Разломът президентът - ПП вече е ценностен по оста ляво - либерално.
И следващият парламент ще е раздробен
Политическият сценарий след спирането на газа за България и Полша от “Газпром” и каскадните скандали, които го последваха, е един-единствен - вървим към нови предсрочни парламентарни избори, най-вероятно в ранната есен. Всички политически играчи вече започват да се обръщат към публиката и гласоподавателите. А ако нещо ги спира, това е войната в Украйна и тежките кризи, които я следват. Който и да е във властта, ще трябва да се справя с много големи трудности.
Вярно, според последните проучвания на колегите повечето българи не искат нови избори. Но когато им се бръкне в хладилника, поскъпне горивото и изчезне топлото, няма как да не ги поискат.
Нов предсрочен вот отново ще излъчи раздробен парламент с изключително малка възможност да произведе стабилно мнозинство.
По последни социологически данни ГЕРБ си връща първото място, но не расте, а е на челна позиция, защото разочарованието подяжда подкрепата за другите формаци, тя спада, а ГЕРБ започва да изпъква. Няма как да не обяви курс към нови избори.
Към момента коментарите се въртят около нов съюз в център-ляво, където се позиционират формациите на Стефан Янев и Мая Манолова. За тях се говори, че е много вероятно да съгласуват общи действия.
Много важна за предстоящите избори ще е ролята на президента Румен Радев. Той е политикът с най-високия авторитет в държавата, а подкрепата за него лесно може да се прелее към партия, която така да получи голяма тежест. Това вече се случи на ноемврийските избори миналата година с “Продължаваме промяната”. Днес обаче виждаме, че разломът между нея и държавния глава е много голям.
П
резидентът залага на традиционните ценности и се ориентира в център-ляво, съответно и балансите, които той иска да се изградят след войната, са в тази плоскост. Той казва, че ще има нови реалности на базата на разпределение на суровините и е много важно къде ще се позиционира България. “Продължаваме промяната” клони към либералното дясно и се опитва да гради близки отношения със съответните кръгове в Западна Европа и САЩ.
Не изключвам появата и на други леви формации. Към момента “Възраждане” успява да се наложи в патриотичната ниша.
Основната разделителна линия в обществото остава между либерално и консервативно - дава плътност на русофобските и русофилските нагласи.
От едната страна са тези, които са на страната на Украйна и са готови да поискат България да се ангажира в конфликта . В момента те са консолидирали редиците си.
От другата страна са онези, за които е важно държавата ни да стои на дистанция от конфликта, за да запази приемливи отношения с Русия и в бъдеще. БСП, “Възраждане” и новият проект на Стефан Янев ще могат да получат значителна подкрепа от хората, които споделят тези нагласи.
За помощта и съпричастието към украинските бежанци, мисля, че нацията ни е единна. Разделяме се категорично по отношение на бъдещето, когато след месец-два войната в Украйна приключи. Според мен там развръзката вече дойде и нещата се изясниха. Какво имам предвид?
Първо, военната операция на Русия се провали. Очакванията на руската страна бяха, че ще превземат Киев, че съпротивата на Украйна ще рухне и на тази база ще могат да поставят условия как да се изгради мирен план за след това. Този сценарий не се осъществи благодарение на силната съпротива на украинците и на логистичната подкрепа, която им оказва западният свят.
Но не се случи и другото - санкциите да принудят Русия да направи съответните отстъпки, опасявайки се, че икономиката ѝ ще рухне и ще възникнат силни социални и културни напрежения. Но санкциите не постигат желания от Запада ефект. Русия остава най-големият доставчик на суровини в света и експортът ѝ се пренасочва към останалия свят. Затова не виждам смисъл от продължаването на военните действия.
Според прогнозите на Световната банка, ако конфликтът продължи дълго, брутният вътрешен продукт на Русия за 2022 г . ще спадне с 11%. Но ако се разреши по-скоро, това число ще бъде коригирано. Дори в момента рублата се котира по-високо, отколкото в последните дни преди войната. Това показва, че светът извън развитите Европа и САЩ гледа по друг начин на нещата и за евтини руски суровини ще се борят всички.
Изключение ще прави Европейският съюз, поради което санкциите за нас може да се окажат по-тежки, отколкото за самата Русия.
Доказателство за това е кризата с газа в България - ще го има, пак ще бъде руски, но ще минава през повече посредници и ще е с 30-40% по-скъп, което ще е много тежко за страната ни. Това може да бъде поправено - например Австрия, Германия, Словакия и Унгария запазват договорите си с руския доставчик и ще получават газ директно и на ниска цена. България прави обратното - ще плаща повече, защото не желае да спазва дългосрочния си договор, а въвежда нови посредници.
Възможно е да ни връхлетят и други тежки проблеми - например АЕЦ “Козлодуй” работи с гориво от Русия, отработеното също препращаме към нея. И засега няма алтернатива. В САЩ 40% от ядрения сектор, произвеждащ енергия, работи със суровина от Русия, Казахстан и Киргизстан. И американските ни партньори също са зависими от същия доставчик. Затова не дай боже да има криза с доставката и отработката на горивото за Козлодуй!
Трябва да се предвиждат няколко крачки напред за времето след войната и да се градят баланси. В такава трудна ситуация не сме само ние, а цяла Европа. И поведението ни трябва да бъде близко до това на Германия.
