообразие, а са част от решението. Всеки ловец има пряк интерес от това да бъде опазвана околната среда. Колкото повече местообитания успеем да съхраним, толкова повече дивеч ще има, съответно и повече възможности за ловуване.
Вместо да се противопоставяме един на друг - природозащитници и ЕК срещу ловците, трябва да обединим усилия, за да се преборим за нещо съществено, от което да има истински ползи за околната среда. Такова нещо например е общата селскостопанска политика. Около 1/3 от територията на страната е земеделска земя, върху огромна част от която се практикуват изключително агресивни земеделски дейности, които унищожават биоразнообразието и ги превръщат в пустини. Ето за такива каузи трябва да се обединим, защото лобитата и интересите в земеделието са огромни и сами трудно бихме успели да постигнем положителни резултати.
- Ако подписката бъде отхвърлена, каква ще бъде алтернативата за родните ловци, ако не могат да си позволят нови оръжия или закупуването на боеприпаси например от бисмут и ванадий?
- През 2021 г. Европейската ловна асоциация (FACE) осъществи проучване сред 18 хил. ловци, което показа, че ако бъде изцяло забранено използването на олово и негови съединения в ловните муниции, 25% от ловците в Европа ще се откажат и ще спрат да практикуват ловностопанската дейност.
Имайки предвид, че стандартът на живот в България е значително по-нисък от средния за Европа, очакваме отлива на ловци у нас да бъде още по-голям, което ще доведе до сериозни сътресения за ловното ни стопанство. Ловците в България, преди да ползват дивеч, са задължени да полагат грижи за него, като подържат специални фуражни площи за изхранване, подхранват го през трудните периоди в годината с фураж, който купуват за своя сметка, опазват го и охраняват, регулират неговата численост в граници, съобразени с производителността на местообитанията, конкурентните взаимоотношения между отделните видове и щетите, които дивечът нанася на селското и горското стопанство.
С намаляването на ловците в България, които извършват тази дейност напълно безвъзмездно, ще се отворят сериозни пробойни в целия процес по стопанисване на дивечовите запаси, ще има по-малък обем от грижи и по-нисък контрол на бракониерството, което неминуемо ще доведе до намаляване на дивеча.
- Вместо скъпи патрони, които така или иначе се закупуват често, не смятате ли, че по-нова пушка например би се оказала дългосрочна инвестиция, тъй като така ловците ще могат да използват стоманени патрони?
- Да, това е едно от решенията, но то ще бъде непосилно за голяма част от българските ловци. По наши изчисления, за да бъдат заменени всички непригодни за стрелба със стоманени сачми гладкоцевни оръжия в България, нашите ловци ще трябва да заделят от своите бюджети над 100 млн. евро. Тоест този силово наложен от ЕК регламент ще струва на българските граждани огромна сума, което е прецедент в политиките, водени от ЕС.
Поради тази причина ние настояхме пред ЕК да намери механизъм, чрез който да бъде осигурено финансиране, с което да се даде възможност на българските ловци да приведат в действие наложените ограничения и да подменят огнестрелните си оръжия, за да не се стигне до прогнозирания отлив и до негативното влияние от него върху популациите на отделните видове дивеч на територията на страната.
- Как забраната за лов на гургулицата и едрите хищници – например мечки и вълци, ще повлияе на биоразнообразието на страната?
- Ще ви отговоря с пример - след наказателната процедура от ЕК срещу България за мечката ловът й беше забранен. От обект на лов мечката се превърна в строго защитен вид. От тогава до ден днешен официално се отстрелват само индивиди, при това не повече от 2 на годишна база, които доказано представляват опасност за местните общности.
Доказването на тези обстоятелства обаче и отстраняването на проблемните индивиди по реда на изключенията чрез преместване или отстрел е изключително тромав бюрократичен процес, понякога с доста съмнителен ефект, който буквално принуждава местните общности да вземат нещата в свои ръце. Резултат от това е срив в популацията на мечката, чиято численост по официални данни от Изпълнителната агенция по околна среда е намаляла с 40% в периода от 2011 до 2020 г.
Много са примерите в Европа за това, че строгата защита на един вид не е най-доброто решение за неговото опазване, най-ефективни са подходите, които целят да създадат или задържат интереса на местните общности към този вид, като по този начин ги стимулират да го опазват и подпомагат (стопанисват). Не ни е нужна строга защита, а управление на популациите.
- Има редица природозащитни организации, които осъждат спортния лов, какво бихте им казали, за да ги убедите, че това, което правите, не е нехуманно?
- Ловът не е спорт или хоби, а е законово регламентирана дейност за устойчиво управление на един държавен ресурс, какъвто са дивечовите популации. Ловът е научно обоснована дейност, която се извършва от лица, преминали през необходимата подготовка и издържали изпит за придобиване на право на лов.
Ловът не е само ползване, той е сложен процес от полагане на грижи и опазване на дивеча, а отстрелът е само крайната му фаза. Той е подчинен на определени правила, като се следват естествените процеси в популациите. С преимущество се отстрелват екземплярите, които биха отпаднали по естествен път на малко по-късен етап, и тези , които нямат добри заложби и биха по-скоро навредили на качественото състояние на популацията.
Знам, че каквото и да кажа, крайните природозащитници и защитниците на правата на животните трудно биха възприели нашите тези, за това бих ги посъветвал да възприемат лова като “необходимо зло”. А за останалата част от обществото трябва да е ясно едно - дивечът, който се среща в природата, е там благодарение на истинските природозащитници - ловните стопани, които със собствени средства и усилия се грижат за него, разселват го и го опазват от незаконни посегателства.
- Освен риса има ли други животни, които са се завърнали в страната?
- Разбира се, еленът лопатар също е бил изчезнал от нашите земи, спорен е въпросът кога точно се е случило това, но благодарение на инициативата и усилията на ловците още през първата третина на миналия век започва неговата реинтродукция у нас. Днес числеността му в страната надхвърля 10 000 индивида.
- Бракониерството не присъства в правото като термин, имате ли идеи и предложения за по-ефективно законодателство, което да се бори с порочната практика?
- Бракониерството е един от основните проблеми на ловното стопанство у нас, който все още не решен.
Още от 2016 година НЛРС-СЛРБ има съвместно предложение с Изпълнителната агенция по горите за промени в Наказателния кодекс за по-строги наказания за лицата, извършили незаконно посегателство върху дивеч. За съжаление, към този момент не сме срещнали политическата подкрепа, необходима за приемането на нашето предложение.
