Когато през зимата на 1949 г. председателят Мао Дзедун посещава съветския диктатор Йосиф Сталин, той е в ролята на младши молител. Сталин го оставя да чака със седмици в снежната си дача № 2 на 27 км от Москва, където унизеният и спечен китайски лидер мърмори за всичко - от качеството на рибата до неудобния си матрак.
Когато двамата комунистически лидери все пак стигат до делова работа, Сталин си проправя път към много изгодна сделка, която поставя Мао на кукичката да купи руско оръжие и тежка техника със заем, по който Пекин ще трябва да плаща лихви.
Седем десетилетия по-късно динамиката на властта се променя коренно. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин пътува до Зимните олимпийски игри в Пекин, за да провъзгласи приятелството "без граници" с китайския президент Си Цзинпин, но няма съмнение кой е истинската суперсила в този дует. Икономиката на Китай, възлизаща на 18 трилиона долара, вече е 10 пъти по-могъща от тази на Русия. Пекин държи почти всички добри карти при определянето на условията на всякакви финансови спасителни линии от Големия брат.
Тъй като Русия е изправена пред рязко свиване на икономиката под въздействието на санкциите и предстоящо петролно ембарго от Европа, Китай е очевидният потенциален благодетел, към когото Путин може да се обърне.
Си споделя враждебното отношение на Путин към Запада и НАТО, но това не означава, че той ще предложи безрезервна благотворителност. Първостепенната стратегическа грижа на Си е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия. Пекин вероятно ще купува поне част от петрола, отклонен от Европа, но само с голяма отстъпка от световните еталони. Китай ще помага на Русия само дотолкова, доколкото не привлича санкции и не застрашава собствената си способност да продава стоки на богатите страни в Северна Америка и ЕС.
Много публично партньорство
Публично Китай демонстрира голяма политическа солидарност с Москва. Той увеличи общия обем на търговията с Русия, като по същество се отказа от Украйна, разшири финансовите трансакции, без да използва долари или евро, и удвои бъдещото сътрудничество за разработване на военни технологии, като същевременно провежда съвместни учения в Тихоокеанския регион.
Сергей Лавров, външният министър на Русия, призна, че бъдещето на страната му е свързано с Китай, като заяви: "Сега, когато Западът зае "диктаторска позиция", икономическите ни връзки с Китай ще се развиват още по-бързо".
Самият Си също изглежда е силен почитател на Путин в личен план. Юн Сун, директор на Китайската програма в Центъра "Стимсън", нарича това негов "руски комплекс". (Откакто избухна войната, Си е разговарял само по телефона с Путин, но не и с украинския си колега Володимир Зеленски).
Тези "безгранични" отношения обаче имат много сериозни граници. Поне засега Китай подчертава пред западните държави, че не продава оръжия или части за самолети на Русия. Пекин не иска сам да стане жертва на санкции, затова поставя граници на отношенията. Още по-тревожно за Путин е, че Китай също така иска да определи висока цена за подкрепата. Пекин например иска да ограничи изключително доходоносните продажби на оръжия от страна на Русия за Индия - заклетия враг на Китай от другата страна на Хималаите.
"В обратен ред на модела от Студената война Русия ще бъде младши партньор на по-могъщия Китай. Това ще подразни Путин", казва Матю Крониг, заместник-директор на Центъра за стратегия и сигурност "Скоукрофт" към Атлантическия съвет.
Тази второстепенна роля не е сценарият, който Путин си е представял, когато реши да нахлуе в Украйна през февруари, воден от желанието да възстанови отминалата слава на нацията си.
Но като цяло той е трябвало да предвиди, че това ще се случи. Китай е страна, обсебена от идеята да поправи историческите унижения и да възвърне позицията си на световен лидер. Времето, когато Съветският съюз превъзхождаше комунистически Китай в идеологическо и икономическо отношение, отдавна отмина. Huawei Technologies изгражда руските 5G мрежи, а Русия изисква китайско сътрудничество за всичко - от части за самолети до валутни суапове. Важно е също така, че не само САЩ и Европа налагат санкции на Москва, но и три други големи азиатски икономики: Япония, Южна Корея и Сингапур.
Андрей Кортунов, генерален директор на подкрепяния от Кремъл Руски съвет по международни отношения, се съмнява, че руският елит има голям апетит да служи като младши партньор на Китай. Но той вижда малко алтернативи за Москва. "Откакто започна конфликтът, Русия започна да се нуждае от Китай повече, отколкото по-рано, защото Китай в много отношения остава единственият играч в града, при ограничените икономически връзки между Русия и Запада и при наложените на Русия санкции."
Груби изчисления
Може би най-значимото изчисление за Китай е докъде ще стигне, за да помогне на Путин да преодолее предстоящото ембарго на ЕС върху руския петрол. Тази европейска забрана ще пробие значителна дупка в руския бюджет, ако не се намесят други големи купувачи.
Решавайки колко да купува, Пекин има огромно влияние върху Москва.
Русия и Саудитска Арабия вече са двата водещи доставчика на петрол за Китай. През май морският внос на руски суров петрол в Китай достигна двугодишен връх с 1,14 млн. барела на ден, което е с 800 000 барела на ден повече от 2021 г., според данни на Vortexa Analytics, споделени с „Политико“.
До голяма степен обаче обяснението за това е чисто твърдоглавата икономика от страна на китайците, а не проявата на политическа солидарност. Международните санкции означават, че търговците са предпазливи в работата си с руски суров петрол, създавайки пренасищане, в резултат на което руският петрол се търгува с 20 до 30 долара по-евтино от международните референтни цени.
Като се има предвид, че Китай внася повече от 10 млн. барела дневно, със сигурност има възможност да се купуват повече, особено когато икономиката се възстанови и мерките за блокиране на достъпа до пазара в ключови градове като Шанхай постепенно бъдат премахнати. Но руските продажби за ЕС са около 2,4 млн. барела дневно. Като се имат предвид опасенията на самия Китай относно сигурността, свързани с прекомерната зависимост от отделни доставчици, би било много малко вероятно Китай внезапно да започне да купува целия излишък от руски петрол.
По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос за газ. Точно преди да нахлуе в Украйна, Путин подписа споразумение със Си, в което се съгласи да увеличи износа на природен газ до 48 млрд. куб. м годишно в бъдеще, от скромните 4,1 млрд. куб. м през 2020 г. Русия също така планира нов газопровод - "Силата на Сибир 2", по който руският износ на газ за Европа би могъл по-лесно да премине към Китай.
"Проблемът обаче е, че Китай държи всички карти в преговорите", пише Никос Цафос, главен енергиен съветник на гръцкия министър-председател, в доклад на мозъчен тръст през май. "И подобно на първата тръба на "Силата на Сибир", Китай ще проведе трудна сделка. Това, което не се знае в този момент, е дали Китай е готов да спазари трудна сделка. Русия вероятно ще предложи много привлекателни условия - ако не друго, то поради отчаянието си. Но дали Китай ще ги приеме? Дали ще се изкуши от цената, или ще се замисли дали да разшири зависимостта си от Русия в този момент?"
Контрол на оръжията
Нуждата на Русия от съюзник съвпада с нарастващата напористост на Китай. Колкото по-изолирана става Москва, толкова повече може да й се наложи да помага на Китай да развива геополитическите си амбиции.
От години китайски официални лица тихо лобират пред руските си колеги да намалят продажбите на оръжие на Индия, която понякога влиза в кървав граничен спор с Пекин.
Между 2017 г. и 2022 г. Индия е най-големият пазар за износ на оръжие за Русия, следвана от Китай, според статистиката на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Сраженията с индийски войници, въоръжени с руско оборудване, може да не са забавни за Китай, но със сигурност са доходоносен бизнес за Русия.
Преди войната "Русия беше много упорита и би казала: "О, ти не си в позиция, Китай, да ни диктуваш избора си на кого да продаваме оръжия. Но аз мисля, че Китай ще бъде в тази позиция вероятно след пет години", казва Александър Габуев, експерт по руско-китайските отношения в мозъчния тръст Carnegie Endowment for International Peace.
Индия, от своя страна, се опитва да поддържа открити отношения с Путин. Ню Делхи, подобно на Пекин, се стреми към евтин петрол, въпреки че също така желае да поддържа силни връзки със САЩ.
"Русия, отслабена от войни и санкции, но не хаотична и нестабилна, отговаря на дългосрочните интереси на Китай", казва Бобо Ло, бивш заместник-ръководител на австралийската мисия в Москва, който сега работи в Института Лоуи. "Изолацията на Русия ще я тласне още повече в позицията на младши партньор в отношенията, като същевременно ще увеличи икономическата и стратегическата ѝ зависимост от Китай."
Командна позиция
Днешното обръщане на силите би изглеждало крайно необичайно за онези, които пееха L'Internationale в Москва в следвоенната епоха.
В края на краищата СССР и Народната република бяха в трудни отношения в продължение на десетилетия, въпреки предполагаемата им идеологическа близост.
"През 50-те години на миналия век фактът, че Китай беше младши партньор, беше много дразнещ, защото в Пекин съществуваше мнението, че Москва се грижеше твърде много за отношенията си със Запада за сметка на отношенията си с Китай", казва Джоузеф Торигян, автор на „Prestige, Manipulation, and Coercion“, нова книга за Сталин и Мао. "Когато ставаше дума за Сталин и Мао, Сталин беше учител, той беше титанът на комунистическото движение. Когато Сталин умря, Мао гледаше отвисоко на Хрушчов, като на човек, който не разбира идеологията. Когато Дън Сяопин се срещна с Горбачов, Дън по всичко изглеждаше, че мисли Горбачов за идиот".
Макар че Си и Путин имат по-добри лични отношения от своите предшественици, те имат и много различни виждания за бъдещата роля на страните си в света.
Си е изцяло съсредоточен върху това да си осигури президентския пост за трети път, въоръжен с призива да направи Китай пазар, дълбоко свързан със Запада, по-проспериращ, като в крайна сметка изпревари САЩ и стане икономика №1 в света.
Санкции биха разрушили този план.
В същото време Путин е в по-тежко положение. Той би бил щастлив да вземе всичко, което може, от Китай, като се има предвид сегашното положение на страната му - дори ако това означава, че Русия ще бъде разглеждана като младши партньор на Китай.
"Проблемът е, че той вижда конфликта в Украйна като наистина централен за борбата му да запази режима си", казва Габуев. "Има толкова много емоционално виждане за важността на войната в Украйна и близостта ѝ с американците, особено след като помощта на американската армия, предоставянето на оръжия, споделянето на чувствителни разузнавателни данни ... помага за убийството на много руски войници."
"Да бъдеш в джоба на Китай е някак си по-малко страшно, защото фокусът реално е върху борбата със САЩ", каза той. "Ако Китай предоставя необходимите ресурси - и в същото време не се намесва във вътрешните работи на Русия - това е цената, която Путин ще приеме да плати, за да продължи борбата си със САЩ."
