Любопитството крие висок риск от развитие на проблемна зависимост, казва клиничният психолог
И още акценти от интервюто:
- Заради пандемията от COVID и у нас се е увеличила употребата на наркотици
- Смесване на алкохол със стимуланти може да причини рисково и агресивно поведение
- Около 5% от световното население е употребявало веднъж или повече пъти някакъв наркотик, 12% от тях стигат до проблемна употреба на наркотици или зависимост
- Употребата на марихуана преди 17-годишна възраст има последици върху психиката на младежите
- Най-трудната за лечение е зависимостта към опиати, пристрастяването е най-бързо, а уврежданията на човешкия организъм и психика най-големи
- Д-р Кацаров, все по-често залавят шофьори, седнали зад волана след употреба на няколко вида наркотици. Като клиничен психолог как бихте обяснили тази тенденция?
- Наистина все по-често контролните органи установяват шофиране след употреба на психоактивни вещества. Това обаче се дължи не на техния по-голям брой, а статистиката е повлияна по-скоро от по-честите тестирания от страна на КАТ след един от последните трагични инциденти. Тенденцията да се шофира след употреба на психоактивни вещества не е нова у нас. В последните години се заговори за проблема, след което контролните органи бяха “въоръжени” с технически средства за проверки.
- Към какви забранени стимуланти най-често посяга младото поколение и какво влияние оказват те върху психичното здраве?
- Национално представително проучване сред учениците от 8-и до 12-и клас, проведено в края на 2021 г., извежда като най-често употребявания стимулант амфетамина (5,5% от юношите), следван от кокаина (4,9%), хашиша (4,8%), екстази (3,9%) и метамфетамина (3,4%).
Някои видове амфетамини се предписват от лекари за лечение на състояния като разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност (ADHD) и нарколепсия, при която човек има неконтролируемо желание за сън. Амфетаминът е използван и за лечение на болестта на Паркинсон.
Други видове амфетамини като “спийд” се произвеждат и продават незаконно, а младежите биват “снабдени” с тях. Високите дози и честата интензивна употреба могат да създадат предизвикана от употребата “амфетаминна психоза”, характеризираща се с параноидни налудности, халюцинации и нехарактерно агресивно или насилствено поведение.
Метамфетаминът, чиято употреба наскоро предизвика смъртта на две млади жени в София, е мощен, силно пристрастяващ стимулант, който засяга централната нервна система. Той най-често е бял кристален прах без мирис и с горчив вкус, който лесно се разтваря във вода или алкохол.
Подобно на амфетамина, метамфетаминът предизвиква повишена активност и приказливост, намален апетит и еуфория. Въпреки това метамфетаминът се различава от амфетамина по това, че при равни дози много по-големи количества от метамфетамина достигат до мозъка, което го прави по-мощен стимулант. Освен това има по-дълготрайни и по-увреждащи ефекти върху централната нервна система.
Дългосрочната злоупотреба с метамфетамин има много негативни последици, включително зависимост. Освен че са пристрастени към метамфетамин, младите хора, които го използват продължително, могат да проявят симптоми като значително безпокойство, объркване, безсъние, смущения в настроението и агресивно поведение, психоза, параноя, халюцинации, безсмислени повтарящи се движения, промени в мозъчната структура и функция, дефицити в мисленето и двигателните умения, загуба на памет и др.
Метамфетаминът причинява също различни сърдечно-съдови проблеми, ускорен сърдечен ритъм и повишено кръвно налягане. Хипертермия (повишена телесна температура) и конвулсии могат да възникнат при предозиране с метамфетамин и могат да доведат до смърт, ако не се потърси незабавна помощ.
- Какво въздействие може да окаже върху развитието на психиката употребата на марихуана и амфетамини в юношеска възраст?
- Направените научни изследвания не само показват неврокогнитивни последици при употребата на марихуана в областите на вниманието и паметта, които продължават и след спиране на употребата, но предполагат възможни макроструктурни промени в мозъка - например морфометрични промени в тъканта на сивото вещество. По-ранното започване на употреба на марихуана - например преди 17-годишна възраст, и по-честата употреба са свързани с още по-увреждащи последици върху психиката на младежите.
Според изследвания мозъкът на юношата е по-податлив на въздействие при употреба на метамфетамини от мозъка на възрастен дори при по-малки дози и по-кратка продължителност на употребата. Освен това специфичните за юношите мозъчни характеристики са свързани с висок риск за развиване на зависимост към метамфетамини. Влиянието им върху сивото вещество е по-голямо при юношите, отколкото при възрастните, въпреки значително по-ниските средни дози употреба при младежите. Има достатъчно доказателства, че употребата на марихуана и метамфетамини в ранна възраст освен негативно влияние върху психическото и физическото здраве при младежите създава и значителен риск от употреба на наркотици през целия живот.
- У нас най-често към дрогата посягат млади хора на възраст между 15 и 24 г. Има ли официална статистика колко от тях преминават границата на любопитството и стават зависими от наркотиците?
- Тук мога да цитирам единствено световни изследвания и данни. Според (Global Commission on Drug Policy, 2017) около 5% от световното население е употребявало веднъж или повече пъти някакъв наркотик. Около 12% от тях стигат до проблемна употреба на наркотици или зависимост. Т.е. рискът от любопитство или опитване да се стигне до проблемна зависимост е доста висок.
- Повишена ли е употребата на наркотични вещества сред младите в сравнение с минали години?
- Няколко международни проучвания по време на пандемията показаха, че рецидивите, свързани с подновена употреба на психоактивни вещества, както и нововъзникваща вредна употреба и зависимост, са нараснали с между 5 и 8%. Отчита се и нарастване на смъртността вследствие на свръхдоза.
Изкушаваме се да мислим, че на нас, българите, пандемията не се отрази в неблагоприятна посока по отношение на психичното функциониране, включително и на употребата на психоактивни вещества. Но, уверявам ви, това далеч не е така. Тенденциите у нас са близки до европейските и световните.
- На колко години е най-младият човек, който сте консултирали и каква е неговата история?
- Най-младият ми пациент до момента е на 11 г. с употреба на синтетичния опиоид метадон, който се използва под медицинска супервизия при лечение на хероинова зависимост. Естествено, няма да разкажа неговата история, тъй като тя е и ще си остане професионално конфиденциална. Но виждате, че се случва възрастта при първа употреба на един от най-опасните видове наркотици да бъде изключително ниска. Тревожна е и възможността 11-годишни да имат достъп до този опиат.
– Какви са най-честите причини, които карат младите хора да прибягват към употребата на наркотични вещества, и къде се корени проблемът - в семейството или обществото?
- При моята практика най-честата причина за употреба са старанието и задължението да бъдеш приет от харесвана от теб неформална група. Децата и младежите не искат да бъдат приемани като лузъри или неудачници. Опитват се да бъдат част от общности, както и да впечатляват, да бъдат харесвани. Това е влиянието на обществото, на средата. Но и семейството е със сериозен принос към създаването на предпоставки – така наречените семейни рискови фактори, които допринасят за посягането към наркотици. Родителите със своето отношение към употребата на психоактивни вещества, включително алкохол, са сред възможните причини детето да започне употреба на наркотици.
- По-трудно ли се оказва помощ на хора, които злоупотребяват с т.нар. дизайнерска дрога, отколкото към познатите от години наркотици?
- Най-трудните за лечение са вредната употреба и зависимостта към опиати, при тях пристрастяването е най-бързо, уврежданията на човешкия организъм и психика са най-големи и смъртността е най-висока.
В повечето случаи зависимостта към “дизайнерските наркотици” се повлиява по-бързо от лечебните интервенции. При тях обаче също има случаи на свръхдозиране с риск от летален изход.
- Младите все по-често смесват синтетична дрога с алкохол. Какво поведение може да се отключи при смесването им?
- Смесването на алкохол със стимулант като амфетамин може да накара човек да пие повече, отколкото обикновено. Това е така, защото стимулантът “скрива” ефектите от интоксикацията. Резултатът може да бъде алкохолно отравяне. Смесването на алкохол със синтетични стимуланти може да предизвика също сърдечни проблеми, инсулт или гърчове. А първите симптоми могат да включват гадене, повръщане и замайване.
Метамфетамин, смесен с алкохол, може да причини рисково или агресивно поведение. Това може да направи последиците от метамфетамина по-тежки и да предизвика мисли за самоубийство или депресивен епизод. Съществува опасност човек, който смесва алкохол и метамфетамин, да не може да прецени колко от двете вещества е консумирал, което го излага на риск от предозиране или смърт.
- Как да разпознаем, че наш близък употребява наркотици и как можем да му помогнем?
- При употреба различните психоактивни вещества показват различни симптоми. Ако трябва накратко да отговоря на този въпрос, някои вещества предизвикват сънливост и отпуснатост, други изпотяване, намален апетит, безсъние, разширени зеници и скърцане със зъби, повишена подозрителност. Трети водят до страх, паника и халюцинации.
На сайта на Превантивно-информационния център по наркоманиите – София, има по-подробна информация за индикаторите при употреба на различните видове наркотици. Препоръчвам на всеки, който има съмнение, че негов близък употребява психоактивни вещества, да потърси информация или да се консултира, включително анонимно, със специалист на стационарния телефон на центъра 02/ 9446497. Консултациите в центъра са безплатни.
ВИЗИТКА
- Д-р Юри Кацаров е отговорник на отдел „Консултативна дейност към Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите – София
- Завършил е магистърска степен по специалност “Психология” със специализация “Клинична и консултативна психология” към СУ “Св. Климент Охридски”
- Впоследствие към същия университет му е присъдена научна степен доктор по психология за дисертация в областта на зависимостите към психоактивни вещества
- Има множество допълнителни обучения и специализации, включително по мотивационно интервюиране и семейна терапия
- Интензивната му практиката в консултативна работа със зависими и техните семейства е повече от 18 години
- В професионалната си работа използва различни подходи – психодинамичен, когнитивен, когнитивно-поведенчески, ориентиран към вземане на решение и системен.
