От компания, която строи рудници, “Минстрой” започна да купува мини и да добива, казва председателят на Съвета на директорите на компанията
Още акценти:
Производители сме на зелена енергия - имаме 5 фотоволтаични парка и 6 веца
Насочваме се към производство на геотермална енергия. Трябва да правиш нещо, което искаш, знаеш, можеш, а имаш и средствата
- Г-н Вълканов, “Минстрой холдинг” става на 70 г. Не са много фирмите, които имат такъв дълъг живот. Кои са ключовите моменти в историята на компанията?
- Разделям историята на компанията на три етапа. Първият е социалистическият ѝ период, когато “Минстрой” изпълняваше всичко в държавата, тъй като тогава нямаше “Газстроймонтаж”, “Булгаргеомин”, всичко изпълняваше “Минстрой” и в България, и в чужбина. Не говоря само за рудници и обогатителни фабрики, а и тунели, метро и газопроводи. Бяха построени първа и втора станция на метрото от “Обеля” до “Люлин”, тунелът на метрото на “Драган Цанков”, всички минни предприятия - “Асарел Медет”, “Челопеч”, “Горубсо”.
- Какво точно построи компанията в минната индустрия?
- Нали трябва да се направят шахти, галерии, за да може да започне добивът. “Горубсо” и “Асарел Медет” бяха експлоатиращи предприятия, след като се построи рудникът, идват и започват да добиват. В мини “Марица-изток” “Минстрой” монтира всички багери и когато се наложи, ги ремонтира, транспортни ленти, пътища, язовири.
- Много разностранна е била дейността - от минно строителство до язовири и тунели.
- “Минстрой” правеше всичко - от минно строителство до изграждане на жилища, инфраструктура, газопроводи, петролопроводи, язовири.
- А какво е правила компанията в чужбина?
- Тогава нямаше “Булгаргеомин” и “Минстрой” изпълняваше обекти в чужбина - в Алжир рудник за желязна руда, в Сирия, в Тунис - фосфатни фабрики, в Сомалия и Нигерия рудници за въглища. В Нигерия продължихме работа и след 1990 г.
- Работили сте и в Сърбия и Македония, какво?
- В Сърбия са оловно-цинкови рудници, а в Македония бяха за добив на фероникел.
- След голямата промяна през 1989 г. като че настъпват 10 години на безвремие за индустрията. Така ли беше?
- Това е вторият период в живота на компанията. В тези години държавата фалира, минната индустрия спря да работи, всичко спря. Тогава ние излязохме пак навън – в Македония, Сърбия, Нигерия, а вътре в държавата се ориентирахме към друго строителство - ликвидация на стари минни изработки, строителство на пътища, високо строителство.
- Силна ли беше компанията в тези години?
- Сравнително добра, за разлика от всички останали, които фалираха през това време – като “Софстрой”, “Трансстрой”.
- На каква позиция бяхте от 1990 до 1999 г.?
- Бях генерален директор на “Минстрой” от 1990 г. до приватизацията. През това време успяхме да държим компанията над водата, успяхме да намерим работа извън България, в страната се преориентирахме към друг вид дейност, предимно високо строителство – на хотели, жилища, и така се задържахме до приватизацията. Третият период е компанията като частно предприятие, когато дойде и най-бурното развитие. Тогава купихме “Горубсо-Златоград” и започнахме да произвеждаме концентрат. От строители на мини станахме компания, която експлоатира мини. Първо беше “Горубсо-Златоград”, след това купихме “Горубсо-Мадан”, след това рудници в Македония.
- Като че държавата ви даде “Горубсо Мадан” доброзорно. Помним протестите на миньорите за неплатени заплати.
- Понеже и то беше фалирало, за един ден и една нощ се проведе търг. Явиха се 4-5 кандидати и ние спечелихме конкурса. Трябваше да платим 44 млн. лв. стари задължения, заплати, доставки. След това през 2016 г. се появи рудникът в Македония.
- Вие купихте това, което строихте в Македония, или друг рудник?
- Бяха фалирали рудници - два, като преди това са били собственост на индийци. Купихме ги пак на търг, явиха се 18 фирми. Платихме всички стари задължения, концесионните такси на държавата и инвестирахме много в минна техника. Това е едно от направленията в третия период - добив. Другото направление е производство на зелена енергия от ВЕИ-та.
- Колко мощности ВЕИ-та имате?
- Около 50 мегавата - фотоволтаици и вецове.
- Къде са вецовете ви?
- Много са, в цяла България. Най-големият е “Жребчево”, който е 20 мегавата, другите са малки - 2,5 мегавата. В третия период на компанията имаме производство на метали, на зелена електроенергия, третото е изграждане на хотели. Добавяме към профила на “Минстрой” и строителство на депа за битови отпадъци, реконструкция или закриване на старите, изграждане на водопроводи. Продължихме да работим и в мини “Марица-изток” с монтаж и ремонт на багери и откривка на площите, от които добиват въглища.
- Няма ли да правите към соларните паркове батерии или инсталации за водород, които са хитовете в новите технологии?
- Не ме интересува. Това, което ще правя през следващите години, е изграждане на геотермални централи.
- Тези проекти ще се финансират от плана за възстановяване, нали?
- Там има 420 млн. лв., трябва да се изготви законодателството, да се направят условията и да започне самото изграждане във времето. Тази технология ми е позната, познати са ми фирмите, които могат да направят оборудването, имам предпроектни проучвания. Аз съм готов.
- Има големи съмнения за възможностите за производство на геотермална енергия.
- То за всичко в България има съмнения, които идват от незнаещи хора. Ние сме специалисти по всичко - от футбола до Космоса. Аз чета всеки ден най-различни анализатори, у нас всички анализират без знания и опит. В живота си не са построили нищо, пет човека не са ръководили, не знаят бизнес как се прави, но са коментатори.
- Вие имате проучванията, смятате, че има капацитет на термалните води у нас за производство на ток, така ли?
- Абсолютно. То не е да смяташ, то е да знаеш. В Хърватия има, в Унгария има, в Норвегия има, Турция направи 1400 мегавата мощности. Какво да убеждавам може ли, не може ли?
- Имате 4000 работници и служители. Колко е средната им заплата?
- 2000-2500 лв. За целия минен сектор средната годишна заплата е 24 хил. лв. Имаме заплати, които са много над тази сума - на миньори, специалисти. Чувам постоянно, че сме бедни, на последно място в Европа. Има отрасли, които отдавна са над тези числа - металургия, минна индустрия, фармация, IT, международен транспорт, там нивата са 3000-4000 лв. Държавната администрация да не е на минималната заплата - те са 300 000 души. Как изчисляват, че сме най-бедните, не ми е ясно. И в същото време има 90 млрд. лв. спестявания в банките.
- Казвали сте, че плащате осигуровки върху целия доход. Защо, след като други не го правят?
- Трябва да има изискване от държавните органи да се спре сивият сектор, да се спре плащането на ръка. В крайна сметка може да сме бедни, но имаме сива икономика и скрити доходи, там са парите. Бях на конгрес на КНСБ и там депутати, правителство, всички говорят колко сме бедни и колко сме зле. И аз попитах - колко е сивият сектор, защо не говорят за него депутатите и министрите, той се отчита около 30%, това са около 30-40 милиарда лева. Къде отиват тези пари, защо не направиха криминално деяние плащането на заплати на ръка, а официално - минималната заплата. В Австрия, защото имаме офис там, не можеш да платиш 10 евро на ръка, защото е криминално, камо ли да плащаш на ръка заплата. Не можеш да имаш сива икономика в такъв размер, не може да не се осигуряват хората, а иначе всички плачем за пенсии. Защо сме социално слаби, защо работим без договор, без осигуровки - това го правят и хората, и лошите работодатели.
- Как планирате развитието на холдинга в следващите години?
- Ще продължи да се развива в добива на полезни изкопаеми, в производство на електроенергия, в производство на ток от геотермални централи.
- Защо нямате интерес от батерии за съхранение на ток?
- Имам интерес към това, което разбирам и което мога да правя. Който е тръгнал да прави всичко, е изчезнал. Трябва да правиш нещо, което го знаеш, можеш, искаш да го направиш и имаш средствата. 1 мегават инсталирана мощност за геотермална енергия струва 3 млн. евро, 10 мегавата са 30 млн. евро, скъпо е, но се рентира във времето, защото работи много. Геотермалната централа работи 8500 часа на година, а ВЕИ-тата - 1300 часа, 7 пъти повече, произвежда повече енергия, а тя е базова.
- От година и нещо вероятно богатеете с тези високи цени на металите. Така ли е?
- Първо трябва да се отчете, че са направени огромни инвестиции, за които си взел кредити и си отделил много средства. Аз съм взел 400 млн. лв. за инвестиции в минната индустрия. Общо 6 млрд. лв. са те в сектора през последните 7-8 години.
- Те не се ли изплащат вече?
- Изплащат се, разбира се. Но в момента имаме и скъпа електроенергия, скъпи горива, при нас дизелът е по-скъп, отколкото е в Австрия. Увеличават се цените на взривните материали, транспорта, дори храната, защото ние храним работниците. Всичко жестоко поскъпва. Да, цените са високи, но и производствените разходи се увеличиха 2-3 пъти. Цените на металите днес са високи, но утре ще паднат, а разходите ще останат. Когато цените са по-високи, ние, в минната индустрия, имаме правило - инвестираме. Купуваме машини, техника, технологии, за да може, когато паднат цените, да издържим и да запазим работниците и заплатите им. То е една синусоида - през 2008-2009 г. цените бяха високи, после паднаха 3-4 пъти надолу и при тази ситуация на ниски цени си под себестойност. Когато цените са горе, инвестираш страшно много, като започнат да падат, задържаш вложенията, но запазваш работниците и заплатите им. Така че богатеенето е циклично и трябва да внимаваш.
- В момента сте в период на инвестиции ли?
- Да, в минната индустрия купуваме нови машини, но една машина струва 300 000 евро, само в Мадан има 50-60 такива. Инвестираме много, нашите суровини са с много ниско съдържание на метал, в откритите медни рудници то е между 0,18-0,20% - трябва да преработиш милиони тонове руда, за да постигнеш нещо. И ако не си инвестирал в годините, няма как да оцелееш. А вложенията в рудниците дават възможност да се работи и при ниски, и при високи цени. Но при ниски е критично, ето, в момента вече започнахме да слизаме, последните 10 дни цените паднаха с над 10 на сто. В този бизнес има много спекула, фондове и банки купуват фючърси на метали, след това ги продават скъпо.
- Но вие се справяте?
- Трябва да се справяме.
- Да се върнем към бъдещото развитие на бизнеса ви по различните направления – ясно е, че ще развивате геотермална енергия. Добивът на полезни изкопаеми – ето това не е много ясно. Имате ли други намерения освен вече притежаваните рудници?
- Няма кой знае какви възможности. За мен беше изключително важно да се разреши производството на волфрам, то беше спряно поради неразбиране и по-скоро – пречене. Европейската комисия беше определила субсидии за разработване на волфрама. Искаме да правим литиеви батерии, но нали литият трябва да се произвежда. В България е много трудно да се вземе концесия, веднага скачат зелени, местни хора. А имаме волфрам около Велинград, литий около Плевен, имаме газ. Румъния задоволява 90% от нуждите си със собствен добив на газ, ние спряхме да проучваме газ. Още в далечната 1978-1980 г. правихме проучване за шистов газ с този метод – фракинг. Слушах вчера някой говореше, ама то сега, ако се правят сонди, ще се пробие водното тяло. “Минстрой” правихме от 1985 до 1989 г. над 100 сондажа в Добруджа. Там е най-богатото находище на въглища в Европа – със съдържание на сяра 0%, съдържание на пепел 0% и 7000 килокалории енергийна мощност.
- Само че са дълбоко, нали?
- Дълбоко са, но се прави шахта, минава се през водоносния хоризонт, който е като подземно море със сладка питейна вода. Грам вода оттам не е вземана, защото трябва да се инвестира, за да се вади тя от 500 метра и не ти излиза сметката. Как се минава през този воден хоризонт – замразява се, изгражда се и край, няма никакво замърсяване. Ние имахме проект, доставихме оборудване за замразяване от Полша, беше избран изпълнител, но през 1990 г. всичко рухна, иначе щяхме да го направим.
- Там има и шистов газ, нали?
- Проектът беше за добив на въглища, но там има много метан и може да се хваща газ и да се добиват въглища. Но се явяват едни хора, които казват – ще ни умрат кокошките, ще се замърси водата и хората вярват. Имаме шистов газ и това трябва да се прави в България – той да се добива.
- Има мораториум.
- Има, защото Русия няма интерес това да се случва у нас. Иначе защо да го замразиш?
- Ами заради опасности, ми казват високопоставени във властта и се позовават на специалисти, които са с име и фамилия.
- Напълно безопасно е. Днес се използват химикали, които са безвредни. А и това е на 2000-3000 м под земята, как ще даде отражение на житото.
