Проверките ни през летния сезон показват, че често на сайтовете си къщи за гости се представят като хотели, казва председателят на Комисията за защита на потребителите
Средното намаление на цената на хляба и брашното е 16%. В някои по-малки магазини поевтиняването е с 10%
Наблюдаваме и как се обявяват промоциите - отстъпката трябва да е от най-ниската цена в последните 30 дни
Тенденцията за пазаруване онлайн се запази и след пандемията, жалбите се увеличават всяка година
- Г-н Френкев, поехте Комисията за защита на потребителите в много напрегната за пазара обстановка - като че ли имаше опити за спекулация с олио, горива. Успокоиха ли се вече цените?
- Наблюдаваме цените на 12 вида хранителни стоки във връзка с антикризисните мерки: два вида хляб – бял и “Добруджа”, кисело и прясно мляко, краве масло, краве сирене, кашкавал “Витоша”, пилешко и свинско месо, колбаси, кренвирши, яйца и олио. Това са продукти от малката потребителска кошница. В допълнение специално хлябът и брашното, след като влезе в сила нулевото ДДС за тях.
Вече сме направили над 280 проверки на тези стоки от 24 юни насам и продължаваме. Всяка седмица имаме проверки извън потребителските сигнали. Те ще продължат поне още 3 месеца – както в магазините, така и по бензиностанциите. Проверките дотук не показаха нещо необичайно.
Наблюдаваме и как се обявяват промоциите, след като в края на май влязоха в сила промени в Закона за защита на потребителите, според които максималният срок, за който промоцията може да бъде валидна, е 30 дни, а минималният - един ден. Трябва да бъде отбелязана най-ниската цена в последните 30 дена, на която се е продавал артикулът, и отстъпката да е от тази цена. В повечето случаи тези изисквания се спазват.
Конкретно цената на олиото горе-долу се нормализира в едни малко по-високи рамки, отколкото беше преди 3-4 месеца, за съжаление, но ситуацията е такава.
Горивата също се нормализираха в известна степен, доколкото няма резки движения в последните две седмици, откакто ги наблюдаваме. Отстъпката от 25 стотинки влезе в сила на 9 юли и оттогава имаме по-чести проверки по бензиностанциите, за да видим как е отразена отстъпката, дали цените са правилно обявени на тотемите и взимаме данни каква е цената на основните, най-евтините горива, които са обект на отстъпката. В последните десетина дни цената се поуспокои.
- Има ли случаи бензиностанциите да вдигат цените на горивата с 25 стотинки, колкото е отстъпката?
- Ако са го направили, е било по-рано. Това е въпрос на други комисии, които трябва да преценят доколко е обосновано това вдигане. Ние наблюдаваме цената такава, каквато е. До този момент повечето бензиностанции, които сме проверили, участват и отразяват адекватно отстъпката. Така че през последните 10 дни няма резки движения, каквито се наблюдаваха по-рано през годината. Надяваме се така да се запази или евентуално, ако пазарът се поуспокои, цената да тръгне надолу. Но за съжаление, комисията няма функцията да диктува цените. Евентуално, ако законодателят прецени, че се налагат допълнителни временни мерки като праг на цените, което се появи като идея, тогава може би ще ни се вменят допълнителни функции. Но в момента нямаме такова нещо, пазарът е свободен и ние нямаме право да казваме на търговците как да търгуват. Ако има някакво организирано покачване, това е обект на разследване на друга комисия и те могат да се произнесат.
- След като пазарът е свободен, как определяхте кое е спекула при проверките, които правеше комисията?
- Ние наблюдавахме движението на цените. Макар да нямаме възможност да диктуваме цените, защото различните търговци се предполага, че имат различни разходи, които обуславят надценките, за нас беше важно да проверим движението на цената и дали в търговските обекти има достатъчно стока.
Това е нещо, което непрекъснато правим, когато има промоции – дали има достатъчно количество от промоционалния артикул, защото тогава много хора отиват да купят нещо евтино, но се оказва, че го няма, и те са принудени да купят нещо друго. При спекулата също има ограничено предлагане и това е едно от нещата, които проверявахме – дали има достатъчно олио или горива в бензиностанцията. Защото паниката, която настана, беше причина хората да започнат да купуват масово, това се получи особено при горивата, след като се появиха слухове, че няма. Това предизвика краткотраен недостиг на горива. Същото се случи и в магазините.
- Имаше ли глобени търговци?
- Имаше няколко бензиностанции, но причината беше некоректно обявяване на цените. Относно олиото имаше случай, в който установихме, че има по-малко продукция за продажба, отколкото би трябвало в рамките на промоцията.
- Вие проверявате ли дали правилно се прилага отстъпката от 25 ст.?
- Нямаме възможност да правим контролни поръчки, тъй като тя е приложима само за физически лица, но проверяваме дали и как се прилага отстъпката. До момента не е имало проблеми. Когато мярката влезе в сила, беше уикенд и се предполагаше, че ще има много пътуващи, така че освен мобилните екипи, които бяха в готовност, бяхме организирали и горещи линии в комисията, на които потребителите да се свържат с нас. За наша приятна изненада случаите не бяха толкова много - под 10-има души, които просто питаха как точно се случва. Бензиностанциите бяха направили добра организация да информират потребителите за отстъпката и какви са условията, изискванията бяха обявени навсякъде.
- Понижи ли се наистина цената на хляба, след като влезе в сила нулевото ДДС?
- Категорично да. Ние започнахме още на 1 юли да наблюдаваме и тогава направихме първата масирана проверка на магазини от всякакъв тип - от хипермаркетите до кварталните магазинчета, и установихме намаление. На 15 юли направихме ново обобщение и данните отново доказват, че цената на хляба и брашното е паднала. Средното понижение не е 20%, а около 16%. Има някои магазини, обикновено по-малки, които са свалили цената с 10%, но намалението е факт.
- Според проучване на КНСБ обаче поевтиняването средно за страната е между 2 и 6%?
- Искам да уточня, че тези данни са на базата на проучване, направено, преди законът да влезе в сила, когато някои обекти на добра воля вече бяха свалили цените. Нашите данни показват между 10 и 15% поевтиняване. Продължаваме да правим проверки и всяка седмица изчисляваме средната цена.
Една от нашите роли е да наблюдаваме и непрекъснато даваме информация на Министерския съвет и Министерството на икономиката и индустрията, за да може да се видят доколко работят тези мерки и ако има нещо нередно или не върви както трябва, нашият мониторинг би могъл да го покаже и органите да повлияят с допълнителни законодателни инициативи.
Но тук е важно да подчертая и ролята на самите търговци. Възможно е някои от тях опортюнистично да се възползват от ситуацията. Потребителите трябва да обръщат внимание на тези неща. Ние не можем да кажем каква да бъде цената на хляба, но не би било лошо търговецът да отговори на публичните очаквания и да обясни защо тя е по-висока, отколкото в останалите магазини. Все пак да не забравяме, че нулевата ставка беше дискутирана с различни представители, с търговците на хранителни стоки, които положиха усилия да ни убедят, че тази ставка ще окаже своето влияние върху цената. Във времена на криза е съвсем нормално всеки да прояви разбиране. Търговците също трябва да поемат своята отговорност.
- В разгара на летния сезон сме. Какви са най-честите нарушения, които отчитате в туристическия бранш?
- По време на летния период правим проверки основно по морето - от 1 юли инспекциите на местата за настаняване и заведения за хранене и развлечение са 163, като общо под 10% са установените нарушения. Те са свързани най-вече с предоставяне на туристически услуги в некатегоризирани обекти и такива, за които не е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Другото нарушение е предоставяне на туристически услуги в обекти, които не отговарят на изискванията за определената категория. Най-вече на сайтовете си къщи за гости се представят като хотели. В последните няколко месеца имаше доста такива случаи. Имаме и случаи, в които спа центровете не са категоризирани и нямат удостоверение.
Приоритетни обекти за нашите проверки са такива, в които сме открили нарушения в предишни години, за да знаем дали са ги отстранили.
- Има ли затворени обекти след проверките?
- Има временно затворени обекти, повечето са ресторанти и заведения за хранене. В последните месец - месец и половина са около 10-15.
- Повторните проверки какво показват - отстраняват ли се вече констатираните нарушения?
- В повечето случаи се отстраняват, защото вече и търговците очакват да ги проверим отново, след като сме дали предписания. Държа да отбележа обаче, че ние не се фокусираме само върху един обект, който чакаме отново да направи нарушение. Нашата роля не е да тормозим бизнеса, а да го образоваме, че има определени изисквания и те трябва да се спазват, за да може потребителят отново да ги посети.
- Какви жалби получавате най-много в момента от потребителите?
- Като цяло поради пандемията има засилена тенденция на пазаруване по интернет заради ограниченията, които имаше в търговските обекти. Ако съдим по сигналите и жалбите, които получаваме, тенденцията е възходяща, което означава, че все повече хора пазаруват онлайн. Всяка година се увеличават жалбите. Това означава, че наблюдението на търговците онлайн става все по-важно, за да може да оптимизираме отношенията и да предпазваме потребителите. Най-често откриваме нарушения като отказ от рекламация, липса на информация на уебсайта кой е реалният търговец, отказ да се замени стоката, онлайн промоции, които не са обявени правилно, и липса на достатъчно стока. Има много оплаквания и от телекомите.
- Какви съвети ще дадете на потребителите, които пазаруват онлайн?
- Да съберат достатъчно информация за продукта, който искат да закупят, за да се ориентират за цената, както и за източника, от който искат да пазаруват. Това е задължително - колкото се може повече информация. В случай че имат желание да си възстановят парите, да си върнат продукта или са недоволни, първото нещо, което трябва да направят, е да се свържат с търговеца, за да се реши проблемът по възможно най-добрия начин. Ако това е безуспешно, ги съветвам да се свържат с нас. Ние като административен орган нямаме правомощията да задължим търговеца да възстанови сумата, но можем да направим разследване, да открием проблемите с този търговец, да го глобим.
- С въвеждането на законодателство за колективните искове готова ли е КЗП за тяхното завеждане и в какви сектори може да се очакват?
- Комисията в миналото е участвала в подаването на колективни искове. Този проектозакон беше представен пред няколко неправителствени организации и е на твърде ранен етап на развитие. Тепърва ще се дават предложения. Вече имаше предложение например да могат да се атакуват топлофикациите, което е много тънък момент, също и мобилни оператори, но оттук нататък зависи какво ще позволи законодателят.
Но като цяло идеята за такъв закон е изключително добра, трябва да го има и мисля, че ще е в полза и на съдебната система. По-добре е да има един колективен иск, отколкото сто индивидуални. Предполага се, че такива искове ще се завеждат срещу по-големи компании, срещу които индивидуалните иначе трудно биха довели до успех.
