Вероятно мнозина вече не помнят учителската стачка през 2007 година, която продължи 44 дни и изправи на нокти тогавашното правителство. Исканията на учителите бяха за по-високи заплати, а финансовият министър Орешарски остана в историята с репликата към колегата си Даниел Вълчев: “Дай да разваляме седянката! Първо да мислим за числа и съкращения, после...”
Разговорът, записан от камерата на Би Ти Ви, нажежи страстите до червено и едва не събори правителството. Тогава една учителка показа фиша за заплатата си - 283 лева, а средната за страната през септември 2007 г. беше 436 лв.
През годините с различни темпове заплатите на учителите успяха да изпреварят по ръст заплащането за много други професии. За сравнение - в края на 2021 г. средната работна заплата за страната е 1612 лв., а това днес в много от случаите е стартовата заплата за млад учител.
Което обяснява защо има качествен скок в отношението към професията на учителите. Ако преди двайсетина години в специалност “Педагогика” влизаха студентите с най-ниски оценки от изпитите, в последните години трендът се обърна, а желаещите да учат тези специалности се увеличават.
Няма какво да се увърта - щом една професия предлага заплащане, по-високо от средното за страната, съвсем естествено ще има и повече кандидати за нея. (Виж 2-а и 3-а стр.) А когато желаещите са повече, логично е най-добрите да са в професията. Което предполага, че дай боже българските деца ще получават по-добро образование. Стига, разбира се, и самите те да полагат повече усилия.
Със същите аргументи може да се надяваме например, че когато трудът на българските лекари бъде оценен достатъчно високо, те няма да избират реализация в чужбина веднага щом си вземат дипломите, а ще остават в България. Вярна е максимата, че парите не са всичко в този живот. Но също така е вярно, че за престижа на една професия има значение и как се заплаща трудът на хората в нея. Така стана и в България - 15 години след учителската стачка развалянето на седянката не е на дневен ред.
