“Продължаваме промяната” върна неизпълнен мандата за съставяне на кабинет и конституционната рулетка за правителство в този парламент се върти към втория и третия мандат.
Запитахме политолози и социолози:
1. Какви са шансовете за съставяне на кабинет от 3-ия мандат?
2. Какво да свърши 47-ият парламент, преди да се разпусне?
3. Каква е вероятността следващото НС да излъчи мнозинство за кабинет или влизаме в спирала от избори и политическа криза на фона на икономическата?
Ето коментарите на политолозите Димитър Ганев, Геновева Петрова и Слави Василев и социолога Васил Тончев.
1.Съставяне на кабинет с третия мандат е по-скоро нереалистична хипотеза. Не че е невъзможно да се случи, но такова правителство
би страдало в по-голяма степен от дефектите на досегашното
То би било изключително нестабилно поради напълно проиграните шансове за сформиране на устойчиво, ценностно базирано парламентарно мнозинство. Дори е някаква форма на програмен кабинет, около който е постигнат парламентарен консенсус, той няма да е в състояние да реализира нужните (и често непопулярни) реформаторски и/или антикризисни политики.
А и би бил изначално лишен от възможността да заема категорична, ясна позиция
по важни геостратегически предизвикателства, пред които е изправена България.
2. (Не)ефективността на 47-ото НС до момента поражда сериозни съмнения във възможността му в кратък период да приеме добре преценени законодателни решения. Включително нужните по плана за възстановяване и устойчивост закони, за коитов 12 без 5 на обществото бе обяснено, че трябвало да се приемат спешно. Затова при разпускане ще е добре да не повтаря стари грешки с прибързани и недообмислени промени във важни нормативни актове.
3. Опитът от шестте месеца на кабинета “Петков” показа колко кратък е хоризонтът на сформирано върху конюнктурни цели мнозинство. Ако партиите си направят извода и работят за създаването на широко, ценностно и идеологически базирано мнозинство – вероятността за устойчив вариант нараства дори при перспективата за също толкова фрагментиран парламент. Друга задължителна предпоставка е скъсване с деструктивната мантра, че е важна съвестта на отделни народни представители, а не легитимната за демократичните системи практика на политически диалог между партиите. Обратното чертае неблагоприятна перспектива към спирала от избори и взаимно усилващи се кризи.
