Единственото адекватно противодействие на изнудването и принудата е работещ закон
Зная, че мнозина критици, когато прочетат само подзаглавието, веднага ще бързат да кажат: „Но това нали и сега са престъпления?! Кой пречи да се залавят виновните?!“ Тези критици са в голямата си част онези същите, които след забраната на райския газ пък тръбяха: „Защо го забранявате? Забраненият плод винаги е по-примамлив!“ Но въпросът в крайна сметка е: не е ли най-добре да се стремим да засилим максимално законовата защита по отношение на пострадалите и онеправданите?! Мисля, че отговорът е ясен.
Още повече когато говорим за жертвите на т.нар. „колектори“. Жертви на едно наистина чудовищно явление: в повечето случаи първоначалното задължение не е в особено голям размер; то обаче нараства главоломно, в десетки, а и стотици пъти след предаването му за събиране на колектора – такси, ЧСИ, съдебни разноски и т.н. А тук говорим за най-уязвимите групи потребители: пенсионери, които не са платили сметка за телефон или интернет; хора, останали без работа или с ниски доходи, прибегнали по неволя до бърз кредит.
И само една скоба, като казахме бързи кредити – в последните години имаше завидна активност на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в борбата с нелоялните практики на дружествата, които ги предоставят. Наскоро „Кредисимо“ отнесоха няколко глоби за това, че в едни случаи спестяват информация, задължителна по закон, а в други – заблуждават клиентите си, че са номер 1 на пазара; преди това „Профи кредит“ бяха санкционирани заради невярното послание за фиксирана лихва, която се оказваше плаваща, а „БНП Париба“ – за това, че уж дават кредити без лихва, а си я вземат през „такса-ангажимент“.
Тези и други примери могат да бъдат открити на сайта на КЗП и са показателни, че когато има законова основа, нарушенията се установяват и наказват. Даваме ги и за да илюстрираме очевидната празнота по отношение на колекторите, тъй като преди само две-три години КЗП се произнесе със забрана на нелоялна търговска практика по отношение на колекторската фирма „Финанс Про Колект“, но съдът отмени решението й с аргумента, че тази дейност не попада в приложното поле на закона.
Освен това, тя се извършва както от регистрирани само по общия ред търговци, така и от хора, които действат като откровени лихвари и изнудват задлъжнелите граждани; в резултат често се стига до физическа разправа, унижение, психически тормоз. Немалка част от колекторите притискат хората да плащат задължения с изтекла погасителна давност, без да разяснят това, дори обратното – твърдейки, че ако не се плати, ще настъпят „още по-сериозни последици“.
От изнесените данни в последните месеци става ясно, че колекторският бизнес в България се оценява на около 5 млрд. лв., а в секретното деловодство на Народното събрание отлежава доклад на ДАНС с анализ на схеми, в които тези средства се въртят вероятно твърде далеч от ръба на закона. Засегнати са стотици хиляди български граждани.
На фона на посоченото дотук започва да става ясно защо най-сериозният от няколкото опита за приемането на специален закон не беше довършен докрай. Да припомним накратко хронологията на събитията при управлението на сваленото редовно правителство: още през януари вицепремиерът Корнелия Нинова обяви, че ще внесе нов закон за уреждане на отношенията по събиране на дългове на потребители към търговци. И го направи: изготвеният проект премина през всички възможни фази и процедури на обсъждане, усъвършенстване, изглаждане на текстове, приемане на забележки и беше приет на първо четене в Парламента. И тук обаче, какво мислите, стана: оказа се, че правните корифеи от „Има такъв народ“ имат много сериозни забележки от принципно и правно-техническо естество и с процедурни хватки блокираха процеса. Само ще посочим, че в поискания от тях максимален срок от 28 дни между първо и второ четене представиха една страничка редакционни поправки… А, и междувременно свалиха правителството. Не заради това, разбира се.
Какво предлагаше този закон и защо в крайна сметка срещна отпор?!
Първо: регистрация и чисто съдебно минало за колектора и персонала му;
Второ: колекторът не може да иска повече пари от това, което потребителят дължи на основния търговец, и само и единствено лихва за забава, но не повече от законната;
Трето: ясни забрани на действия от страна на колектора, които засягат честта и достойнството на гражданите или накърняват доброто им име;
И четвърто и може би най-важно: контрол и санкции – предвидено е КЗП да налага глоба до 50 хил. лв. за всяко нарушение, както и лишаване от право колекторът да упражнява дейността до 1 година, а при повторно нарушение – двоен размер на санкцията.
Това е – кратко и ясно.
В заключение – дано времето на правен вакуум не продължи твърде дълго и един следващ работещ парламент завърши процеса, за да успеем да защитим най-онеправданите и уязвими хора от произвола, който днес все още те продължават да търпят.
Димитър Маргаритов е бивш заместник-министър на икономиката и индустрията и дългогодишен председател на КЗП
