- Съединението е едно от събитията, които трябва да празнуваме заедно с РС Македония
- Политическото разделение трябва да е на база на национални цели, а не на по-евтин газ, казва историкът
- Проф. Павлов, някои ваши колеги наричат Съединението “щастливо патриотично безумство”, но не е ли то един дълбоко обмислен и дълго подготвян акт?
- И двете тези са верни донякъде, тъй като в него има “пиянството на един народ”, както го описва Вазов. Това е изключителната екзалтация на цялото население. Захарий Стоянов във в. “Самозащита” само десетина дни след Съединението пише: “то беше направено не от дипломатите, не от военните, не даже от БТЦРК, а от българския народ”. Разбира се, това е една патетична оценка в съзвучие с времето, но е факт - такава екзалтация обхваща цяла Източна Румелия, а след това и Княжеството, че това страшно много респектира и Великите сили, пък и българските политици.
То затова има и такъв елемент на национално единство, защото и в Румелия, и в Княжеството има сили, които смятат, че Съединението е преждевременно, че е рисковано. На практика
това е една успяла редакция на Априлското въстание,
и то в огромни мащаби. Става дума за огромна мобилизация на населението. Много важна роля имат опълченските дружества и комитетите “Единство”, макар че те на книга са забранени в Източна Румелия, но съществуват. Тук не бива да забравяме и ролята на Захарий Стоянов, който е създател и председател на БТЦРК, но някъде се губи в масовката, а повече изпъкват Данаил Николаев, Продан Тишков - Чардафон. Капитулацията на Треперко паша, както не съвсем справедливо казват на Гаврил Кръстевич, я приемат Захарий Стоянов и Иван Андонов - двамата лидери на комитета.
- Има ли още незаслужено забравени дейци на Съединението?
- БТЦРК е създаден по идея на Спиро Костов от Велес. Всъщност македонските българи са в основата на подпалването на кризата - нещо, което днес нашите политици забравят. За съжаление, много голяма част от тях са изключително невежи, безотговорни, ползват този празник за пропаганда. Но между кухите фрази нека си дадат сметка за тази екзалтация, за тая нетърпимост към решенията на Берлинския конгрес.
Фактически първоначалната идея на комитета, създаден на 10 февруари 1885 г., е
да се вдигне въстание едновременно в Македония и Румелия и да се реши националният въпрос
Разбира се, с гъвкава дипломация, със съобразяване със ситуацията се стига само до съединението на Румелия. Активната страна са българите от Източна Румелия, което никой не приема. Наложено е, за да се извъртят нещата, че имало и гърци, и турци. Има три официални езика в областта, но тя на практика става второ българско княжество и заслугата е на целия политически и културен елит на Източна Румелия, включително на Алеко Богориди и на Гаврил Кръстевич.
Има една склонност да се наивизира самото Съединение - че нямало съпротива. Не е така - има части, които са верни на клетвата, полицията е вдигната. Стига се и до гибелта на майор Райчо Николов, знакова фигура, но тя по-скоро е елемент на лична вражда. В крайна сметка всичко капитулира пред всенародното желание да се ликвидира тази несправедливост.
Още повече че пред нашите хора е обединението на Румъния. Не бива да смятаме, че българите са си били самодостатъчни, както сме станали ние днес като общество. Те много добре виждат и много добре знаят, че ще се противопоставят и Русия, и други велики сили. Не бива да игнорираме и ролята на Александър Батенберг. Той рискува страшно много. Знае, че Русия ще го изгони. Много важно е, че в Англия има и пробългарски сили. Тоест с гъвкава дипломация, с много воля и смелост е постигнато това наистина грандиозно събитие.
- Няма как да не ви помоля за съпоставка с настоящото разделение в обществото ни.
- И тогава между политическите сили е нямало единство, но когато има грандиозна национална задача, волно - неволно има единство. Виждаме в момента с какво дребнотемие се занимават нашите политици. Как темата за “Газпром” е едва ли не водеща, това просто е обидно на фона на паметта за героизма на хората.
По време на самата Сръбско-българска война имаме страшно много македонски българи. Те пък са водени от капитан Коста Паница. Тогава идеята за национално единство е потресаваща. Куриерската мрежа е главно от ученици от Пловдивската гимназия, които са от Македония. Техен учител е Трайко Китанчев, сред първите във ВМРО. А пък там е Пере Тошев. В никоя биография в Македония няма да видите, че е участвал в Съединението. Навремето Анастас Лозанчев казва: “той беше стар борец, още от Съединението”.
Ако днес се спори и се умува какво да празнуваме заедно с РС Македония, Съединението е едно от тези събития. Гоце Делчев и неговите колеги учители в Щип изнасят беседи за Съединението на България, обединението на Италия, издават вестник “Санстефанска България” в Скопие. Напоследък се акцентира на Пловдив, на Пловдивско-Софийската връзка, но Македония не бива да се забравя.
Аз от години настоявам т.нар. магистрала “Тракия” да се казва АМ “Съединение”. Много държави използват инфраструктурата, като ѝ дават исторически имена, които носят някаква памет. Магистралата в Северна България кой знае защо е наречена “Хемус”, при положение че само през Витиня минава през Стара планина. Тя трябва да се казва “Пътят на Крум”, тъй като големият владетел е тръгнал от Плиска и е стигнал до Сердика.
Дай Боже, да има магистрала от София към Скопие и тя да се казва “Гоце Делчев”
- Само декларация ли е днес националният идеал за обединение?
- Разделението в обществото е крещящо, но същевременно виждаме колко читав народ има в България, и то интелигенция, млади хора, ученици. Не бива да слагаме всички под общ знаменател. Не е само празна декларация, но то трябва да бъде осмислено. Съединението е немислимо без Освобождението и без Независимостта. То не бива да се вади от контекста, тъй като идеята му е много по-голяма - да се съединят петте разкъсани части - Княжеството, Източна Румелия, Македония, Одринско и Родопите се гледат като едно, защото са останали в Турция, Добруджа и Поморавието. Ако направим една анкета в нашия парламент, дали някой ще може да каже кои са тези 5 части?
- Умори ли се българинът да гласува?
- Има такава умора и тя се дължи на разочарованието от безотговорни сили. Има една безотговорност от самата власт. Виждаме увълчване и най-вече зависимостта от външни сили. Нека да не забравяме, че през 1885 г. нашият народ се намира в една много по-тежка и по-рискова ситуация, но е бил достатъчно смел да прояви воля. Трябва да се поучим от тези хора. Това разделение на политическа основа дори е полезно да съществува, защото в крайна сметка такъв е смисълът на обществения договор и на самата демокрация, но то трябва да бъде в името на национални цели.
Мисля, че до голяма степен на изборите ще се повтори ситуацията от м.г. Надявам се все пак да се намери някаква воля да се състави правителство, защото самото упражнение в избори вече започва да нагарча и да губи всякакъв смисъл. Това, разбира се, води до апатия.
- Президентът и служебният кабинет имаха срещи с Димитър Ковачевски, дошло ли е време за истинското сближаване с РСМ и само на икономическа основа ли е то?
- Сближението е един цялостен процес, а това, че ще продаваме ток на Македония, ние го правим и в момента. Въпросът е да има градивни стъпки за обща мрежа - да се направят магистрали, жп линии и други неща, които се говорят. Основното, което трябва да има
в нашите отношения с РСМ, е последователност, системност, планиране
Ако ние имахме такава политика в последните 30 г., нямаше да имаме такъв проблем с Македония.
- Определихте като исторически пробив в отношенията със Скопие съгласието за промяна на учебниците, но в РСМ реакциите не са еднозначни. Говори се за диктат, натиск от България.
- Това фактически демаскира хората, които са против европейското бъдеще на Македония. Показателно е, че това са пробелградски и проруски сили. Виждаме да отричат напредъка, защото определено има напредък с премахването на т.нар. българско вето. Независимо от всички забележки, които можем да имаме, това беше един положителен акт и той дава резултати, включително и посещението на Ковачески. Перспективата е позитивна като цяло. Не бива да забравяме, че в РСМ има едно промиване на мозъци почти 100 г.
- Какво мислите за гласовете за прекратяване на договора за приятелство с България от страна на ВМРО-ДПМНЕ?
- ДПМНЕ е обида за името ВМРО. На практика тази т.нар. партия я наричат ДПМНЕ Валево, тъй като е създадена от един център на сръбските служби в този град. Дълги години тя беше пробългарска, в момента е антибългарската партия и това е обида към паметта на всички хора, които се асоциират с думите Вътрешна македонска революционна организация. Това са едни политически пируети. Ако утре дойде на власт, ще се окаже, че вероятно вече не поддържат тези позиции, но по-добре е да не идва на власт. С подобна антибългарска и антиевропейска платформа не виждам с какво ще спечели Македония и международното сътрудничество от подобни хора.
- Има ли шанс да бъде туширан езикът на омразата?
- Езикът на омразата е в македонските медии и в определени групички екзалтирани футболни фенове, лумпени и маргинали. Ако се разходите из Македония, ще видите, че там омраза към България няма, независимо от промиването на мозъци. Но пак апелирам към общите ни политици да внимават какво говорят. Едно от моите големи разочарования е президентът Стево Пендаровски, един образован човек, който в момента е рупор на това говорене.
- Ще бъде ли изпълнен ангажиментът за включването на българското малцинство в конституцията според вас?
- В Македония има българско мнозинство от гледна точка на историческите, езиковите и други реалности. Всеки има право да е с едно или друго самосъзнание, но да не забравяме, че около 130 000 души имат или български паспорти, или са в процедура, какво малцинство? И това е при всички пречки, които България правеше през годините. Аз като бивш председател на Агенцията за българите в чужбина много добре го знам. Тези спекулации с 3504 души са нелепи. Да не говорим, че самото преброяване не беше извършено както трябва, тъй че нямаме реални факти кой как се е определил. Но и България трябва да направи нужното тези списъци да бъдат оповестени, в тях няма нищо секретно. Да се види как част от този елит, който в момента се дави от антибългарска злоба, в крайна сметка има български паспорти. Категорично българите трябва да фигурират в конституцията като държавотворен народ, другото е дискриминация и омраза.
CV
- Роден е на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, област Русе, в семейство на учители
- През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
- От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, професор, доктор по история
- От 1998 до 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
- Автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия
