Необходимостта от разширяване на Северноатлантическия договор (НАТО) се постави като непосредствена задача вследствие на руската инвазия в Украйна, която придобива все по-определени измерения след като Швеция и Финландия официално поискаха да се присъединят към нея. Фактът, че двете страни само в течение на няколко месеца се отказаха от своя неутралитет, говори за нарастващото значение на гарантираната от НАТО сигурност. Същевременно това развитие на нещата измести фокуса на опасенията на Путин от разширението на алианса чрез присъединяване на Украйна. Казусът с Швеция и Финландия опровергаха песимистите, които смятаха, че алиансът е изиграл ролята си, както и думите на френския президент за неговата „мозъчна смърт“. Напоследък интерес към членство в него прояви дори Швейцария. Решението на Женева да проучи възможностите за сътрудничество в областта на сигурността с НАТО продължава да разбърква картите на архитектурата на сигурността в Европа, отново в полза на НАТО.
Международен отбранителен съюз
Може дори да се говори за настъпването на нова ера в развитието на Атлантическия алианс. Дори някои руски наблюдатели очакват разширяването му да продължи с по-високи темпове. Това може да се случи на ниво предоставяне на членство или на ниво разширяване ролята и мрежата от взаимоотношения с партньори. Не трябва да забравяме, че изненадващото за мнозина решение на Швеция и Финландия бе предшествано от установяването на отношения на сътрудничество с НАТО през последните няколко години. От друга страна, въпреки че присъединяването на Швейцария към НАТО не се очаква в обозримо бъдеще, консолидирането на отношенията за сигурност с нея дава индикация за привлекателността, на която тя все още се радва дори за страните, които най-трудно биха се разделили със своя дългосрочен неутралитет. За Швейцария става дума за двестагодишна традиция на неутралност на един раздиран от войни континент.
В анализа си за бъдещата роля на алианса, Константин Худолей, професор по международни отношения в Санкт Петербургския държавен университет, твърди че „тенденцията към трансформация на НАТО в международен военен блок вероятно ще стане по-изразена“. Само преди дни той изказа във Валдайския клуб мнението, че понастоящем е трудно да се посочат страните, които ще искат в бъдеще да се присъединят към НАТО и които блокът ще бъде готов да приеме като членство..., но че със сигурност сегашното му разширяване няма да е последното. Този анализ подсказва, че сериозно се обсъжда вероятността от трансформирането на НАТО в по-широк международен контекст от евроатлантическия.
Бразилия в НАТО?
Дали алиансът, назован „североатлантически“, би могъл теоретически да включва в бъдеще и държави в Азия или дори в Южна Америка – южната част на Атлантическия океан? Подобни идеи не са чисто спекулативни. Когато прие бразилския президент ЖаирБолсонаро през 2019 г. бившият президент на САЩ Доналд Тръмп предложи идеята за влизане на Бразилия в НАТО.
Тогава тази идея не бе осъществима поне по две причини: Първата е, че член 10 от договора предвижда членството да бъде ограничено до европейските държави и това напомнят французите. Втората причина е, че САЩ предпочитаха да предложат на Бразилия статут на „глобален партньор“ на алианса по подобие на Колумбия. И на други континенти НАТО има "международни партньори" - Япония, Нова Зеландия, Южна Корея, Ирак, Мароко, Египет, Тунис, Мароко, Израел, Йордания и др. Алиансът поддържа и структурни партньорства като „Истанбулската инициатива за сътрудничество“ и „Средиземноморския диалог“ на НАТО.
Всичко това показва, че "универсализмът" на алианса е стара идея, придобила нова актуалност след последните решения на Швеция, Финландия и Швейцария. Това рефокусиране с нова сила поставя и въпроса за степента на интеграция в рамките на съюза. От повече от десетилетие се признава, че трайните ценности и интереси са по-важен интеграционен фактор в рамките на НАТО, отколкото непосредствените заплахи за сигурността на държавите-членки. Но ако това е така, тогава биха възникнали въпросителни относно приложимостта на член 10 от учредителния договор. В тази връзка вече се чуват гласове в полза на преосмисляне на цялостната концепция на алианса. От подиума на Мюнхенската конференция по сигурността миналия февруари, няколко дни преди началото на руската инвазия в Украйна, британският премиер Борис Джонсън призова за разширяване на географския обхват на НАТО, изтъквайки необходимостта алиансът да погледне отвъд Европа и да следи глобалните процеси.
Все още обаче подобна трансформация се натъква на труднопреодолими препятствия. Сред тях са опасенията, че евентуално разширяване на алианса извън Европа би усложнило процесите на вземане на решения, както и би изложило алианса на нови предизвикателства. Сегашната обструкция от страна на Турция относно присъединяването на Швеция и Финландия към алианса показва, че стремежите и интересите в алианса не винаги са хомогенни, а понякога дори водят до конфликт на интереси. Освен това евентуално разширяване на НАТО към региона на Индия и Тихия океан, за което Джонсън намекна, може да се сблъска с нежеланието да се открие нов фронт на конфликта с Китай. Налице са и вътрешни противоречия, възникнали в резултат на начина, по който САЩ се изтеглиха от Афганистан, възникването на алианса САЩ-Великобритания-Австралия (АУКУС) и др.
Глобални възможности и предизвикателства
Самият факт, че дискусията за плюсовете и минусите на разширяването на ролята на НАТО е толкова жизненоважна десетилетия след падането на Съветския съюз, е отличителен знак за съюз, който по своята устойчивост и ефективност няма съперници. Не е маловажен и фактът, че при единственият случай на активиране на член 5 на алианса непосредствено след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Австралия участва с военна мисия в Афганистан, въпреки че не е член на НАТО, а само "международен партньор". Това още веднъж потвърждава, че "универсалността на НАТО" е нещо повече от абстрактна идея, въпреки че би могла да бъде доразвита, ако има достатъчно желание за това.
След около две години алиансът ще отбележи своята седемдесет и пета годишнина с приемането две нови членки. Това, че алиансът продължава да се разширява, въпреки всички вътрешни различия и външна критика, само по себе си дава надежди и за бъдещата му роля в световната политика.
