- “Не искам да стоя в България като млад лекар и да ме плюят. Ще се върна само ако жена ми е българка” - това бе откровение в “24 часа” на д-р Владимир Йорданов. В интервю той описа проблемите с образованието и ниските заплати на младите лекари у нас.
- След излизането му, специализантката д-р Чачева пожела да сподели и нейната гледна точка за бъдещето на младите медици у нас.
- Студентите по медицина в България трябва да получат повече възможности за практическа работа с пациенти - във Франция те са част от екипа в болницата
- Д-р Чачева, младите лекари бързат за чужбина заради по-високи заплати и защото тук е много по-трудно да специализират и да се развиват професионално. Наскоро ваш колега - д-р Владимир Йорданов, носител на “Златен Хипократ”, го обясни ясно: не иска да стои гладен като млад лекар и да го плюят. А вие в каква посока гледате?
- Колегата е в началото на професионалния си път. В нашата професия, когато завършиш, тепърва започваш. Аз също съм носителка на “Златен Хипократ” и завърших с пълно отличие, но когато започнах да работя, осъзнах, че тази част е била най-лесната. В неговата гледна точка има резон, но за да си формира човек мнение за здравната система, трябва да е работил в нея. В българското здравеопазване има доста неща, които трябва да се променят. Това не значи, че само защото нещо е трудно, правилното е да се откажеш.
- Какво да се промени?
- Доста неща. За да започнеш да специализираш след завършване, се явяваш на интервю. Това дава свобода на завършилия да избере местата, на които иска да кандидатства, но е и
причината да има недостиг на лекари в по-малките градове.
Повечето от нас се насочват към големи структури, където има голям поток от пациенти. Необходими са промени в организацията по разпределение на колегите и по места, и по заплащане.
- Вие мислили ли сте за работа в чужбина и защо останахте в България?
- Разбира се, че съм си задавала този въпрос. Истината е, че обичам България. Тук са семейството ми и хората, които са важни за мен. Един млад и знаещ човек може да се развива и в България. Трудно е, вероятно е необходима и доза късмет. Радвам се, че имах шанса да попадна на място, където ми дадоха възможност за развитие.
- А познатите ви лекари в чужбина какво споделят за работата там?
- Няма място, където всичко да е розово. Въпрос на приоритети е къде ще решиш да се развиваш. Наистина се надявам повече млади да остават в България, за да има кой да лекува нашите близки и да може медицината у нас да продължава да се развива.
- Кога решихте да следвате медицина?
- В семейството ми няма лекари - майка ми беше учителка, а баща ми - военен, но аз винаги съм искала да съм лекар. План Б не е имало.
- Лесно ли намерихте къде да специализирате?
- Не, въпреки че съм “Златен Хипократ”. Една година работих в друга болница като лекар ординатор.
Не съм си мислила, че в мига, в който взема диплома, макар и с отличен успех, някой ще ми постели червено килимче. Хубавите неща и успехът не идват даром. Това, че си взел диплома, не те прави автоматично лекар. Ние излизаме подготвени теоретично, имаме известна практика, но човек разбира колко много има да учи и да се развива в професията, когато започне работа. Това е причината да не съм твърде строга към колегата и неговото мнение.
- Достатъчно ли е заплащането?
- Със сигурност не е и трябва промяна. Не казвам, че имам нужда от огромно заплащане или че го заслужавам, защото съм в началото на професионалния си път. Колеги работят на повече от едно място и успяват да се справят. Когато има желание - има и начин.
- Един млад специализант може ли да се издържа сам у нас?
- Аз работя на повече от едно място и се справям. Ако някой е започнал да учи медицина, за да получи огромна заплата веднага щом завърши - няма как да стане. Ако желаете бързо да бъдете самостоятелни и да имате финансови възможности, медицината не е работата за вас. Берем плода на нашите усилия на по-късен етап. Лекарите правим изключително голям компромис със семейство, приятели, свободно време, личен и социален живот. Когато си специализант, дори и да не си на работа, прекарваш по-голямата част от времето си в болницата, защото тогава трябва да усвоиш максимално много материал и да се научиш да работиш с пациентите.
- Колегата ви Владимир Йорданов споменава фиктивни специализации. Има ли?
- Няма как да се случи според мен. Започвайки специализация, ставаш служител на болницата. Тя ти плаща заплата, без значение дали е достатъчна. При положение че работодателят ти плаща, възможно ли е той да не желае да идваш на работа?
- Какво да се промени във висшето образование по медицина?
- Много неща.
Практическите упражнения бяха недостатъчни
Веднага след като завърших, бях 4 месеца на стаж във Франция и ми направи огромно впечатление системата. В България на студентите не им се дава толкова възможност да работят с пациенти, а във Франция самата структура на отделението ангажираше обучаващия се. Там те се водят “екстерни” и не просто отиват сутрин на упражнения, а работят по график и стават част от екипа.
Там пациентите с тривиални заболявания ги преглежда екстерн. При нужда той докладва на специализант, който се нарича интерн. Ако е нужно, той се консултира със специалист, шеф на отделение и т.н. Има по-строга йерархия и триаж, което улеснява работата.
В чужбина достъпът до специалист е изключително труден. Пациентите чакат с месеци
за консултация и това е много сериозен проблем, докато у нас всеки може да се консултира със специалист от днес за днес. И в България, когато пациент идва за профилактика или малък проблем, може да се обърне към млад лекар. Един шеф на отделение се занимава с комплицирани пациенти и носи отговорност за голям брой хора. Често той няма нито време, нито търпение да обясни нещо, което не е животозастрашаващо.
- Срещали ли сте негативно и агресивно отношение от пациенти?
- Отношението е човешки фактор. Имам късмет, че съм избрала най-позитивната специалност - АГ. Ние сме с пациентите в най-прекрасния момент от живота им и те са толкова доволни и благодарни, че това те мотивира. Затова и я избрах. Работим предимно с млади хора и завинаги имаме едно специално място в сърцата им.
Да, срещаш недоволни, че са изчакали пред кабинета, но има спешност и оперативна дейност. Ако сутринта в отделението се е появил комплициран пациент и операцията му вместо 2 часа, е продължила 5 разбира се, че ще закъснееш да отидеш в кабинета. Пациентите не могат да разберат защо закъснява лекарят - със сигурност не защото не му се е идвало на работа. За да бъдеш добър лекар, трябва да бъдеш и добър човек. Много е важно отношението към пациента и общуването.
Медицината изисква много труд. Това са шест години и половина непрекъснато четене. Имаш месец и половина, за да вземеш основата от дадена специалност. Преди това има 2-3 години, в които се ходи на уроци по химия и биология. За да успееш, ще направиш много компромиси със себе си, близките си и свободното си време, иначе ще си посредствен лекар.
