След тежката катастрофа в София, при която надрусан шофьор уби две момичета, политиците отново се надпреварват кой да предложи повече промени в закона за движение по пътищата и в Наказателния кодекс. Този порочен навик се задълбочи и защото сме в навечерието на избори.
Играта сме я играли много пъти вече.
От 1999 г. досега българският Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е променян над 100 пъти. Само в периода 2014 г. – 2018 г. има 31 редакции. Отделно има редица подзаконови нормативни актове, сред които 43 наредби по ЗДвП, които също са били изменяни неведнъж.
Наказателният кодекс е от април 1968 г. До декември 1989 г. е променян 21 пъти. През 90-те години на миналия век – 22 пъти. През първото десетилетие на новото столетие е прекрояван още 34 пъти, а през последните 10 години – 31 пъти
Увеличаваха се глоби и наказания, намаляваше се скоростта на движение и още какво ли не. И след всичките тези промени нито катастрофите са намалeли, нито престъпността. Защото в България "законът е врата в полето". Нито някой го спазва, нито овластените за това следят да бъде спазван. (Справка - последният джигит Семерджиев, когото полицайка пазела от проверки, а двама полицаи му носели стълба да се прибере след бягството от мястото на зверската катастрофа.)
Затова - стига с тези предизборни номера. Вместо да правят кръпка след кръпка по законите, политиците най-сетне да се погрижат да създадат държава, в която законите се спазват.
