Досега не съм имал скандали в кариерата си, този се оказа щастлив за мен. Гледам от веселата страна на нещата
- С Диан Соло и Криско пуснахте песента “Мижав интерес”, която само за ден събра 40 хил. гледания.
- Те двамата са автори на музиката, Криско е автор на текста, а Диан Соло направи аранжимента.
- Но пък е създадена заради култовата ви реплика “мижав интерес”, което предизвиква и този голям интерес. Още преди да я пуснете, даже получихте покана да я представите на голям музикален фестивал.
- Да, първото изпълнение пред публика ще бъде на 7 август по време на SPICE Music Festival в Бургас. Ще бъде предпремиера. На 23 август ще снимаме видеоклип, нямам идея какъв е сценарият, разчитам на моите колеги.
- Репликата ви се превърна в истински хит, освен че се появяват всякакви мемета, карикатури и клипчета, в които по забавен начин се вкарват думите “мижав интерес”, вече дори политици ги използват, и то в сериозни интервюта. Как се отнасяте към цялата тази шумотевица?
- Изобщо не съм очаквал такова нещо. Даже си направих ретроспекция, липсват ми скандалите в моята кариера. Много ощетен бях в това отношение,
а моите колеги са много напред с материала
Сега съм удовлетворен с този епизод, който всъщност е едно недоразумение, но се оказа щастлив за мен. Гледам от веселата страна на нещата, забавлявам се. Чета тук-там разни неща. Но гледам, че кой разбрал, кой недоразбрал, има и разни неточни цитати от журналисти. Ето например на 10 август ще имам концерт в София и го определям като малък празник за мен. Но някакъв журналист написал, че съм казал, че този концерт ще бъде дребен празник за мен. (Смее се.)
- Спират ли ви хора по улиците заради репликата “мижав интерес”?
- О, да, непрекъснато. Случва се и непознати да ме заговарят, които не си спомнят как се казвам, но пък знаят за тези мои думи.
- Имате ли любим колаж или карикатура в тази връзка?
- Какви са нагласите на хората за изборите?
- Като в песента на Панайот Панайотов - “Мижав интерес”.
А иначе загубих някои приятели в интернет пространството. Твърдят, че тази песен не била за мен, по незнайни причини.
Обясняват, че съм ги загубил като фенове
Повечето са дами, но жените сте много непостоянни, много бързо се влюбвате и бързо се разочаровате. (Смее се.)
- Чували ли сте се с Кичка Бодурова след скандала, който всъщност повече се разрази между вашите и нейните фенове?
- Всичко потъна в историята. Ние двамата нямаме никакви сблъсъци, няма и да имаме, няма какво да делим. Всеки си има своята сцена. Нашият конфликт приключи още тогава.
- Имам една философия - случайни работи не съществуват. Всичко е с благоволението на нашия създател Господ Бог. Без него никой не може да осъществи нищо. Невъзможно е! И без него не струваме нищо. Българите не бива да забравят, че сме горди православни християни.
- Преди да падне правителството, ваши колеги музиканти подеха кампания за увеличаване на квотата на българската музика в националното радио. Не ви видях сред тях, защо?
- Няма и да ме видите, това е загубена кауза. Палачинката няма да се обърне. Открай време вървят така нещата с нашата музика,
тя е недолюбвана от чиновниците,
които определят тези правила. Темата е много стара. Преди демокрацията имаше скрито нареждане за определени проценти съветска и българска музика, а най-малък беше за западната. На практика беше точно обратното, звучаха само американски песни.
- Не ми е мястото там, няма какво да коментирам. Единствено съм споделял, че сцената, в която включвам и медийното пространство, по презумпция е предназначена за артистите. У нас сега нещата са обърнати - политиците са заели нашето място. Много е несправедливо и се надявам в някакъв момент нещата да си дойдат на мястото. Политиците да си имат своята трибуна за изява, но основната сцена да бъде само за артистите. Не знам дали е възможно и справедливо, но според мен е редно да бъде така. Ще дам като пример една европейска държавна телевизия, която, ако не всяка вечер, то през вечер излъчва само концерти. Това е духовната храна на хората, връзката им с изкуството. Стават по-добри с песента, а не с политически ежби, сплетни.
- “Златният Орфей” през 1979 г., когато спечелих Гран при в конкурса за изпълнители с една американска и една българска песен. На следващата година представих нова българска песен - “Бащината къща” на покойния вече Ангел Заберски. Тогава също спечелихме Гран при. Тази 1980 г. се оказа много важна за мен, тогава излезе и “Обич”, която хората обикновено наричат “Искаш обич да ти дам”. А в бургаския фестивал участвах с “Момчето, което говори с морето”.
Беше паметен период,
това беше началото. Но после се започна ходене по мъките, защото да бъдеш артист в България, е доста трудно. Имаше много препятствия, отвсякъде ти слагаха спирачки. Не се отнася за мен, ще го потвърдят всички от моето поколение.
- Какви спирачки ви слагаха на вас?
- В телевизията например имаше един конкурс за поп песен. За пръв път се допитваха и до зрителите как ще класират предложените 8 изпълнения. И когато включиха “Обич”, се получи тотален парадокс. Зрителският вот беше тотално в моя полза, журито обаче я класира някъде назад. И стана минискандал. Накрая журито се коригира, повторно изнесе своите резултати.
С моята любима група пък през 1982 или 1983 г. имахме договор да пеем в скандинавски страни през зимата, а през лятото тук, в Албена. Няколко години поред се случваше, но в един момент стана проблем. Една вечер имахме участие в нощния бар на “Новотел Европа” и влезе един музиколог, пловдивчанин. Ние изпълнявахме американски песни, но имах собствен репертоар, а пеех и едно хърватско парче, което обаче влизаше в неофициален списък със забрани. Този музиколог направи донос. След това трябваше да пътуваме отново за скандинавските страни, но на мен не ми дават паспорта, не мога да замина за Стокхолм. Отидох да ми кажат каква е причината, показаха ми досие, в което пишеше, че не мога да представям навън България, защото съм изпял една хърватска песен. Нямаше сила, която да промени нещата. И останах тук, а моито колеги заминаха без мен, за да не изпуснат договора. Беше много голяма драма - лишават те от групата ти, сам няма какво да правиш, шоубизнесът не е стабилен.
Много болезнено се преживява такова нещо,
сега ми е смешно, но тогава хич не ми беше забавно. И започнах принудително самостоятелна кариера. Ако не се беше случило това, сигурно още щях да пея с група “Лира”. Всъщност, с тези инциденти съм бил свързан по някакъв начин с политиката.
- В началото на демокрацията имаше трудни години за шоубизнеса. Имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете от сцената?
- Не, не съм имал основание. Демокрацията беше смяна на режима, но не се отрази върху кариерата ми. 1993-1994 г. беше повратен момент за мен. Тогава издадох албума със златни хитове, сред които бяха “Шопкиня”, “Охридското езеро”, нова версия на “Момчето, което говори с морето”. Тези песни ми донесоха много силен тласък за пореден път. Тогава албумът излезе на аудиокасета и тези, които го продаваха, твърдяха, че заедно с пиратските копия е продаден 300 хил. тираж. Това беше фантастично за онова време и ми донесе много приятели на песента.
Всички тези парчета ги пея и до днес, няма как мой концерт да мине без тях, наред с новите сингли.
- Многократно. Понякога и тишината говори много ясно. Но ние се разбираме вече и само с погледи, така че дори така мога да разбера, ако е недоволна от нещо.
- Какви случки сте имали с такива твърде напористи почитателки?
- Това са все напълно непознати жени, които са влюбени в песента, но си въобразяват, че са влюбени в мен. Пишат писма, пращат снимки. Бях си направил профил в инстаграм, за да не изоставам от времето, но спрях да влизам и сигурно вече нямам такъв, защото някакви непознати ми пращаха свои снимки, приличаха на карикатури - напомпани, с някакви огромни уста...
Брутални женски физиономии, без никаква естетика
Тази пластична естестика, която се лансира сега, изглежда ужасно.
- Със съпруга ви Емилия сте имали и професионални отношения, тя се е грижила за сценичния ви гардероб като дизайнер на кожени дрехи. В София се носят легенди за качеството и визията на нейните модели.
- Да, всичките ми дрехи бяха уникати. Беше главен моделиер в едно държавно ателие. Който си е шил при нея, не може да я забрави, защото тя влагаше много въображение. Но вече не се занимава. Винаги съм окачествявал работата ѝ като изкуство и често я наричах колежка.
- Планирате ли други нови песни в близките месеци?
- Влюбен съм в купонджийските песни и съм правил такива през годините. Но повече съм попадал на тежки, кахърни балади. След “Мижав интерес” си пожелах да направя поне още три такива купонджийски песни, да блика енергия от тях.
