България още героично чака първото левче от 12-те милиарда лева по Плана за възстановяване. Има опасност обаче за наша сметка да останат вече направени държавни разходи по проекти от този план. Може дори да връщаме пари заради объркана администрация, която чака да види накъде духа политическият вятър. С потенциал за тежък удар по бюджета.
По същество няма голяма разлика в икономическите програми и политики на ПП и ГЕРБ - основните претенденти за власт. И едните, и другите ще харчат - както сме ги виждали - като за световно. Разходите на държавата растат и ще се финансират с все по-скъп дълг, бъркайки в джоба на обедняващия от инфлацията българин. И едните, и другите се обявяват за “расови” евроатлантици и търсят 100% диверсикация от Газпром, която краткосрочно се случва под някаква форма.
ГЕРБ обвинява ПП, че са вкарали руски посредници, оскъпявайки газовите ни доставки в руска полза. ПП пък обвинява ГЕРБ, че са построили Турски поток, пълнейки хазната на Путин - но и докарвайки газ на Гърция, Австрия и Унгария - страни-членки на ЕС…
И едните, и други ще вдигат минималната работна заплата (МРЗ) - нищо, че това е сериозен разход/пречка за малкото останали предприемачи в най-бедния, смазан и изчезващ регион - Северозапада - и то в най-бързо топящата се страна в света - българската. И че реално това ще доведе до ръст на социалните разходи, вързани за МРЗ, утежнявайки рекордния дефицит в бюджета.
Битката между тях е битка за място и електорална тежест - не за идеи - и е толкова естествена, колкото са изгревът и залезът. Моментно някога може да има мир, дългосрочно - ще е неспирно противоборство.
Проблемът е, че 60 процента от имащите право на глас явно не виждат разумни решения на въпросите: ще затваряме ли въглищата, с които крепим цялата икономика; ще има ли подсигурена сигурност и нормални цени на топло и светло за бит и бизнес през зимата; ще спре ли стопяване на доходите и стандарта ни; ще задлъжняваме ли още и още, което застрашава борда; ще имаме ли мигрантска криза от изток и ключовото: защитени ли сме от разпростирането на войната насам. Също невралгично: имаме ли достатъчно храни, с които да обезпечим нуждите си?
Бяга се от отговорите на тези въпроси, защото е политически удобно проблемите да се прехвърлят на нечий чужд гръб. Техните отговори обаче са обществения компас за това как и накъде да се движи България занапред.
(От фейсбук)
