- Случаите със Семерджиев и Любенов показват, че многото смени са разклатили МВР и на ниско ниво са възникнали приятелско-клиентелистки мрежи
- До последно “Български възход” беше под чертата. В последния момент отнякъде дойдоха едни гласове, които за мен не са много ясни
- Очевидно има напрежения между ДБ и ПП, колкото и да избягват да ги коментират
- С позицията си "Промяната" блокира и възможността за кабинет с третия мандат
- След пресконференцията на ПП, в която на няколко пъти изтъкнаха, че партията ще бъде конструктивна опозиция на едно потенциално правителство на ГЕРБ, оптимист ли сте за съставянето на кабинет, г-н Безлов?
- По-скоро вероятността да се състави кабинет е по-ниска отпреди вота на 2 октомври. Най-вероятният сценарий е да се отиде отново на предсрочни парламентарни избори.
Това беше и прогнозата от юни - от момента, в който ИТН оттегли подкрепата си за правителството на Кирил Петков и се очерта, че ще се ходи на избори.
Беше ясно, че влизаме в патова ситуация, в която много трудно ще се състави правителство без компромиси. Според мен обаче все още не сме достигнали до критична точка, в която да се търсят компромиси въпреки цената. Разбира се, това не означава, че не е невъзможно ситуацията да се промени до раздаването на третия мандат и да се търси временно решение - например кабинет с кратък времеви хоризонт до местните избори догодина. Но по-скоро най-вероятният сценарий е предсрочен вот. Това, което прави впечатление, е, че играта вече е “другите са виновни, че отиваме на избори”. Това е и основната линия на Борисов, който казва: ето, правя всякакви компромиси, но ПП не искат. Съответно от “Промяната” казват: ГЕРБ да направят правителство, както ние направихме преди. Ако не направят те ни водят на избори.
И оттук следва едно безкрайно надцакване с аргументи от типа на: народът, ако искаше да избере ГЕРБ, щеше да му даде 35%, а не 25 и т.н.
Стратегията на двете партии, около които е възможно да се сформират коалиции, е да избегнат трудния период през зимата, като загубят по-малко електорат. Очевидно целта на Борисов е да накара периферията на ПП да не отиде да гласува чрез обвиненията, че “Промяната” не поема отговорност. И обратното - ПП се опитва да покаже, че ГЕРБ имат ръст, но не могат да управляват, защото не са склонни да създадат правителство. Първо ще е играта първо “другият е виновен”, която крие стратегията - “да минат трудните времена”. Защото всички предполагат, че управлението в предстоящите 4-5 месеца ще му донесе значими загуби на гласоподаватели. Ще се ходи на второ раздаване, което със сигурност ще доведе до по-малко гласуващи. Въпросът е кой ще загуби повече. И този, който не загуби повече, ще има ли достатъчно гласове, за да направи кабинет. Има и междинен вариант, който би бил интересен - дали ще потърсят удължаване на съществуването на парламента между извънредните избори, за да се гласува бюджетът и други важни закони, свързани с европейските фондове.
- Говорим за двете партии как биха изгубили при още едни избори. А има ли някой, който печели от създалата се ситуация?
- Трудно е да се каже. Според мен на хоризонта не се очертава нова партия от спасители. Възможно е печеливши да се окажат онези партии, които не влязоха в новото НС. Те биха могли да направят коалиции - например ИТН и Мая Манолова или и ВМРО. Възможно е партията на Янев да увеличи подкрепата си, ако се опитва да привлича “инвеститори”, които търсят нов участник, който да счупи патовата ситуация. Ние видяхме, че до последно “Български възход” беше под чертата.
В последния момент отнякъде дойдоха едни гласове, които за мен не са много ясни. Дали са от хората, които предпочитат да намерят междинна партия между “Възраждане” и БСП ? Или са гласоподаватели, решили в последния момент да не губят гласа си? Или просто някой от старите “изборджии” от АБВ или Софиянски са намерили едни 5-10 хил. гласа, които ИТН не успя да намери…
- Политиките, по които ПП заяви, че ще търси или предлага подкрепа, всъщност нямат ли пресечни точки с повечето от т.нар. прозападни партии?
- Интересното на тази пресконференция е, че те търсеха по-мек тон. Коментираха как ще са конструктивна опозиция и как биха подкрепили различни закони, като този за военната подкрепа за Украйна. Това ще е интересен момент, защото има разлика между вариантите “военнотехническа помощ” и “военна помощ”.
Сега няма да е необходимо да пазят коалиционния си партньор да не счупи правителството. Същевременно в ПП по време на изборната си кампания се целеха във възрастния електорат, който може да има симпатии към тях, може да има и симпатии към Русия. Да видим как ще го разиграят. Така или иначе осъзнават патовата ситуация, в която са, подобно на Борисов.
- А вариант кабинет на малцинството изглежда ли вероятен?
- Не мисля, че има кой да го направи. Разбира се, зависи и на кого ще връчи третия мандат президентът Румен Радев за съставяне на правителство. Например не виждам как ГЕРБ ще подкрепят кабинет на БСП. А пък кабинет на БСП, подкрепен от ДПС и ПП плюс ДБ ще донесе електорални щети на “Промяната” и “Демократична България”. Подобна е ситуацията при кабинет на ДБ, подкрепен от ПП и БСП, но и от ГЕРБ или ДПС - също носи електорални щети. Всеки ход, който ще правят съответните партии, носят рискове при втория и третия мандат. Ясно е обаче, че с тази си позиция “не участваме с ГЕРБ или ДПС”, “Продължаваме промяната” на практика са като “блокер” на възможността БСП и ДБ да се опитат да направят някакъв кабинет. Без тях (БСП или ДБ) няма как да се стигне до правителство. Очевидно има определени напрежения между ДБ и ПП, колкото и да избягват да ги коментират. Да припомня как “Демократична България” искаха да участват в обща листа с ПП, но от “Промяната” отказаха. Съответно ДБ иска да има обща парламентарна група и ПП отново отказва. Това обаче не е достатъчно например от “Демократична България” да се опитат да направят правителство на малцинството и да приемат подкрепата на ГЕРБ.
- Стефан Янев мисля, че е единственият, който заяви, че би отишъл на преговори с ГЕРБ. За разлика от ИТН сякаш той проявява по-диалогична позиция. Възможно ли е заради това при него да отиде третият мандат и какви са сценариите при такъв случай?
- Не мисля, че ще промени ситуацията. Стефан Янев пак се нуждае от ПП или ГЕРБ и ДПС плюс или БСП, или ДБ. Един от интересните въпроси беше дали президентът Радев ще застане зад Янев след възникване на партията. Ако го беше направил - “Български възход” можеше да има два или три пъти повече гласове. Но държавният глава умишлено избегна каквато и да е индикация за близост. Даже бихме казали, че има хладни отношения между президента и бившия му служебен премиер.
Стратегията при Радев, ако искаше да участва в една или друга форма в управлението, би била да търси своя партия. Но такава няма.
- Очертават се няколко кризи през идните месеци. Коя от тях ще усетим най-силно - ценовата, енергийната, здравната? Или се образува “перфектната буря”, в която и трите ще се натресат?
- В зависимост колко дълъг ще е зимният период и колко студени ще са месеците, може да се усети проблемът с недостатъчните газови доставки. Вероятно енергийната криза като че ли най-много ще се усети. Не виждам как ще се промени и ситуацията с инфлацията.
Затова и всички бягат от властта в момента - има основания да има много кризи едновременно. Съответно този, който управлява, ще изгуби гласоподаватели. При тази патова ситуация щетите за загубилия ще са тежки. И затова двете партии – ГЕРБ и ПП, които могат да сформират правителство, предпочитат да го оставят на президента. Защото няма значение дали и колко ще му е успешно служебното правителство, тъй като той е втори и последен мандат президент.
Рисковете от този вариант изглеждат ниски, защото времевият хоризонт на служебното правителство е строго фиксиран в конституцията.
- Честите избори и смените по министерските кресла предвещават нестабилност. Направих си труда да проверя, че една от най-честите смени са на министрите на вътрешните работи. Постоянните рокади пряко или косвено влияят на нивото на работата на полицията, предвид това, което виждаме през последните месеци, като случаите “Георги Семерджиев”, “Димитър Любенов” и т.н.? Или е плод на друга логика от процесите в полицията през годините?
- Това се случваше, защото имаше напрежение с вътрешните министри. През годините имахме доста тежка криминогенна ситуация, но сега времената са различни. Поне за момента.
- Въпреки това с всеки нов министър идва и нов екип, с който работи, дори ако става дума за смяната на властта между редовно и служебно правителство.
- За съжаление, част от провала на МВР е, че няма професионално ръководство, което да е политически независимо. Освен че има министри, които сменят буквално всички на равнище областни дирекции, има и такива, които правят смени и на ниво районни управления. И това създава голяма нестабилност във вътрешното министерство.
Постоянно говорим, че МВР е деполитизирано, но на практика е супер политизирано. И продължава да е такова от началото на прехода. Необходима е друг вид конструкция - такава, в която кадровите промени в МВР да не зависят от политиците.
Случаите със Семерджиев и Любенов показват по-скоро едни хоризонтални мрежи, които са възникнали в ниските нива в МВР. И които си сътрудничат с нарушители и рецидивисти на пътя. Но като цяло това е проблем на всички институции, защото навсякъде има такива мрежи. Независимо дали ще е земеделското, или здравното министерство - пълно е с такива приятелско-клиентелски мрежи, през които се прави кариера и се стига до ресурси. При такива инциденти, тъй като са тежки и шокиращи, фокусът пада върху МВР. Един от проблемите с много смени е, че МВР е свързано с престъпност и тежки инциденти и това води до използване на някакви отдушници - смяна на хора, за да се покаже, че нещо се прави. В земеделието, здравеопазването, образованието или някое др. министерство нещата не са толкова зрелищни.
- Там, предполагам, и няма услуга “200 лв. за ескорт по магистралата”. Това новост ли е в редиците на полицията?
- Според хора, които са работили в системата и имат наблюдения, имало е такива модели някъде до 2007-2008 г.
CV
17 г. работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Един от основателите на виктимизационните изследвания в България
Участва в екипите, които осигуряват анализи на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче банк, Министерството на външните работи на Япония
Лектор в Софийския университет, Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи
