Проектът “Дунчев”, който се промуши през парламентарна комисия, ще има огромни обществени последици, а мина с гласовете на 1/3 от депутатите
Да си представим за момент, че липсващият сега отрязък от магистрала “Струма” между Благоевград и Кресна бъде построен. С всичките му виадукти, мостове, тунели и тунелчета, асфалтира се и се положи маркировка.
Но тъкмо да се прережа лентата и да се пусне движението, някой подаде в съда жалба срещу издадения акт за експлоатация, без който пътната агенция не може да направи нищо. И трафикът продължи по стария път през Кресненското дефиле.
Милионите, похарчени за магистралата, ще се окажат в продължение на години напразно изразходвани. Самият факт, че някоя фирма не може да си получи 100-200 млн. лв. за подобен строеж, означава сигурен фалит за нея.
Или друг случай – някой си е построил завод за авточасти примерно в Полски Тръмбеш. Направил е проект, който е съгласуван с местната община и отговаря на общия устройствен план на Полски Тръмбеш. След това е направил ОВОС (доклад оценка за въздействие върху околната среда), който е приет, получил е разрешение за строителство, почнал е да строи, закупил е инсталациите, монтирал ги е. И тъкмо да получи заветното разрешение за експлоатация на сградата, по-популярно като акт 16, някой обжалва в съда този документ и той не може да влезе в сила още примерно две години. Т.е.
две години този завод ще стои като паметник,
а банката със сигурност ще настоява да си получава редовно вноските по кредита.
Подобни случаи може да станат нещо обичайно за България, ако парламентът приеме и на второ четене проекта за поправки на Закона за устройство на територията, който бе гласуван преди седмица на първо четене от ресорната комисия по регионално развитие. Това стана някак тихомълком, покрай други два проекта за промяна на същия закон и на фона на далеч по-интересното за широката публика очакване на кого президентът ще връчи третия мандат и отиваме ли на поредните предсрочни избори.
Трябва да се признае на автора на идеята всеки да може да обжалва всички административни актове, свързани с инвестиционния процес в строителството – депутата от ПП Александър Дунчев, че има размах. Досега на никого в България не бе хрумвало, че заинтересована страна в един проект може да бъде абсолютно всеки. Защото той предлага именно това –
заинтерсовани страни да бъдат всички обществени организации и физически лица.
Законът съществува десетилетия в този си вид и в него като заинтересовани страни, които имат право да обжалват административните актове, свързани със строителството, са посочени пряко засегнатите. Те са точно изброени: собствениците и съсобствениците на имоти и на вещни права в същия парцел, в който се строи, и в съседните парцели. При това те могат да обжалват само разрешението за строеж или на още по-ранен етап – промяната в устройствения план, който е довел до възможността да се строи това, което се строи. И толкова.
Законодателят досега не се е “досетил” да даде право да се обжалват и разрешенията за ползване, защото за да се стигне до този финален акт, значи съответният проект вече е минал през множество процедури. Ако законът изисква да се прави ОВОС, значи е правен, можело е той да се обжалва и ако съдът го е допуснал, значи всичко е наред.
Разрешение за строителство у нас се издава срещу представен подробен проект – ако той не нарушава правилата и разрешителното е издадено и влязло в сила, значи също не би трябвало да има проблем.
По време на строителството също има контрол от страна на фирмата за строителен надзор. В крайна сметка има и акт за приемане на грубия строеж, който предхожда този за експлоатация. За да се стигне до разрешение за експлоатация, значи проектът е отговорил на всички изисквания и допълнителното оспорване някак си излиза от рамките на нормалното.
Самото отваряне на вратата за възможността всеки да може да обжалва всичко свързано със строителството, ще предизвика огромно течение, от което немалко бизнеси ще простинат.
Защото никак не е трудно някой да седне пред компютър и да рови в сайтовете на всяка община и на ДНСК –
тези актове се публикуват там и в “Държавен вестник”. Вярно, трябва да се плати съдебна такса за обжалването, но собственикът на фирмата, който чака издаването на акта, може лесно да бъде открит и с него да се “разговаря”.
В случая няма никакво значение какво точно и как се обжалва. Впоследствие съдът може и да реши, че жалбата е неоснователна, но година-две чакане са напълно достатъчни да се провали нещо.
А какво да кажем, ако практиката стане масова? У нас разрешение за строителство се издава дори за поставяне на надгробна плоча, за остъкляване на балкон и ако трябва да сме съвсем пунктуални – дори за ремонт на жилище.
В България има пресен случай как може да се злоупотребява с правото с много големи обществени последици и накрая виновна да излезе държавата.
През 2016 г. на проекта за т.нар. източен обход на Кресненското дефиле бе даден ход и бе направен ОВОС. Проектът предвижда “Струма” в този участък да се раздели на две платна – едното да минава с помощта на виадукти и мостове на изток от дефилето, а другото да е сегашният път през Кресненското дефиле, разширен с още една лента.
Тогава екоминистерството издаде положителен ОВОС, но група физически лица го обжалваха във ВАС. След десетина месеца съдът отхвърли жалбата им, но те оспориха пред 5-членен състав на съда, който потвърди решението на тричленката чак през 2019 г.
Междувременно ГЕРБ сведе само до една инстанция възможността за обжалване на проекти от национално значение, какъвто е магистрала “Струма”, но въпросната съдебна процедура бе почнала преди това.
И така, докато траеше съдебната сага, свърши поредният програмен период по оперативните програми, вследствие на което
България пропусна възможността да получи европейско финансиране за
тази част от магистралата Остана за настоящия, но както вървят нещата, може и него да изпуснем. В момента има спор между еколози и държавата кога точно е влязъл в сила този ОВОС. Защото такива документи имат 5 г. трайност и ако се помотаем още малко, след октомври 2022 г. трябва да се прави нова екооценка.
“Струма” обаче е национален обект и вниманието към нея е огромно. Според строителния бранш из страната има десетки случаи на по-дребни проекти, при които някоя от многобройните екоорганизации откровено рекетира инвеститора с възможността за съдебно обжалване.
Проектът на Дунчев сега дава още по-широко поле за подобни прояви. На законопроекта неслучайно не му е правена предварителна оценка за въздействието. Защото тя трябва да даде отговор кой плаща сметката за тази промяна и дали не се налагат допълнителни бюджетни разходи. За чия сметка са например пропуснатите ползи от нещо построено, но невлязло в експлоатация, ако съдът в крайна сметка реши, че всичко е било окей?
Да не говорим, че проектът някак си се промуши между другото, без разисквания. Дунчев твърди, че е предлагал месеци наред промяната в закона на цялата парламентарна група на ПП, за да се внесе от нейно име, но изглежда в края на този парламент търпението му нещо се е изчерпало. От 18-те членове на ресорната комисия в парламента на заседанието присъстваха 10, т.е. формално имаше кворум, но за проекта гласуваха само 6 депутати, останалите четирима бяха против. 6 от 18 депутати правят точно една трета. И то за такава немаловажна промяна.
