В първото си интервю като председател на Съвета на ректорите ректорът на Медицинския университет в София казва още:
- Знам какво иска Европа, но ние правим качествена наука
- 52-мата в Съвета на ректорите са голяма сила
- Да обърнем посоката - не да плащаме, за да учат децата ни в чужбина, а да привличаме чужди студенти
- Акад. Трайков, защо преди избора пред колегите си заговорихте за подценяването на частното висше образование у нас?
- Не е коректно да се дадат 2 млн. лв. чрез фонда “Стамболов”, за да отидат 12 деца да учат навън. Вярно, в престижни университети. Не сме само ние, но и академиите по изкуствата, и много други университети успяват да привлекат студенти тук. Длъжни сме да обърнем политиката. Държавата трябва да инвестира в нашия имидж навън, а не да пръска пари за 12 деца.
- Как ще стане?
- С финансиране. Тези университети навън също са частни. Извинявайте, защото били между 24-те велики по списък, предложен и одобрен от министерството на образованието. Нали говорим за прозрачност, за обективност. 2 милиона не са малко пари. На всичкото отгоре сега разбираме, че май няма да има актуализация за нас.
- Министърът каза, че парите вече са разделени от атестацията.
- Вчера разбирам, че
пари за актуализация
няма да ми дадат
Аз съм за тази година с 2 млн. и половина по-малко. Само моят университет. Ние сме 52 университета. Дано да дадат и други пари.
- Синдикатите настояват за още 20 млн. лв.
- Дано да е така. Ние чакахме миналата сряда да се гласува в Народното събрание, не го гласуваха. Казаха, че ще го разглеждат тази сряда, но го нямаше в дневния ред. Права е Ива Митева, когато каза: къде е тази точка, защо не я включихте.
- Какво е мнението ви за атестацията на преподавателите?
- Атестацията не може да се прави по този начин. Със Scopus и Web of Science само не можеш да атестираш 52 разнородни университета. Неслучайно хуманитаристите на Софийския университет нададоха такъв вой. Неслучайно там е най-голямото несъгласие. Чухме, че когато министър Денков е ходил там, обстановката е била доста нажежена. Създадоха Националния център за информация и документация (НАЦИД) - система, която още има много несъвършенства, но тя може да се превърна в гарант за създаване на българска база данни, подобно на Scopus и Web Of Science. Там на тези публикации да им се дадат нужните точки. Никой не може да ме убеди, че в нашето пространство няма място за тях. Хуманитаристите са тези, които бележат жалоните на образованието във всички сфери и ние им казваме: 70 на сто от вас не стават.
- Съветът на ректорите има ли силата да се противопостави на тези неща?
- Нямаме законно право. Но когато по-миналата седмица питахме дали няма да участваме на бюджетна комисия, отидох, за да се чуе гласът ни.
- Министърът каза, че ще даде на Съвета на ректорите малко по-голяма тежест.
- А защо тогава създаде този измислен обществен съвет - да олекнем ние. Това е моето обяснение. Не ангажирам никого с това мнение. Половината от колегите даже не бяха и чули за този съвет, камо ли, че Христо Белоев е негов председател, и то посочен от министъра. Не може да има какъвто и да било обществен орган, който уж да контролира или да помага, и неговият председател да бъде определен от този, когото контролираш. Това според мен е, за да олекне малко нашата роля.
Тези 52-ма души
са голяма сила
Те се опитват да ги делят - бедни, богати, малки, големи, частни, държавни, точни науки, хуманитаристи, всякакви. Само преди месец аз имам публикация в National Genetics. Мен не ме заплашва нищо. Не може да направиш с европейски критерии от вчера за днес. Аз се върнах от Франция след 9 години престой. Там бях професор, тук - главен асистент. Покривах всички критерии за професор във Франция, за да ми даде техният национален съвет титлата. Когато дойдох тук, ВАК ми каза: Ние нямаме договорка с Франция, така че не ти признаваме нито една диплома, ако обичаш, почвай да ги защитаваш отново тук. Започнах да си вървя по реда. Тогава пак се намери някой, който смени от днес за вчера критериите. Както в един момент бяха влезли европейските, появи се думата импакт фактор, проектно начало. Това беше поводът да се върна и си казах, че ще тръгнем по правилния път. Но не съм отишъл в министерството да тропна по масата и да кажа: това са моите критерии, който не отговаря на тях, веднага да го пенсионирате или да го уволните. Не. Създадох си екипа бавно и постепенно. 25 години създавам хора, които имат същите критерии. Това е начинът. Знам какво иска Европа, но това, че нямаме всички същите критерии, не значи, че сме полуидиоти. Ние правим качествена наука. И изкуствата в момента имат студенти отвсякъде. Ама не знаели за нашите университети и ще разберат, като ги обединим. Кого ще обединявате?!
