Случващото се с бежанците от Украйна е поредният гръмотевичен провал на това правителство. И поредният срам за България.
Вместо да покажем човещина и гостоприемство към хора, бягащи от война и търсещи приют в страна, която те смятат за близка, правителството с несмислените си и хаотични действия ги принуждава да искат да се върнат в разорената си държава. Украинците, дошли у нас и поискали убежище тук, ни направиха комплимент. Правителството ни днес ги пропъжда обратно и ги оставя с, меко казано, смесени чувства към България. Защо стана така? Нека ви кажа какво видях аз.
На следващия ден, след като започна войната в Украйна, опитните управленци в групата на ГЕРБ-СДС, каквито практически са всичките ми колеги, казаха: “Момчета и момичета, стягайте се, държавата трябва да се подготвя за поемане на бежанска вълна!”. И понеже колегите ми са виждали всякакви кризи, научени са да работят с категориите на държавното управление и знаят в коя ситуация кой лост трябва да се натисне, всички минаха в режим на “извънредно положение” и започнаха да мислят какво трябва да се направи, за да се овладее положението, да се посрещнат бежанците, те да бъдат настанени, да бъдат обгрижени те и особено децата им, а впоследствие как да бъдат интегрирани, ако войната в страната им се затегне. Колегите ми бяха прочели учебника по държавно управление и затова започнахме “по учебник.”
В учебника пише, че когато се зададе такава извънредна ситуация, първата задача на управлението е да прегледа законите и да види къде какви промени са нужни, за
да може държавата да
посрещне такова ново
предизвикателство
Защото, за да се справиш с което и да е предизвикателство, е необходимо първо да се въведе ред и да се знае кой какво трябва да прави в новата ситуация. Редът се установява със закон, а не се оставя на субективните хрумвания, например на вицепремиера по доброто управление. Тъй че започнахме от законите. Междувременно ЕС постави в действие директивата за временната закрила, та нещата станаха и по-ясни.
У нас въпросът за посрещането на бежанци от война и други насилия е уреден в Закона за убежището и бежанците. Този закон по обективни причини е мислен като за бежанци от Азия и Африка и в него статутът на бежанеца се третира през призмата на заплахите за националната сигурност. Там основните органи, които трябва да посрещат бежанците и да ги “обработват” са Държавната агенция за бежанците, полицията, ДАНС и прочее. Процедурите са бавни, защото са свързани с много проверки, сещате се. Законът за убежището и бежанците е писан като за бежанци, които са проблем. Никой не е мислил, а и няма как да е мислил, че ще се появи бежанска вълна, която не само че няма да е проблем, а в някои отношения може да се разглежда като шанс. Така че ние в групата на ГЕРБ-СДС решихме, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се промени парадигмата в Закона за убежището и бежанците и да се създаде такава допълнителна организация, която да позволява на държавата да поема огромна група бежанци, които тя на драго сърце би искала да приеме. За да се създаде такава организация, първото и задължително условие е държавата не да се опитва да върши всичко сама, а да делегира функции на общините. Да децентрализира.
Така на десетия ден след началото на войната предложихме на Народното събрание проект за допълнение на Закона за убежището и бежанците, който предвиждаше следните мерки. Вицепремиерът по доброто управление събира областните управители, те събират кметовете на общини и всеки казва какви възможности има за настаняване на чужденци, търсещи временна закрила. Областните управители и кметовете най-добре знаят какви държавни и общински бази имат на териториите си и колко свободни частни жилища, които може да бъдат взети под наем. После, какви предприятия, какви училища и детски градини и пр.
После всеки поема ангажимент да се погрижи за определена квота. Справедливо и солидарно, всекиму според възможностите. После всеки кмет организира в сградата на общината пункт за обслужване на търсещите закрила на принципа “едно гише”.
Тоест, като пристигне украинската майка с двете деца, да я свалят от автобуса пред общината и там любезни служители от всяка ангажирана служба, било държавна или общинска, да ги посрещнат и да им кажат: ето тук ще бъдете настанени, ето ви здравната осигуровка и списък с личните лекари, децата ви ще бъдат приети в еди-кое си училище или детска градина, тези и тези фирми търсят работници и от понеделник почвате курсове по български език. Държавната агенция за бежанците трябваше само да посреща бежанците на границата, да им дава удостоверенията за временна закрила, да ги настанява за един-два дни в хотелите покрай границата, но веднага да им казва: “Вие ще бъдете настанени в община Пещера, в община Горна Оряховица, в община Мездра и т.н., където ви чакат с отворени обятия”. А държавата, тоест правителството, просто трябваше да плаща фактурите, изпратени от кметовете на общини.
Докато хората започнат
работа и започнат да си плащат сами сметките.
Познайте какво стана? Първо, мнозинството забави гледането на този проект с повече от месец. След това започнаха едни забележки по комисиите от рода на: ама тука една дума има сгрешена, тука една запетайка, не е тоя член, а оня член и така. Накрая един колега от мнозинството ми вика: “Абе вие искате да включите кметовете, щото кметовете повечето са от ГЕРБ и те ще си пишат актив!”. Неуки хора!
Ти му казваш как да реши проблема и да го превърне в шанс, той ти вика: ама те кметовете са ваши! Е, добре, хайде, записа си правителството актив с украинците, няма що! Оставиха ги три месеца в петзвездните хотели по морето и чак сега тръгнаха да ги разпределят във вътрешността.
И украинците тръгнаха да бягат. От цялата работа поизкяриха нещо хотелиерите по морето, които си запълниха хотелите през мъртвия сезон с туристи, които сега трябва да гонят заради другите туристи. Допускам, че и на хотелиерите не им е приятна тая работа и вече разбраха, че са си вкарали таралеж. Ама то, като оставиш частният бизнес да върши държавни задачи, така е. Частният бизнес се задавя, а държавата се проваля.
Това става, братя и сестри, и защото се оставихме да ни управляват самонадеяни, амбициозни, арогантни и за сметка на това неуки лица. Съдбата ни изпрати хора от нашата черга, с нашия манталитет, разбиращи нашия език, които можехме да приемем радушно, да направим да им е удобно и приятно в България и да ги поканим да се позадържат, ако искат. А ако не искат и си отидат, да ни запомнят с добро. “А отборът” сега буквално ги гони и ще ги остави с лоши чувства. Вие ще искате ли да ви снимат медии как ще ви разселват с децата и бохчите, на групи от по 1000 човека и повече? По-неорганизирана и по-безчовечна работа не съм си представял, че е възможна. Това могат Киро и вицепремиерките по доброто управление. Да превърнат шансовете в гръмотевичен провал. Също като с енергетиката. Имахме шанс да печелим като държава толкова от енергия, че да си вдигнем на крака цялата икономика. Те, вместо да използват шанса, разрушават икономиката пред очите ни.
Има една приказка: “За
акъл се плаща”
Сега всички ще платят за акъла как се гласува и как се избира правителство. Лекар се избира, който се е доказал, майстор за вкъщи се избира по препоръки на познати, но българите избраха правителство, все едно търкаха талончета от лотарията на Божков. Хак ни е всичко, което ни се случва и ще ни се случва. А на всичкото отгоре това правителство с безсмислените си действия накара българите да намразят украинците, а украинците да си тръгват обидени. Ама то е така. Като си по големите раздувки и като само лъжеш как ще свършиш една работа, пък не можеш да я свършиш, в един момент ставаш проблем за всички. Лошото е, че срамът остава за българите. Киро и компания срам нямат.
Авторът е депутат от ГЕРБ
