Те си приличат по това, че разчитат на русофилските и антизападните страсти. Но партията на Костадинов избуя върху разочарованието от предишните националисти
Мнозина мислеха, че след като COVID пандемията отпадне от дневния ред на обществото, “Възраждане” ще загуби инерцията, спечелена от твърдата си позиция срещу противоепидемичните мерки.
Два месеца обаче след падането на ограниченията социолозите продължават да регистрират траен ръст в подкрепата за партията на Костадин Костадинов. Войната в Украйна насочи прожекторите към новия стар двигател на обществено противопоставяне - отношението към Русия.
Преди проруските настроения се свързваха най-вече с името на лидера на “Атака” - Волен Сидеров. Той откри кампанията си за евровота през 2014 г. не къде да е, а в Москва – само два месеца след анексирането на Крим от Русия. Там заяви, че признава референдума на полуострова, както и че се противопоставя на санкциите срещу Руската федерация.
Двете партии имат сходни черти, когато става дума за антизападни и антинатовски послания - неслучайно
обвързват неутралитета с излизането на България от НАТО
Усещането се допълва и от системните ксенофобски изяви на двете формации.
Преди 2013 г. отношенията с Русия не заемаха централно място в риториката на “Атака”.
Формацията за първи път влезе като коалиция в НС през 2005 г. - след пълен мандат на кабинета “Сакскобурготски”, който с дебюта си в българската политика разби двуполюсния модел на противопоставяне между БСП и СДС.
По това време цари консенсус за външнополитическата ориентация на България – членството в НАТО и ЕС. На този фон “Атака” изпъкна като носител на антизападни и антиамерикански настроения, доколкото партията
разглежда ЕС и НАТО като функция на САЩ
по света. В международен план преди 2007 г. се наблюдава по-скоро сътрудничество между Русия и Запада. След острата реч на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г., в която той разкритикува разширяването на НАТО на изток, вече се появяват първите признаци на глобално противопоставяне. Междувременно атакистите увеличават значително подкрепата си на изборите през 2009 г. Това частично се обяснява с разочарованието от възприетия като
съглашателски кабинет на някогашните врагове НДСВ-БСП-ДПС
Негови основни критици са “Атака” и новосъздадената тогава ГЕРБ.
И ако ГЕРБ донякъде успява да измести НДСВ и СДС като носител на прозападните нагласи в обществото, партията на Волен Сидеров изцяло монополизира националистическия антинатовски и анти-ЕС вот. Освен това във вътрешната политика “Атака” играе на антитурския и антициганския терен.
Обявява за враг номер едно ДПС, което обвинява в прокарване на протурска политика и своеобразно турцизиране на страната.
2013 и 2014 г. са ключови за възхода на националистите
- през този период те вече берат горчивите плодове от световната финансова криза, а Европа е изправена пред мощна мигрантска криза заради гражданските конфликти в Сирия, Ирак, Либия и Украйна, които допълнително втвърдяват партиите от този сегмент.
Неслучайно тогава се засилват играчите на националистическия терен, макар и не толкова крайни - НФСБ и ВМРО.
Между 2013 и 2017 г. идва пикът на консолидиране на крайнодесните нагласи у нас, тогава е издигната и общата кандидатура за президент на “Обединени патриоти” (ВМРО-НФСБ-“Атака”) - Красимир Каракачанов. Той печели над 570 хил. гласа, финиширайки трети в надпреварата.
Междувременно през 2014 г. се появява и “Възраждане”, която първоначално
почти не влиза в полето на електоралните проучвания
Въпреки това залезът на “Атака” е видим, особено след подкрепата ѝ за компрометиралото се правителство “Орешарски”, в което участва и някогашният ѝ враг ДПС.
До 2020 г. настъпва период на сравнително геополитическо спокойствие в Европа.
Така в коалиция с “Обединени патриоти” третият кабинет на ГЕРБ се превръща в новия двигател на обществено напрежение у нас. Участието на националистите във властта превръща някогашните антисистемни и антистатукво партии в системни. Това удвоява негативите към тях.
През този период “Възраждане” се възползва от разочарованието от някогашните патриоти - борци срещу статуквото. Първия силен тласък обаче получи по време на пандемията от COVID-19, която съвпадна с натрупаното вече обществено недоволство от кабинета на ГЕРБ-ОП. Така “Възраждане” получи двоен подарък - от една страна, да критикува новия съглашателски кабинет, от друга - противоепидемичните мерки.
Подобно на “Атака” и партията на Костадинов се противопоставя на участието на България в евро-атлантическите структури, които двете партии смятат за нова форма на колониализъм. Но ако първите бяха противници на Запада в контекста на двуполюсния свят - Русия и САЩ, “Възраждане” изповядва по-прагматичен подход във външната си политика, отчитайки новите геополитически реалности.
В програмата на партията например Русия е спомената 5 пъти, като в почти всички е посочена само като потенциален и алтернативен на ЕС икономически партньор. Затова от “Възраждане” приемат за потенциални партньори бившите съветски републики, Близкия и Далечния изток, Индия и Африка.
Обикновено националистическите партии се насочват към групата на разочарованите, много от които не са активно гласуващи.
Общият спад на подкрепата към тях върви ръка за ръка и със спада на избирателната активност през годините, което говори за повече разочарование, отколкото за радикализация на националистическия вот. Неслучайно през 2005 г. “Атака” дебютира в НС с 8,93% от гласовете, а “Възраждане” през 2021 г. - с 4,86% при почти милион гласували по-малко.
