Българската национална кауза се свежда до събирането и защитата на българите под общ държавно-политически и културен покрив. Тя преминава през различни етапи от 18-и век насам: стопанска възмога, образователен подем, духовна обнова, църковна независимост, революционен плам и вдъхновяващи конспирация и саможертва, след което идват и: политическите свобода, независимост и борба за единство.
След Берлинския договор етническата снага на България е накъсана на парчета: Мизия, Тракия, Македония, Западните покрайнини, Северна Добруджа. Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е ключова - макар и къса - крачка към обединението на земите, в които преобладават българите.
Съюзът на тримата императори негласно допуска Съединението, а Великобритания го подкрепя, защото тогава обърква сметките на Русия на Балканите. Но нито една държава от Великите сили, нито една държава от балканските ни съседи не иска обединението на България в реалните й етно-географски граници, валидирани от диоцеза на Екзархията (1870 г.) или от посланическата конференция в Цариград след Априлското въстание (1876г.).
Защо? Защото така би се появила - напълно органично - една нова суперсила на Балканите. А това нарушава поддържания несправедливо от консенсуса в международните отношения баланс на силите. Без съблюдаване на реалностите на терен.
Целокупна България означава появата на регионален лидер, базиран на етническа доминация и ярко изразено и калено в битки национално самосъзнание. Народ с огромен човешки и географски потенциал. С фундаментален културен принос към Европа - писменост и книжнина за всички славянски народи. С една дума: незаобиколим фактор.
След началото на 20-и век, поукрепнала в държавностен и икономически план, и одързостена от ювелирните дипломатически успехи на Априлската епопея, Съединението и Независимостта, България води три войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Всички са за освобождението на останалата поробена българска земя - Македония, люлката на българското възраждане.
Честит празник и да помним, защото без родова и национална памет сме нищо!
***
Днес когато отдаваме почит на Съединението е редно да си спомним за логиката на тези процеси. Вчера отдадохме почит Иван Михайлов - последният велик революционен водач на македонските българи, починал на 5 септември 1990 г. в Рим. Какво ни напомня той с обръщение към македонските патриотично организации, точно преди половин век:
ПОЗДРАВА НА ИВАН МИХАЙЛОВ до почитаемия 49-и конгрес на Македонските патриотически организации в Детройт на 16 август 1972 г.
“Драги братя и сестри,
Конгресът ви тая година е посветен на едно измежду най-великите събития в историята на нашия народ - създаването на Екзархията. Неприятели и стечения на обстоятелствата се бяха съюзили през цели векове, за да унищожат българщината. Но българското съзнание не изчезна. Спомените за далечното минало не угаснаха. И нито едно от големите свидетелства за него не бе заличено в чуждите хроники. Между тях с ненадминато величие заема своето място и трагедията на четиринадесетте хиляди ослепени войници на цар Самуила, които и днес във всички учебници по света са наричани българи. Нашите по-млади братя и сестри имат с какво да се гордеят и с какво да се поучават от това минало. Скръбно би било ако някой наш буден младеж не се е запознал с фигурите на Отец Паисий, на Макариополски и Бозвели; с Левски, Ботев и Раковски; с братя Миладинови, Григор Пърличев, Жинзифов и Йордан Джинот; с Дамян Груев, Делчев, Сарафов, Чекаларов, Развигоров, Александров; а ако не е научил какво означават имената Траянова врата, Беласица, Клокотница, Оборище, Панагюрище, Илинден, Мечкин камен, Мис Стон, Алберт Сониксен, Крагуевац, Бургтеатър, Мара Бунева и прочее и прочее. Всичко това принадлежи на нашия народ, на българския дух, кураж и воля, от хиляда години до днес. Явяват се и сега фалшификатори, особено под знамето на Белград. Но нека си спомним какво призна миналата година открито в Скопие Тито, като бе отишъл там на гости, на втори август. Белградският вестник “Политика” предаде точно следните му думи: “Македонският народ за пръв път в историята създаде своя държава и се афишира като нация под ръководството на Югославската комунистическа партия”.
