- Ще обучаваме инженери в медицината и авиацията с други висши училища, казва проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП)
- До година или две ще предложим на студентите програма за двойни дипломи с едни от най-атрактивните технически университети в Германия
- Партньорите ни от Израел пресяват кандидатите да учат киберсигурност
И още акценти в интервюто:
Още тази година стартираме съвместни програми с университетите в Пловдив и Плевен по телемедицина и софтуерно програмиране в медицината
Българското висше образование ще бъде принудено да въведе модела “учиш, докато работиш”
Инженерите, които имат лиценз и могат да ремонтират все по-широко използваната в лечението медицинска техника, се броят на пръсти
- Проф. Темелкова, през юли бяха приети промени в Закона за висшето образование, които регламентират съвместни специалности между няколко университета. Какво означава това на практика и защо беше важно за вашето висше училище приемането на тези правила?
- Приемането на новите правила ни даде възможността още от тази учебна година да стартираме съвместните програми с двата медицински университета - тези в Плевен и Пловдив по телемедицина и софтуерно програмиране в медицината и тези с военновъздушното училище в Долна Митрополия по комуникационни системи за организация на въздушния транспорт. Към тях имаше огромен интерес още в момента на разработването им. Така се отваря пътят към създаването на една много ценена в световен мащаб свързаност между различните университети, която липсва в България.
Това е напълно нов подход на работа, който ще стане водещ принцип до няколко години. Обучението в университетски мрежи, в което всяко висше училище използва най-доброто от капацитета си, е хит навсякъде. То надгражда програмата “Еразъм+” и дава възможност на местно ниво за получаване на диплома, издадена едновременно от два и повече университети.
- Защо обучението между няколко университета е привлекателно за кандидат-студентите? Как се осъществява?
- Привлекателно е, защото е нишово и точно концентрирано в области, където има търсене на специалисти със специфични интердисциплинарни умения и където бизнесът дава изключително атрактивни възнаграждения заради острия дефицит на кадри. Безработица там е немислима, а заплатите почват от няколко хиляди лева.
Спецификата на това обучение е, че участващите университети се включват в него в областите на своята специализация и студентите изучават теми от две или три области на науката - конкретно в нашия случай това са медицината и авиацията заедно с IT познанията.
- Телемедицина, софтуерно проектиране в медицината, комуникационни системи за организация на въздушния транспорт. Какви са тези специалности и какво ще учат студентите?
- Инженерите в медицината липсват и това е осезаема ниша на трудовия пазар. Това са инженерите на бъдещето - тези, които обезпечават поддръжката, програмирането, а дори и създаването на технологиите, използвани в медицината. Тези инженери ще имат базови познания по медицина и задълбочени компетенции в областта на информационните технологии. Инженерите, организиращи на база комуникационните системи въздушното пространство, също са дефицит по света.
Това са специалисти с широки знания и компетенции в областта на свързаността с 5G технологиите, които имат базови познания в авиацията.
Нови са специалностите ни “Дигитално предприемачество ” и “Дигитална публична администрация”. Без които електронното управление е невъзможно.
- Къде могат да се реализират завършилите тези специалности и какви възнаграждения биха получили?
- Убедена съм, че тези специалности до няколко години ще са абсолютен хит. В момента инженерите, които имат лиценз и могат да ремонтират все по-широко използваната медицинска техника, се броят на пръсти. Болниците дори и във Великобритания и Германия чакат седмици такъв експерт да се освободи, за да може да поеме ангажимент към тях. В България няма почти никакви хора с такива умения и се налага да бъдат командировани служители от фирмите производители от другия край на света.
Цените, които се заплащат за услугите им, са буквално космически. По отношение на авиодиспечерите и обслужващият персонал на сложната комуникационната авиотехника, както и управителите на летища и ръководителите на въздушния трафик положението е сходно - виждате каква е ситуацията по световните летища това лято - стотици отменени полети.
Това са специалисти, за които поради дефицита им няколко конкурентни фирми наддават помежду си. Това прави стартовите възнаграждения много високи. Те бързо достигат петцифрени суми месечно.
- Вие ли сте първите, които проправят пътя на тази смесеност между различни науки и знания в обучението?
- Ние сме първите, които я извеждаме като своя основна посока на работа. Повечето български университети са привърженици на класическото обучение, което обаче се оказва с твърде тесни рамки за нуждите на динамичния и бързо променящ се пазар на труда.
Ние акцентирахме на това, което младите хора търсят - бързооборотни знания и умения, които да им дадат възможност, дори още докато учат, да започват своите кариери, и то в областите с най-високите доходи в страната. Това се превърна в запазената марка на нашето висше училище.
- В събота откривате новата учебна година и посрещате президента Румен Радев. Очаквате и посланиците на САЩ, Русия, Южна Корея, Италия, Германия и Франция. С какво университетът е толкова интересен?
- Присъствието на президента Радев приемаме като оценка за свършеното от нас през последните няколко години. То е легитимация за качеството на работата ни и положените усилия. Връзките ни с посланиците на водещите световни образователни и технологични суперсили са пътека, която използваме, за да създадем контакти с водещи световни университети и сдвояване на съвместни дипломи с тях.
До година или две ще предложим на българските студенти програма за двойни дипломи с едни от най-атрактивните технически университети в Германия.
Условието да бъдеш приет за партньор там е да въведеш безусловно стандартите на немското качество и дисциплина. Френското посолство съдейства за сдвояване на дипломи с някои от най-иновативните френски IT университети, които търсят партньори на Балканите заради бума на софтуерната индустрия у нас. Най-голямото ни предизвикателство обаче е Корея. Ще изпратим свои представители на голямото образователно изложение в Сеул през ноември, за да се опитаме да създадем партньорство и с тамошните висши училища.
Това, което се случва на образователния пазар в Далечния изток, е нещо невероятно. Европейските образователни институции вече сериозно изостават от корейските, японските и китайските си конкуренти. Това е, без да преувеличавам, необятен свят и напълно ново ниво на обучение. За нас ще е стандарт за качество на работата ни, ако успеем да се включим в него. Корея е иновативна образователна дестинация и работа ни с посолството ѝ е много напреднала.
- Студентите ви изучават киберсигурност - специалност, която е особено актуална. Къде могат да се реализират и как ще коментирате хакерската атака срещу “Български пощи” преди няколко месеца?
- Програмата ни по киберсигурност също е продукт на международното ни сътрудничество. Тя е разработена по модела на Израелския директорат по киберсигурност, а за тази деликатна област световният златен стандарт се определя именно там.
Напливът на кандидат-студенти за нея е изключително силен, на практика няколко десетки младежи се борят за едно място.
Те периодично се пресяват, заради твърде високите изисквания на партньорите ни. Работата е организирана в модерни симулационни центрове за кибератака и киберзащита на най-високо технологично ниво, каквито няма другаде в България. Обучението е на английски език и се извършва от специалисти, които отговарят за сигурността на телекомуникационните и компютърните системи в страна, която е дължини напред пред всички останали в тази област.
Партнираме си и с българските институции. Причината за голяма част от неуспехите в разследванията на подобни престъпления е именно технологичното и научното превъзходство на тези, които са от другата страна на барикадата. Случилото се с “Български пощи”, които са наш партньор от годините, още когато сме създадени през 1881-а, е симптоматичен пример именно за това. Не можеш да воюваш с оръжия от 20-и век срещу продукти на последната мода в технологиите. Именно тази пропаст българското образование трябва да запълни.
- Председателят на съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков посочи сред приоритетите си създаване на смесени дружества между университетите и бизнеса, които да играят ролята на академични бизнес инкубатори. Работите ли в тази посока?
- Акад. Трайков получава пълната ни подкрепа за реализирането на тази идея. Тя е дори много закъсняла. Тъй като работим в симбиоза с бизнеса, можем да напишем цяла книга за затрудненията на връзката между системата на висшето ни образование и изискванията на партньорите ни. Липсата на място, където двете системи се срещат, е очевидна. Нуждата - още повече. Моделът “учиш, докато работиш” се наложи вече в практиката на нашето висше училище и висшето образование ще бъде принудено да го приеме, защото иначе ще се наложи да тръгне срещу нагласите на младите хора в обществото. Трябва от негативите на този модел да се потърсят позитиви и студентите поне в практикоприложните науки, каквито са социалните, хуманитарните и тези, свързани с информационните технологии, да намерят своите работодатели именно в подобни съвместни центрове, където да се провежда и част от практическото им обучение. Бизнесът трябва от своя страна да намери стимул да работи съвместно с университетите, да изгражда сам необходимите му кадри, а не единствено да се оплаква, че университетите и техните програми са неефективни и безнадеждно остарели.
Съвместните практикоприложни научни разработки, решаващи конкретни задачи, също имат място в портфолиото на работата на подобни структури. Такива функционират към големите западни университети, а за структурата на българската икономика те ще са панацея за решаване на регионални, кадрови и научно-развойни проблеми и ще я направят вероятно много по-конкурентоспособна от центрове за високи технологии, които също имат своето място, но не могат да ги заместят.
CV
- Проф. Миглена Темелкова е първата жена ректор в историята на Висшето училище по телекомуникации и пощи и най-младата жена ректор сред колегите си в Бългаия
- Завършила е финанси в Икономическия университет във Варна и право във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
- Специализирала е международно търговско право и международен бизнес в Стопанската академия “Димитър Ценов” и лидерство в Джорджтаунския университет - Вашингтон
- Има над 50 публикации в областта на дигиталното лидерство, контролинга, киберфизичните производствени системи и адитивното производство на български, английски, немски и руски език
