Имаме исторически шанс за еврозоната и Шенген, трябва да постигнем споразумение с РС Македония
Ще благодаря на Радев публично, ако изкове компромис
Президентът обаче дръпна килимчето на четворната коалиция
Кирил Петков да вдигне дебата за Северна Македония в НС за решение, което да защитава на Европейския съвет на 23 юни
Проевропейските сили трябва да намерят формула за правителство в този парламент
Войните винаги променят хода на историята. Така бе през 1999 г., когато по време на войната в Югославия и бомбардировките над Белград българските лидери – президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова, прозряха историческия шанс за България и максимално се възползваха, като изковаха решението за откриване на преговори за членство в ЕС и НАТО. Така е и сега, войната в Украйна променя всичко, включително и бъдещето на България.
За нас има само два сценария. При позитивния сценарий България ще се възползва максимално от геополитическата ситуация и ще ускори своята интеграция с демократичния и проспериращ Запад. Това означава
влизане в самото сърце на европейския проект, а именно еврозоната и Шенген
Това ще донесе златен дъжд от еврофондове и стратегически инвестиции, функционираща демокрация и просперитет за българите.
Има и негативен сценарий, в който България се позиционира като изключение, остава сама, бедна и изолирана, и се движи на бавна скорост в периферията на ЕС и НАТО, потънала в популизъм и криворазбран национализъм.
Дали ще тръгнем по позитивния, или негативния сценарий за близкото бъдеще на България, се решава на 23 юни 2022 г. Тогава ще се проведе среща на върха на ЕС от историческа важност, координирана тясно с американските партньори. Демократичните лидери искат да покажат единството си, да демонстрират решимост, да дадат ясен сигнал на диктатора Путин, че ще водим докрай битката за демокрация и свобода в Европа.
От изключителна геополитическа важност е да се отключи двигателят на интеграцията и да се намали решително руското влияние в Европа, като се даде статут на държава - кандидат за членство в ЕС, на Украйна и се отключи процесът на евроинтеграция на Република Северна Македония и Албания.
Не е случайна изключителната дипломатическа активност на лидерите на свободния свят. Лидерите на САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия изпратиха ясни и недвусмислени послания към българските лидери относно важността на това България да даде решение и да допринесе за европейското единство в този исторически момент.
Посещението на германския канцлер Шолц на 11 юни в Скопие и София
е последният заключителен щрих в усилията на лидерите на демократичния свят да се отключи този процес.
Имаме всички основания да смятаме, че исканията на България са чути и е намерен ключ към решаване на все по-заплитащия се конфликт между двете държави. За първи и може би последен път имаме шанса да постигнем обвързващо споразумение между двете държави, което да гарантира ясно формулираните от българската страна три искания, а именно:
Първо - да се промени конституцията на Република Северна Македония, като се дадат равни права на българите, сърбите, албанците и всички други народности;
Второ – да се изпълнява и изпълни с резултати Договорът за добросъседство;
Трето - европейските ценности, залегнали в Копенхагенските критерии за демократично управление, права на човека и функционираща пазарна икономика, да бъдат спазвани.
На предстоящия Европейски съвет на 23 юни, за да вдигне България ветото, се предвижда предварително подписване в Париж на споразумение между двете държави, гарантирано от ЕС и президента Макрон, един от лидерите на демократичния свят, чието изпълнение да се следи от ЕК и да бъдат дадени гаранции на България, че първата междуправителствена конференция за старт на преговорите между ЕК и Република Северна Македония ще се проведе само след като те променят конституцията си, както и че спазването на Договора за добросъседство и Копенхагенските критерии ще бъде хоризонтална мярка при затварянето на всички 35 глави. Практически България ще постигне това, което направи Гърция със споразумението от Преспа, което работи добре.
Дотук обаче не съм оптимист. За мен е ясно, че
президентът Радев дръпна килимчето на четворната коалиция
един ден след важния разговор с президента Макрон и само два дни преди посещението на канцлера на Германия, изпращайки ясен сигнал към премиера Петков и света, че е против подобно решение.
Към днешна дата считам, че Радев ще пропусне историческия шанс и ще отклони подадената му ръка от лидерите на демократичния свят, в резултат на което ще изпадне в още по-дълбока международна изолация. Ще събори правителството на Петков, ще сложи свое служебно правителство, което да назначи негови хора навсякъде и да проправи пътя за нови избори, където под неговото крило
вече загряват нови популистки проекти на негови съратници,
като левия популист Мая Манолова и генерала русофил Янев. Така в близкото бъдеще ще видим още повече популистки проекти в парламента. Като добавим “Възраждане”, ИТН и БСП, и ако Радев успее да сложи и свой главен прокурор, той би консолидирал цялата власт в държавата, превръщайки се в българския Орбан.
Моят апел към Радев е да разбере, че от историческа гледна точка за един президент не е важно колко мандата е имал, колко битки е спечелил или какъв е бил рейтингът му. Успехът на президента се мери само и единствено с прогреса и модернизацията в обществото и държавата, а те са възможни единствено и само чрез ускорената интеграция на България в еврозоната и Шенген.
В следващата седмица Радев може да изкове исторически успех за себе си и за всички нас, българите и аз
с удоволствие ще му благодаря публично за това, ако постигне този компромис,
който да отключи следващата фаза на интеграция на България в ЕС и НАТО, както го направи президентът Петър Стоянов. Защото всички държави, които влязоха в еврозоната, имат работещи институции и демокрации и за кратък срок станаха много по-богати от нас.
За съжаление, българските лидери досега са имали романтичен, а не прагматичен подход към решаването на македонския въпрос, по който досега България винаги се е проваляла. Изгубихме две световни войни, платихме тежката цена на две национални катастрофи. Цар Борис III със сигурност е бил изключително популярен и обичан от народа лидер, но в резултат на неговите решения, включително по македонския въпрос,
България изяде шамарите от всички в края на Втората световна война
Бе осъдена на поредната национална катастрофа, на безмилостна руска окупация, гарнирана с 45 г. комунистическа диктатура и национално предателство по македонския въпрос, извършено от българските комунисти.
Дали Радев, вживявайки се в ролята на популярен и “силен” народен лидер, ще застане на грешната страна в геополитическата битка, като осъди българския народ на изолация, бедност, популизъм и криворазбран национализъм, на липса на стратегически инвестиции, следователно на перспектива за младите и на по-нататъшно влошаване на отношенията между двата братски народа, което да ескалира до истинска вражда и омраза между тях? Това ще се реши в следващите 10 дни.
Изборът е негов, изборът е и на всички нас. Отчитайки факта, че президентът Радев се превърна в лидер на русофилите, на антиваксърите, на антисистемните групи в обществото, като се очаква да обслужи руския геополитически интерес и да блокира по-нататъшната интеграция на България в еврозоната, проевропейските и продемократични сили трябва да бъдат на висотата на очакванията на предстоящия исторически момент. Например министър-председателят Кирил Петков може да направи това, което направи министър-председателят Ципрас в последните дни на своето управление в Гърция.
Виждайки края на своето управление, той подписа Преспанското споразумение,
отпуши историческия процес на помирение и реформи, от което Гърция много спечели, а и днес Ципрас е лидер на най-голямата опозиционна партия в парламента. Ако Петков е искрен в желанието си да търси общоевропейско решение и въпреки контраиграта на Радев, той може да вдигне дебата в Народното събрание, да се изслуша доклад за хода на преговорите от външния министър Генчовска (която е от квотата на ИТН и близка на Радев).
Нека в парламента се дебатира открито и почтено, като се вземе национално отговорно решение, което министър - председателят Петков да защити в Брюксел на 23 юни. Това ще бъде вероятният край на неговото управление, но знаейки, че при следващи избори още повече антиевропейски и популистки партии ще влязат в Народното събрание и под лидерството на Радев ще блокират, а вероятно и поставят под въпрос членството на България в ЕС и НАТО, задачата на проевропейските сили е
да намерят формула за съставяне на правителство в съществуващия парламент,
в който все още проевропейските имат мнозинство, така че в следващите две години ускорено, с подкрепата на европейските партньори, да интегрират България в еврозоната и Шенген и да отпушат европейските фондове за модернизация и зелена трансформация на икономиката.
Влизайки в еврозоната, ние ще акостираме в едно сигурно пристанище, където независимо от бурите ще бъдем защитени. Това е и решителният момент, в който руската заплаха ще бъде окончателно елеминирана, тъй като нашите институции, банки и икономика ще се интегрират окончателно с европейските и ще станем равни на другите европейски народи, какъвто е заветът на Апостола на българската свобода Васил Левски. Само тогава ще постигнем и неговия завет за чиста и свята република, което означава демокрация от европейски тип и социално отговорна, а не руско - олигархична грабителска икономика.
Все още не губя надеждата, че Радев може да ни тласне и към позитивния сценарий, но нека отсега се готвим по всички възможни начини да парираме негативния.
ПЕТЪР СТОЯНОВ
РУМЕН РАДЕВ
ИВАН КОСТОВ
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА
