Мълниите всяка година поразяват между 6 и 10 души в България, казва преподавателят в Софийския университет
- Г-н Матев, жестока суша е обхванала Европа, климатът определено се променя през последните години - ще живеем ли с новите екстремни явления така, както свикнахме с COVID?
- От няколко месеца западните и централните части на континента са с по-малко валежи. За голяма част от Западна Европа дъждовете под нормата са от 3-4 месеца. В Северна Италия и някои части на Испания така е вече повече от половин година.
В Северна Италия още от ноември слабите дъждове в съчетание с по-високите температури водят до безпрецедентна суша, каквато не е наблюдавана от много години. Това лято обаче горещите вълни са особено интензивни. Бяха счупени доста рекорди. За първи път Лондон отбеляза 40 градуса.
Всъщност безводие в Западна Европа имаше и през 2018 г. Тогава специалистите казваха, че
такава суша там не е имало от 500 години
Четири години по-късно 2022 г. удря с още по-голяма, така че спокойно може да кажем, че тазгодишната е по-голяма по интензивност от поне 500 години. Някои изследвания на колеги от Испания показват, че в някои провинции сушата е вече доста тежка и може да се сравнява с подобна отпреди 1200 г.
- Не подминава и нас.
- Така е. Условията, които водят до суша в Западна Европа обаче, провокират по-чести превалявания и по-динамично време в Югоизточна Европа. Като скачени съдове сме. Затова при нас сушата тази година не е фрапираща. Нещо повече, в Западна България и около планините все още ситуацията е нормална. В някои райони на Дунавската равнина и на Югоизточна България наистина проблемът е сериозен, но нашата страна познава сушите и още сме далеч от страшните, каквито е имало например през 40-те години на ХХ век. Проблеми сме имали през 2000-а, 2007-а и 2011 г. Засушаването като цяло е доста чест процес на нашите ширини. За съжаление, има го и тази година. С още по-голямо съжаление може да кажем, че ще го има и в бъдеще. Не е тайна, че повечето учени, които се занимават с развитието на климата, са на мнение, че
за Европа прогнозата не е розова
Причината е, че повечето сценарии изчисляват, че особено в Южна Европа предстоят по-сухи периоди. На този фон може да се каже, че поне в нашата страна сме късметлии. Тези прогнози поне към момента не се сбъдват с голяма точност. У нас за последните 30 години се наблюдава увеличение на годишните валежни суми. Проблемът е, че те не се разпределят равномерно - както на територията на страната, така и през годината. Имаме периоди, в които вали много, валежите са интензивни, но същевременно се увеличават периодите на засушаване. Това е проблем, който мъчи голяма част от континента.
- Колко критично е нивото на реките в Европа?
- Ниските нива на реките в почти целия континент в момента се сравнява със засушаване, каквото сме имали в средата на XX век. Сушата дава отпечатък върху социално-икономическото състояние на хората. Ниските нива на реките в Европа в момента са голям транспортен проблем. Корабите не могат да пътуват и да превозват стоки. Това
води до бъдещо поскъпване
И без това ситуацията заради войната в Украйна е сериозна.
Голям проблем е и високата температура на водата в реките
Във Франция например 70% от електроенергията идва от атомни централи, които се охлаждат от вода. Високата температура и ниското ниво на водата в реките ще принуди част от тях да намалят капацитета си.
- Докога нивото на Дунав ще е толкова ниско?
- Нивото на Дунав в българския участък е зависимо от състоянието на водите в Централна Европа, защото голяма част от водния обем на реката се формира от притоците там. В момента наблюдаваме сериозен спад в нивото на реката. Казват, че 2003-а е била годината с толкова ниско ниво. Твърде вероятно е рекордът да бъде “подобрен”.
През следващите 7-10 дни предстоят валежи в Западна и Централна Европа. На Британските острови, в Скандинавието и в планините на Централна Европа валежите ще са над 50 л на кв. м. Те донякъде ще облекчат страданието на повечето райони, но няма да заличат сушата. За да се случи това, трябва да има период с чести валежи и с големи количества. В близките 2 седмици обаче не се очаква трайна промяна към динамично и валежно време за голяма част от континента.
- Каква е опасността от пожари?
- Очакваме превалявания в края на тази и началото на следващата седмица. Това малко ще намали опасността от пожари. Повече ще вали в Западна България, а опасността от пожари е по-голяма в източните райони, но все пак и там ще превали.
- Климатолозите твърдите, че през втората половина на юли рязко пада броят и интензитетът на гръмотевичните бури, но отново има тежък инцидент с момиче, поразено от мълния на морето. Какво се случва с атмосферата?
- Не е нещо необичайно, макар инцидентът да е една случайност. Мълниите са едно от най-честите опасни атмосферни явления, които се случват в нашата страна. Всяка годинамълнии поразяват между 6 и 10 души. Това момиче влиза в тази статистика.
Иначе денят е бил обикновен, с условия за развитие на купесто-дъждовни облаци. Те пък са носители на опасни явления като мълнии, интензивни валежи и градушки. Възможно е мълния да падне върху сграда или дърво. Момичето е стояло под дърво. Едно от правилата за избягване на удар от мълния е да не се седи под дърво.
Наближава ли гръмотевична буря, най-добрият начин да се спасиш е да влезеш на закрито
В колата е по-безопасно, отколкото под дървото
Това е един красноречив пример, че правилата са, за да се изпълняват.
- Очакват ли се подобни явления скоро?
- В топлото полугодие гръмотевичната буря е нормално явление. В събота и неделя с преминаването на атмосферен фронт в България отново ще има условия за гръмотевични бури и градушки. Всеки трябва да има предвид, че освен красиви те са и опасни.
- Какво ще е времето до края на лятото?
- Предстои промяна в типично лятното време. В събота през страната ще премине студен атмосферен фронт. На много места ще превали и прегърми. Тук-там ще има и градушки. Застудяването ще окаже по-съществено влияние в Западна България. До средата на следващата седмица атмосферата ще остане нестабилна. Повече слънце ще има на изток. След динамичното време предстои по-спокоен период.
Това лято отново беше със средни температури над нормата, но за разлика от предишните нямахме толкова ясни изразени горещи вълни с екстремни температури. Само в края на юли имахме по-интензивна гореща вълна, през която температурите достигнаха и надхвърлиха 40°. Най-високата беше измерена в Русе - 42°. Голяма част от страната изпита силата на лятото, но около и близо до планините температурите често се понижаваха, а и валежите бяха по-чести. Затова на някои места, както и в София,
хората казват, че тази година лято нямаше
В началото на юли имаше сериозно захлаждане. На Мусала преваля сняг, а по високите полета сутрин бе неприлично студено - под 10 градуса. На 10, 11 и 12 юли в София бяха измерени рекорди за най-ниска температура за съответния ден - под 10°.
- Септември ще става ли за море?
- Естествено. Обикновено в началото на септември има период с малко по-хладно време с повече облаци и превалявания. След него обаче се установява приятно време за море с типично летни температури над 25 градуса, слънце и приятна морска вода.
