- Чадър от 40 души, и то само в МВР, и то само за един, който често прекрачва закона. А какво ли е в цялата държава - бедна ни е фантазията!
Бедна ни е фантазията! Бедна е да си представи какво се случва из чаркалъците на държавата, които от година на година все повече скърцат.
Понякога обаче се появяват скромни новинки, които ни карат да се върнем към гимназиалните уроци по математика, за да си нарисуваме сами що-годе ясна картинка какво се случва в действителност. Та от частния случай да си направим изводи за цялото в държавата, която се оказва наша мащеха.
Тези дни вътрешният министър съобщи, че 40 служители на МВР са опъвали чадър над Георги Семерджиев, станал печално известен с това, че буквално уби с колата си две млади жени на централен софийски булевард. И ако не беше се стигнало до този трагичен инцидент, едва ли и днес щяхме да знаем или дори въобще
да подозираме какви не чадъри, а огромни чадърища
се веят из държавата. Представете си само - не един, не двама, не трима или четирима, а цели 40 юнаци (между тях и една жена за разкош) всеки ден и всяка нощ, буквално всяка минута бдят да не би законът някъде да приклещи този титаничен “герой на нашето време” Семерджиев.
Бил с фалшива шофьорска книжка, имал не знам си колко акта за нарушения на пътя, карал след употреба на наркотици и алкохол - голяма работа, нали е “наше момче”, ще го пазим. Дори за въпросната госпожа от полицията казват, че била търсила стълба за Семерджиев, за да се спаси от издирването след катастрофата във фаталната нощ.
Но по въпроса с облагите на хората от МВР, опъвали чадъра над Семерджиев, мненията се раздвояват. Според едни полицаите просто си миели безплатно колите на автомивката на Семерджиев. Според други обаче не ще да е било само заради черните очи на Семерджиев и дребната далаверка с миенето на колите. Защото междувременно чорапът взе да се поразплита и може би
един ден ще научим и имената на онези тримата от МВР, които били на по-високи постове
в някое софийско РПУ, но са се обещали на Семерджиев.
Впрочем с такива е пълна държавата, където и да погледнем. Ако ще се вглеждаме по-сериозно в структурите на МВР, направете си скромен експеримент. Например оплачете се от кварталната кръчма, която дъни чалга до полунощ, нищо, че законът не позволява. Ако си нямате друга работа, звънете на кварталния инспектор, ходете в районното, търсете, ако щете, и арменския поп. Нищо, нула и пак нула!
Закон има, но има и такива, които са над него - при всяка власт, при всяко правителство те си имат свои “закони”, принуждават ни дори да ги спазваме - ако не с мълчанието и търпението ни, ще намерят и друг начин да ни “вкарат в пътя”, в техния път. И тук давам пример с разни кокошкарски дребни нарушения, за големите ми е бедна фантазията, наистина.
Колко са хората като Семерджиев, историята и географията българска мълчат. Мълчат, защото трябва да станат огненочервени от срам. Стотина ли са в държавата? Хиляда, сто хиляди? Кой да ти каже?
Да се върнем на случая с този “юнак” Семерджиев. Ако имаше държава, ако тя си беше на мястото, ако полицаите, които си мият колите безплатно и ползват други някакви незаконни облаги, не бяха 40 (каква библейска ирония с числата, нали, макар че леко напомнят и за
Али баба и 40-те
разбойници),
а само двама-трима, може би двете загинали млади момичета и днес щяха да са живи. И щяха да се смеят и плачат, както само млад човек може да се радва на живота. И семействата им нямаше да са почернени.
Нямаше, ако я имаше държавата. Тази наша мащеха. която открай време обича да отваря парадния вход само за специални случаи, а нас - редовите граждани, да не ни брои за живи и да ни тика някъде по задните стълбища. Както и до днес по стара българска традиция например българските ученици рядко влизат в училище през парадния вход. Аз самата например минах през парадния вход на моята гимназия едва когато станах абитуриентка в славната някогашна Първа мъжка в Пловдив. А иначе не ни допускаха до стръмните и пълни с история централни стълби. Така е и до днес - хич не си мислете за парадния вход, ако не е заключен завинаги, той със сигурност е запазен, оказва се, за такива като Георги Семерджиев.
За тях държавата опъва не чадъри, а чадърища.
Защо тогава изобщо се учудваме, че по пътищата загиват толкова много хора. Защо изобщо се отваря дума, че държавата се грижела за народа. Вятър! Хайде само да припомним какво се случи в карловските села преди две седмици. Че то, ако имаше държава, със сигурност нямаше дъждът да е виновен за потопа. Има други виновни, над които са опънати чадъри, но ... бедна ни е фантазията.
И по законите на екстраполацията, щом го има Семерджиев, той има хиляди братя и сестри, над които някакви нещастници опъват цял живот чадъри. Срещу безплатна автомивка или срещу други, по-сериозни благини.
Но за да ги има тези благини, някой друг плаща, понякога и с живота си. Както се случи с двете млади момичета на бул. “Черни връх” в София. Без вина виновни, плащат за всички ни, за да може Георги Семерджиев да влиза през парадния вход на държавата.
