ИТН късно посочи харчовете като червена линия
Както писах в “24 часа” преди още да се състави правителството, партиите в четворната коалиция щяха да си разделят министерствата в огромна степен съобразно паричната ресурсност на всяко министерство - пропорционално на депутатите им.
За тази цел оцених всяко министерство, основните агенции и регулаторни органи по точки – именно съобразно:
- парите във всеки от тези държавни органи, които могат да се раздават;
- какви разрешения за сериозни бизнеси раздава всяко едно министерство, агенция или регулаторен орган.
АПИ поради
големия паричен
ресурс,
който се разпределя през нея чрез обществени поръчки.
Първо ПП искаше АПИ да отиде в министерството на транспорта. По принцип мястото на АПИ е там, защото този, който управлява транспорта, най-добре вижда какво трябва да се строи с приоритет. Каква е логиката строежът на жп мрежа да е в министерството на транспорта, а строежът на пътища – извън него? Нещо повече – АПИ чрез тол системата събира пътни такси, което не е строителна дейност, а управление на транспорта. Но ИТН по разбираеми причини не се съгласи АПИ да излезе от МРРБ.
За да се удовлетворят щенията на партиите към управление на пари, се направиха и очевидно противоречащи с елементарни управленски принципи разделения, като Министерството на икономиката беше разделено на две – Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите.
В началото всичко вървеше добре. Всяка партия се готвеше да управлява парите на министерствата си. Но при бързането и неопитността на част от нововлезлите в управлението нито в двупартийните коалиционни споразумения, нито в Закона за бюджета се закрепиха по невъзвратим начин парите към някои от министерствата, включително парите за пътна инфраструктура. Не се уреди предварително и как да се разреши нормативно въпросът за легализирането на инхаус поръчките за строеж главно на магистрала “Хемус”. Не се уреди и въпросът
как да се
процедира с
големите аванси,
платени по
инхаус
поръчките.
Когато ПП чрез Министерството на финансите не отпускаше парите в пълния им размер и наложи контрол върху допълнителните плащания към пътните фирми и разпределението на парите за Министерството на регионалното развитие, между ИТН и ПП възникнаха сериозни търкания.
Все пак ИТН прие да се платят половината дължими пари и да се съгласи да има комисия, която да проверява свършената реална работа от пътностроителните фирми, за да им се платят останалите пари.
Но когато ПП отказа да включат исканите от ИТН пари за пътна инфраструктура в актуализацията на бюджета,
ИТН се почувства
силно
пренебрегната
и развали коалицията.
Да, има много резон и в казаното от представителите на ИТН, че се теглят твърде много външни заеми, че с авансово платените пари от плана за възстановяване се вдигат пенсиите, което значи че следващата година бюджетът да връща тези пари и едновременно да трябва да осигури огромна сума за целогодишно плащане на увеличените пенсии. Ясно беше, че при тези съществени разходи и при рецесия бюджетът просто няма да се справи без да тегли нови външни заеми. Това
няма как да
не създаде много
по-голяма
инфлация от
средната за ЕС
и за еврозоната.
Естествено, че раздаването на пари на калпак за всякакви видове енергийни помощи помпа инфлация и не помага целево на тези, които реално имат нужда от помощ. От самото начало беше ясно, че при неколкократно по-висока цена на всички енергийните източници, съчетано с висока инфлация в еврозоната, наливането на пари в бюджета от заеми за неинвестиционни харчове във вид на пенсии и помощи, ще генерира сериозна допълнителна инфлация, което и стана.
Излязоха данните за икономическото развитие за първото тримесечие на годината и се видя, че България има темпове под средните за ЕС. А ние сме на последно място по икономическо развитие и би следвало да имаме едни от най-високите темпове в ЕС. Но всичко това бе ясно от самото начало на управлението на четворната коалиция. За всеки са ясни вредите за икономиката от инфлационната спирала. Допълнителният дефицит беше заложен още в първоначално приетия бюджет. ИТН бяха наясно с всички тези последици. Техен представител е шеф на бюджетната комисия - Любомир Каримански. И даже
ИТН не
предупредиха,
че това е
червена линия
и ще напуснат, ако няма мярка в харченето. Те можеха да блокират прекомерните разходи в бюджета. Естествено, не е лесно да кажеш на пенсионерите, че държавата няма пари за по-високи пенсии. Но можеше да им се обясни, че рискуват през следващите година една висока инфлация да им изяде пенсиите.
За съжаление, средното равнище на корупция не намаля съществено.
Дали някога нещата в България ще се променят? Песимистично съм настроен да се появят такива политици, а още по-песимистично съм настроен ако се появят - да бъдат избрани.
Досега никое правителство не взе мерки да задържи българите в България, да въведе действени мерки, за да има мярка за политиците, да не сключва скапани договори, като този с Македония, където вместо да се решат спорни въпроси, се създадоха нови.
