Нека видим регистрите за кръщенките от 1872 г. насам при съседите. И как граждани на РС Македония са доказвали български произход, за да вземат паспорт. А защо международни експерти да не влязат в историческата комисия
Очевидно натискът върху правителството и върху всички политически значими фактори в България за вдигане на ветото срещу стартирането на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС се засилва експоненциално. Мисълта, която измъчва всички ни, е, че това правителство, ръководено от очевидно необразовани, неподготвени и напълно дезориентирани хора, ще ни докара дотам, че България да бъде принудена да капитулира пред Република Северна Македония. България да бъде поставена на колене пред Македония.
Това може да е доказателство, че македонците са по-добрите и по-юначни българи, но както се казва – благодарим, няма нужда. Защото това ще си го мислим ние. Македонските деца ще учат в училище, че техните деди са победили българския фашистки окупатор веднъж през 1944 г., а техните бащи втори път през 2022 г. Не е добре да става така, защото една такава тяхна победа едва ли ще се отрази благотворно на братството и добросъседството между двете страни – членки на ЕС, през следващите няколкостотин години.
През миналата година мозъчният тръст около президента трескаво започна да мисли
какво да поискаме срещу вдигането на ветото, за да не сме съвсем капо. Измислиха да сме искали промяна в конституцията на Република Северна Македония, в която да се запишели българите като държавотворен народ, редом с македонския държавотворен народ.
Освен очевидния фундаментален проблем на това искане има и един технически, на който другата страна вече се позова, а именно, че промяна на конституцията на която и да е страна не е лесна работа и иска време. Затова сега Киро казва: Давайте да вдигаме ветото, пък после ще се оправяме. Ще видим дали ще устиска и
дали тези дни няма да му пробутат да подпише
някой документ, в който пише, че вдигаме ветото, а македонците обещават да отчетат в конституцията си по подходящ начин правата на българското малцинство. Той така или иначе не прави разлика и като нищо ще подпише. После и с камъни да го бият, няма да има файда.
Понеже сме отговорни хора и за да запазим физиономията на страната си, трябва да подскажем на обърканото българско правителство какво да иска в допълнение към промяната в македонската конституция. Какви предложения да направи, на които македонците да не могат да откажат.
Тези дни приятел, потомък на изселници от Македония, ми разказа, че се сблъскал със стена, когато се опитал да потърси в македонските архиви регистъра за кръщенките на църквата в родното село на прадедите му. Мотали го от служба в служба, искали му да попълва заявления на македонски език и накрая устно
му казали, че няма да му дадат достъп до архива, и го изгонили
Освен това ми каза, че допреди три години на сайта на Държавния архив на РСМ е съществувал фонд “Бугарска Екзархиjа”, обозначен със статут на “несреден” (“необработен”), след което фондът изчезнал. Ако е вярно, не са хубави тия работи. От това може да излезе голям проблем.
Ако въпросът междувременно не е уреден, смятам, че българското правителство трябва да направи предложение на македонската страна да бъдат отворени за публичен достъп всички архивни единици - енорийски регистри за кръщенките, венчавките и погребенията на църквите, спадащи към духовната юрисдикция на Българската екзархия в пределите на днешна Република Северна Македония.
За да е издържано по протокол, българското Министерство на външните работи следва да уведоми македонското външно министерство, че в изпълнение на чл. 4, ал. 1 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония българската страна възнамерява да командирова неограничен брой служители на Централния държавен архив от София, които да помогнат на колегите си от Македонския държавен архив в Скопие, неговите местни поделения и на македонските общински архиви при обработката на споменатите архивни единици.
А на основание чл. 4, ал. 2 от същия договор да изиска да се оказва пълно съдействие на българските граждани, които биха пожелали да правят издирвания за родовите си корени в Македония.
Да го кажем още по-просто – да се изиска от македонската страна
пълно, безусловно, публично отваряне на всички регистри
на кръщенките, венчавките и погребенията, водени във всяка енорийска църква в епархиите Скопска, Битолска, Охридска и Велеска, начиная от 1872 г. насам. Това да стане съвместно със служители на Българския държавен архив. Цената на командировките трябва да можем да я платим, ако искаме да сме държава.
Искрено се надявам архивният фонд “Бугарска Екзархиjа” да е изчезнал само от интернет страницата на Македонския държавен архив, а не да са изчезнали и архивните единици. Ако обаче македонските власти откажат да пуснат наши специалисти в своите държавни архиви или ако кажат, че такива архивни единици не съществуват – ето ви един истински аргумент защо ветото не трябва да се вдига, докато църковните книги не се намерят. Това, мисля, можем да поискаме от македонските ни приятели веднага. И не виждам как биха могли да го откажат. Става дума нашите специалисти, а и всеки български гражданин да получават добросъседско обслужване в македонските архиви, какво толкова?
Междувременно бих предложил да се обмисли и още нещо. В т.нар. историческа комисия да бъдат поканени за участие със съвещателен глас учени специалисти по нова история на Балканите от университетите в Истанбул и Атина. Ако ние и македонските ни приятели не си пазим архивите като хората, то
сюзеренната сила със сигурност ги пази, а нейните учени са ги чели
В Османската империя службата ГРАО за християните е била Православната църква, така че в Истанбул определено имат най-точни сведения и могат да дадат меродавни официални справки. Може и неизвестни досега протоколи от разпити на македонски революционери да се открият, кой знае. Трябва да се попита.
Както съм сигурен, че гръцките учени най-добре могат да кажат какъв е бил Самуил, така съм сигурен, че турските им колеги най-точно могат да свидетелстват какъв е бил Гоце Делчев. Не е срамно да ги питаме и да ги поканим за арбитри в тези разговори. На такова предложение македонците с какви аргументи ще откажат? Става дума за наука в крайна сметка, не за политика!
Горните две неща, струва ми се, могат да се окажат по-важни и да донесат по-добри плодове от промяната на македонската конституция.
И още нещо. Правителството да изпълни Закона за българското гражданство, като нареди на Агенцията за българите в чужбина да сканира и качи в интернет всички документи, с които през годините граждани на Република Северна Македония са доказвали български произход и са получавали българско гражданство. Това, дето сме дали български паспорти на сто хиляди македонски граждани, защото са се клели и са представяли документи, че са българи, а преди месец само три хиляди от тях са се самоопределили като такива, е оглушителен шамар за българската администрация.
Такъв шамар
не се преглъща! Адекватният отговор е – всички документи, с които македонски граждани са доказвали, че са българи – в интернет. Откъде накъде ще оставяме този въпрос без последствия? Ние имаме ли си себеуважение, или не?
За да не си оставаме само с приказките, задал съм депутатски въпрос за екзархийските архиви на министърката на външните работи г-жа Генчовска. Надявам се да ми отговори какво външното ни министерство е предприело или смята да предприеме за осигуряване на достъп на български архивни специалисти и на всеки български гражданин до регистрите на енорийските църкви на Екзархията на територията на Северна Македония. Ако е предприело, ще се радвам. Ако не е предприело, да каже какво ще предприеме.
Не обвинявам никого, ако не сме се сетили. Ето, и аз се размислих чак сега, и то, защото ме подсетиха, а трябваше отдавна да съм се сетил сам. Сюзеренната сила имала поговорка: “Да имам на българите втория акъл, който им идва после”.
Тъй че, важното е да ни дойде акълът най-сетне. Да се отворят екзархийските регистри, да се поканят за арбитри в историческата комисия учени от Гърция и Турция и ветото ще падне от само себе си. Така мисля.
* Авторът е народен представител от ГЕРБ.
