При мажоритарен вот в един тур партии като ДПС и “Възраждане” ще са фаворизирани, а при два тура - силно ощетени
В България има една илюзия, понякога подхранвана от политическите сили, че с промени в изборното законодателство ще можем да доведем до качествена промяна в представителните органи и в нивото на избраните от нас депутати. За съжаление, ние виждаме, че всъщност и
сегашният
парламент,
избран с
машинно
гласуване, не е
безпроблемен
– старите конфликти и противопоставяния си останаха, а в някои отношения се и засилиха.
В конкретния случай зад едно предложение, което на пръв поглед следва общественото благо, всъщност се крие стремежът за преследване на чисто партиен интерес.
БСП очевидно е ощетена от машинното гласуване, защото машините уплашиха най-възрастните гласоподаватели, а голяма част от тях са потенциални избиратели на БСП или поне така се смята. Допреди време социалистите бяха едни от най-големите привърженици на изцяло машинното гласуване, а сега, като видяха, че минусите са повече от плюсовете за тях, се обръщат на диаметрално противоположна позиция. Промените в изборното законодателство бяха до голяма степен приети
на вълната
на анти-ГЕРБ
истерията,
а днес виждаме странната ситуация ГЕРБ да подкрепя БСП. В това отношение ГЕРБ демонстрира последователност, защото бяха против изцяло машинното гласуване и преди това.
Ние приехме машинното гласуване, защото с основание се смяташе, че то ще реши проблемите с контролирания вот и с невалидните бюлетини и ще облекчи работата на изборните комисии.
Няма го проблема с невалидните бюлетини в степента, в която го имахме преди. Контролираният вот също бе ограничен.
Срещу тези аргументи стояха съмненията, че машините могат да бъдат манипулирани или по някакъв начин резултатите да бъдат фалшифицирани чрез интервенция върху софтуера. Поне в изборите миналата година тези опасения не бяха оправдани.
И двата типа гласуване имат своите плюсове и минуси, но комбинацията от двата типа ще неутрализира положителните страни на всеки един от тях, а негативите и потенциалните рискове от всеки от тях ще се увеличат.
Борим контролирания вот чрез въвеждане на машинно гласуване. Но когато вотът на човек бъде купен, той няма да отиде на машината, а ще си гласува с хартия. Отново ще се върне и проблемът с невалидните бюлетини, защото хората, които ги е страх от машините, са същите, които попълват хартиените бюлетини така, че после гласът им да е невалиден.
И не на последно място: работата на изборните комисии. Там проблемът е много сериозен – в СИК по ред причини има недостатъчно обучени хора, правят се грешки в протоколите, и то
не толкова от зъл умисъл да
се фалшифицира вот,
а от некомпетентност. С машините този проблем се преодолява в някаква степен. Връщане на смесеното гласуване ще затрудни в пъти повече работата на изборните комисии и ще станем свидетели на проблеми и грешки в протоколите, както и закъснения с дни наред.
Същото важи и при изборните системи - няма дефинитивно добри и лоши. Според мен категорично не трябва да се променя нещо кардинално, защото това няма да промени качеството на политическия процес.
Например ИТН агитира за мажоритарна избирателна система, но в същото време самата Ива Митева в своите научни разработки представя проект за система, която по-скоро не е мажоритарна. Това е моделът на системата в Германия, която на пръв поглед изглежда смесена, тъй като има едномандатни райони и известен мажоритарен избор, но фактически е пропорционална. Самите германци я наричат персонифицирана пропорционална система от гледна точка на това, че се избира едновременно листа и регионални кандидати.
Проблемът с мажоритарната система е, че в някои силно фрагментирани партийни системи ще доведе до изключителни изкривявания в съотношението вот - мандати.
Неслучайно мажоритарната система се прилага основно в страни, чиито партийни системи са сравнително хомогенни, като например САЩ, Канада и Великобритания. Много хора ще кажат, че във Великобритания има много партии, но това ще е полуистина, защото повечето от тях са регионални, а основните - националните партии, са фактически 3-4. Две от тези партии изключително много страдат от мажоритарния вот и всъщност
тази система
бонифицира
първата и
втората партия
– на консерваторите и лейбъристите. Същото е и в Канада – на теория има многопартийност, но и там има много регионални партии. И когато състезанието е на конкретен терен в даден едномандатен район, там обикновено състезанието е между две-три формации.
Българският случай не е такъв. Фактически всички наши партии имат национално покритие. Дори формации с регионализиран вот като ДПС не са само в един регион. Друг аналог е с “Демократична България” - при тях вотът е концентриран основно в София и в по-големите градове, но не може да се нарече регионална партия. Доказано е от много години, че мажоритарна система, особено в условията на силно фрагментирана партийна система, довежда до изключително несправедливи и диспропорционални резултати. Една партия с 25% вот може да вземе 60% от мандатите, а може да вземе и 10%. Това увеличава включително и риска от случайни резултати, а това неминуемо
ще допринесе
за повече
ожесточаване
в политиката
Мажоритарните системи имат и голям плюс – там, където са прилагани, обикновено довеждат до хомогенни мнозинства и до еднопартийни правителства.
У нас обаче, предвид фрагментирана система, този плюс няма да се реализира и рискуваме дори една формация да няма абсолютно мнозинство. Тоест отново ще имаме коалиционни кабинети, а дори една формация да има абсолютно мнозинство, цената ще е много висока, защото тогава една партия ще има 50-60% от мандатите срещу много по-малко вот, което би фрустрирало всички останали симпатизанти. Затова и трудно може да се прогнозира изходът от прилагането на тази система от нас.
В демократични условия последните многопартийни избори в България в условията на мажоритарна система са от 1911 г.
Важно е и каква е мажоритарната система – в един или в два тура. Ако е в два тура, това би потиснало формации като “Възраждане” и би изкарало на преден план по-умерените формации. Това е логиката – на вторите турове антисистемните и крайните кандидати обикновено страдат. При система от два тура партии като ДПС и “Възраждане” могат да са силно ощетени, а при един тур – фаворизирани.
*Авторът е експерт по изборни системи, главен асистент в Катедра “История на България” в ИФ на СУ “Св. Климент Охридски” и преподавател в НГДЕК “Свети Константин Кирил Философ”.
