По-голям кеф е и има полза за всички
Говорещите глави у нас не спират да подчертават, че инфлацията у нас е по-висока от средното от това в ЕС. И са прави по същество. Макар инфлацията у нас да е следствие главно на неразумната политика на ЕЦБ и Федералния резерв, определено и ние самите даваме всичко от себе си.
Сега обаче искам да кажа нещо за сушата и кишата а.к.а. климатичните промени. Оня ден Карлово бе удавено от кален потоп, а от месеци разказват вицове как традиционното преплуване на Дунав тая година ще е с велосипеди. В Момчилград гледат банани.
Изобщо климатичните промени са си факт. Няма да изпадам в гретенизъм и да късам ризи за въглеродния ни отпечатък, но очевидно даваме всичко от себе си и за сушата.
Според свидетелства на български зоолози у нас вече няма жаби. За риби няма да говорим. В Черно море, както и българските реки в частност риба няма. Не става дума за риба със стопанско значение, с нея да се прехранват хора, а няма дори за въдичарство. Това е от години, но понеже имаше риба от гръцките ферми даже някакви статистици със задоволство отчитаха нарастване на потреблението на риба у нас. Но това е домино, първо изчезват рибите от реките, после от Черно море, след това от Егейско. Вместо да ходите на почивка или на мол, или на ресторант, засадете едно дърво край населеното място в което живеете. Но го засадете наистина. Поливайте го един месец, сложете в дупката на дървото гниеща органична маса - опадали листа и изсъхнали треви и чакайте да порастне. Наистина е кеф. Аз лично си позволявам да давам акъл, защото съм засадил в живота си над 1000 дървета и се гордея с това.
Реките са унищожени заради три главни причини. Твърде много язовири, заустването на канални води и голата сеч в леснодостъпните гори.
Да глобалното затопляне и енергийната криза са в основата на днешната суша. Дунав изглежда така, защото сърбите събират вода в Железни врата, за да имат за ток през зимата. Но за да има устойчивост при валежите трябва да има дървета в ниските части на родината ни. И функциониращи реки. Естественото бе пороят в Карлово да се поеме от местните реки и дерета, но това не се случи, защото те отдавна не са това. Макар глобалното затопляне да е факт, всъщност климатичните промени са доста бавни, колкото и да се плашат тунбергистите. Дори и юлските температури да са рекордни, средногодишните са общо взето константа и се изменят с около половин градус. Реално това азначава, че щом през юли е много горещо, вероятно през август ще е прохладно. Ако не вали няколко месеца е по сигурно, че през август ще се излеят 80 см. за час и ще има проблеми. Въглеродният отпечатък, за който се изприказва толкова много ката главния антропогенен фактор за климатичните изменения, безспорно е важно да се намалява. Но микромерките, не само глобалните са не по-малко важни. Ако има гори, въглеродният отпечатък е малък, има устойчивост на валежите и функциониращи реки. Освен това какво значение има, че София има третият най-нисък въглероден отпечатък в Европа, след като Индия и Китай употребяват много въглища и бензин, за да функционират икономиките им. Атмосферата е само една. И като Сърбия няма как да си произведе ток от въглища или мазут, тя ще прегражда Дунав и ще убива рибата. Тоест тая работа с антропогенните причини за промените в климата не е еднозначна. Или поне аз не мога да кажа кое е повече - ползата или вредата при зелените мерки. Единствено сигурно е, че ако намалим собственото си потребление - на енергия, вещи, храна и вода - ползата е всеобща. Ако обичате планетата живейте икономично, по-евтино е и по-екологично.
