А и ще трябва да назначим нови 300-400 учители по български и математика
Не COVID, а парното ще е проблем през зимата
- Г-н Стаматов, изтече срокът за обществено обсъждане на наредбите за намаляване на учебните часовете в прогимназията от 45 на 40 минути, както и за увеличаването на учебните седмици с малко по български, математика и география, какво ще се случи оттук нататък?
- За голямо съжаление, неизвестността, с която приключва месецът, най-вероятно ще продължи. Това показва единствено, че образователната система се нуждае от предвидимост на действията, които се правят от управляващите я, както и от спокойствие, и от силно финансиране.
В последните 2 месеца
няколко наредби разклатиха спокойствието на средното образование -
за продължителността на часовете, за броя на часовете в 5-и, 6-и и 7-и клас и най-конфликтната - отменената от ВАС наредба за директорските конкурси. Общото между трите документа е, че не бяха добре представени. Нямаше яснота доколко са смислени и се стигна до нестабилност в цялата система - нещо, от което нямат нужда нито работещите в нея, нито министерството.
- И все пак учениците ще започнат ли през септември с часове по 40 минути?
- Продължителността на учебния час от 40 минути е необходимост много отдавна, за да може да има равнопоставеност на всички ученици и училища.
В момента около 60% от училищата са с часове по 40 минути,
защото са на две смени или защото имат целодневна организация, която до голяма степен се приравнява към 2-сменния режим.
Останалите 40% учат по 45 мин. От чисто здравна гледна точка по-добре е продължителността на часа да е 40 минути.
Гилдията на директорите обаче смята, че не е необходима промяна на броя на часовете по български език, математика и география за 5-и, 6-и и 7-и клас по няколко причини.
Първата е, че това ще удължи много престоя на учениците и придвижването им с градския транспорт ще бъде изцяло в тъмната част на деня. Втората е, че в системата има дефицит на учители по математика и български. С тази промяна ще са необходими между 300 и 400 нови назначения в системата. Третата - най-съществена, е, че дали ще се увеличи броят на часовете, или не, докато не бъде направена редакция в учебното съдържание, такава чисто схематична промяна няма да доведе до качествени резултати.
- През пролетта се говореше, че на 15 септември може да има нови учебни програми, а после постепенно ще се променят и учебниците. Ще стане ли?
- Не. Учебното съдържание ще си е същото като миналата година. Работната група, която разглежда промяната му, има удължен период на даване на предложения.
Според мен промяната на учебното съдържание и промяната на учебниците трябва да вървят успоредно.
За да има яснота кое се учи и кое - не, трябва да бъде видимо и от учебниците. Не е редно някой да каже, че нещо е променено - кой разбрал, кой не разбрал, а в учебниците да пише нещо друго.
Редакция на учебното съдържание трябва да се прави при всеки завършен випуск,
когато се виждат натрупаните негативи и може да се направи корекция за следващия. А не да се чака с десетилетия нещо, което е ясно, че не съответства на възрастта и на възможностите на учениците, да се поправи.
- В пост на 14 август попитахте кой ще поеме вината за гафове в МОН - сгрешени формули на изпита в 10-и клас, странния въпрос в 4-и клас за пожарникаря, провалени конкурси за директори и пр. Но защо чак сега зададохте тези въпроси - матурите например бяха през юни?
- Нормално е да се допускат грешки, когато има динамика в работата. Натрупаха се обаче поредица от грешки, за които мълчанието беше единственият отговор от страна на МОН. Имаше един екип, който се смени с друг, но мълчанието продължава да бъде водещо. Управляващите в системата трябва да знаят, че когато се правят грешки, те трябва или да бъдат санкционирани, или тези, които са ги допуснали, да се извинят. Ако сгреши учител, се санкционира веднага.
Когато директорите подкрепяме всички предложения на МОН, сме много симпатични.
Но когато критикуваме, моментално ни се казва, че политизираме системата
Отдавна е дошло времето управляващите образованието да разберат, че не може да има единомислие във всичко. За да има единодействие, са много важни доброто изговаряне на нещата и представянето им пред цялата гилдия.
Прави ми впечатление, че когато бъде допусната грешка на високо ниво, тя тихомълком остава да си виси в пространството и не се предприема нищо. Това не говори добре за цялата гилдия, дори нещо повече - показва безнаказаност.
- Грешките, за които говорите, не смениха екипа, това беше процес в цялата държава.
- Да, въпреки всичко извинението е много важно. Веднага след решението на ВАС от Съюза на работодателите попитахме какви ще са следващите стъпки, за да може всички участващи в конкурсите за директори да бъдат информирани. Отговорът пак беше мълчание.
- Добра идея ли е директорите да се избират като кметовете - родители и учители да гласуват за кандидатите, както предлага колегата ви Асен Александров?
- Идеята е съвременна. Като че ли когато в избора участват повече хора, всичко изглежда по-прозрачно и обективно. Предложението би могло да бъде облечено с допълнителни съдържателни елементи, за да е ясно как ще се представя всеки кандидат.
Друг е въпросът, че основните играчи в правенето на образователни политики са министър, заместник-министри и политически съветници и те са хората, които трябва да вземат решението за подобна стъпка.
Един от основните лозунги в предизборните кампании е свързан с мандатността на директорите.
Мандатността е една вкусна дъвка,
която постоянно се предъвква. Истината е, че последните нереализирани конкурси показаха намален интерес на кандидати за директори по много причини. Сред тях са високата степен на отговорност, изключителната натовареност, прекалено големите очаквания на обществото, а и ниското заплащане на целия труд. Това означава, че за мандатност не може да се говори.
- Казахте, че по български и математика липсват достатъчно учители, по кои други предмети?
- Най-трудно се намират учители по информационни технологии и сродните дисциплини. След това се нареждат математиката, българският език и физиката. По всички останали предмети има известно спокойствие, за което без съмнение основната предпоставка са последните 5 увеличения на заплатите. През 2016 г. стартовата учителска заплата беше около 650 лв. В момента тя е над 1500 лв. За съжаление, по предмети като информационни технологии, математика и български сумата не е достатъчно атрактивна. Факт е, че по информатика колегите предпочитат да работят в частния сектор, където заплатите тръгват от 4000 лв. За училището, което ръководя, трябва да намерим двама учители. Най-вероятно
ще се обърна за помощ към IT сектора,
за да може взаимно да си бъдем полезни. Това не е само проблем при мен, в 15 училища в София се търсят такива специалисти. Вероятно така е и в други населени места.
- Смазана ли е вече системата от евентуална нова COVID вълна?
- В момента във всяко училище има резерв от тестове. Има и необходимите количества дезинфектанти. Спазваме хигиена. Аз мисля, че по-скоро може да има проблем с отоплението заради скъпите горива. Много важно е, че преди да се разпусне, парламентът одобри промяна на бюджетите на училищата. При нас има средства за издръжка, които ми се струват прилични, за да приключим сравнително спокойно настоящата календарна година. За оставащите 4 месеца при нас има около 40 000 лв. резерв за ток, парно и вода. Ако не скочат много цените на енергоносителите, парите ще са ни достатъчни. Би имало проблем при училищата, които се отопляват само на газ. В отделни общини в Благоевградско кметовете са направили планове за преструктуриране на училищната мрежа. При необходимост дистанционният формат ще е приложим - било заради COVID, било заради скъпо отопление.
- Какви са настроенията сред учителите преди 15 септември?
- Най-очакваното от колегите е с връщането им на работа да чуят, че увеличението на заплатите им, макар и с 5%, ще е факт. Всички директори са готови да направят промяната в плащането в първите дни на септември. Това е много важно за по-нататъшната професионална мотивация на учителите и старта на новата учебна година.
