Не ни трябва министерство, а повече ревизори
Драмата с видеото на министъра на културата се булевардизира - всякакви се изказват друсан ли е бил, или е бил пиян. Като има разни версии - от това, че е попаднал в бад трип заради злоупотреба с canabis sativa, а не canabis indica, до това, че е докопал останали от предшествениците му алкохолни запаси и му е дошло много. Никакъв проблем нямаше да има, ако бе написал три реда благодарности към тези, които са го поздравили за рождения му ден, както правят повечето лелки в социалните мрежи. Но този непреодолим ексхибиоционистичен импулс, характерен за епохата ни - всички тези видеа за щяло и нещяло - безкрайното публикуване на снимки на чиниите на милениалите доведе до тоя резил.
Има и нещо друго - то е в неправилната употреба на думите. Например думата култура. Означава поне няколко неща: В изследователски смисъл означава цивилизационно различие - например халщадска култура(потомците на първите хора, започнали да обработват желязото в подножието на Алпите. И до днес там се произвеждат най-хубавите коли на света - в Бавария, Австрия, Чехия, Тирол) Или хип-хоп култура като описание на млади чернокожи, които слушат рап, пият коняк Хенеси, носят шапки LV.
От друга страна, в България се употребява като синоним на човек, който не се секне на масата и плюе само на определените за това места. Може и да означава човек, ходил на опера и театър, откъдето идва и израза "културен човек, софиянец, а пък...". Но и може да се използва за добре възпитан и изобщо цивилизован човек. Микробиолозите наричат така развиващите се във петриеви панички микроорганизми. Всъщност произходът на думата е от латински и означава обработка на земеделска земя. Днес в магазините мотиките се наричат култиватори, а малките тракторчета мотокултиватори.
Министерство на културата е словосъчетание с не напълно ясен смисъл. Всъщност това е министерство на изкуствата и недвижимите и движими ценности на изкуствата и на пропагандата. Но понеже се нарича Министерство на културата, у населението стои едно погрешно очакване, че човекът, който е начело, трябва да е най-културният и възпитаният в страната, и поради тази причина към лицето на поста има винаги някакви претенции, все едно това е игра на "Стани богат", или пък, ако се излъчва човек с безспорен авторитет в своята си област на изкуствата, се критикува за някакви лапсуси. Например Стефан Данаилов - безспорно гениален актьор, народен любимец, политически активист с биография, но и за него имаше подигравки заради една правописна грешка. Всичко това не би било такова, ако министерството не се казваше на културата. Защото никой не се смята за некултурен, напротив всеки се има за цивилизован, ако не пикае на кьошетата на Народния театър (между другото - опикани са). Задачата на следващия директор на Народния театър, който и да е той, е да изгради една чиста обществена тоалетна пред театъра, която да е достъпна за културните граждани, тръгнали на театър или просто на разходка в градската градина с двулитровка бира.
Думата култура в бившия Комитет по култура се появява през 1977 година, когато Тодор Живков иска да намери пост за дъщеря си Людмила, увлечена по теософските брътвежи. Преди това в един Комитет са просветата, науката и изкуствата. Така е и преди 9 септември. През 1941 година се създава министерство на пропагандата по нацистки пример, което при соца се събира в едно с науката, образованието и изкуствата.
Вероятно сте чували за двете каси на Ботаническата градина в Балчик. Това е следствие от това отделяне през 1977 г. Ботаническата градина е лятна резиденция на румънската Реджина Мария (Мария Единбургска/ Сакскобургготска а.к.а Уиндзорска), която построява двореца в Балчик със всичките му минарета, тихи кътове, кладенци и водопади заради романтични извънбрачни увлечения и бахайската религия. Там е погребано сърцето й. Но след Крайовската спогодба е изровено и пренесено в замъка Бран - друга нейна приумица, която днес мърчандайзват като Замъка на Дракула в Карпатите. След Крайовската спогодба частните имоти от двете страни се разменят. За имота на двореца България дава някакви университетски имоти в Букурещ, част от завещаното от Евлоги и Христо Георгиев. Затова дворецът попада в патримониума на Софийския университет и там се създава ботаническа градина с прочутите кактуси, цветни килими и прочие. Но тъй като културата и просветата са били под една шапка, сградата на двореца се превръща в почивна станция на културните дейци. И там още се носят легенди за веселбите на писателя Васил Цонев (брат на актьора Коста Цонев, баща на журналистката #Ирина Цонева).
След 1990 година при създаваното на съвременното Министерство на културата, чиновниците не искат да отстъпят почивната станция на университета и се създава легендарното двувластие, въплътено в двете каси - една за двореца, друга за градината.
Животът ни би бил по-прост, ако наричаме нещата с истинските им имена. Това министър на културата звучи като нещо по-така, а всъщност става дума за разпределение на субсидии за изкуствата. За да се прави, не е нужно министърът да е голям артист, цигулар, скулптор, ентусиаст или трезвеник. Всъщност си мисля, че такова министерство изобщо не е необходимо, стига и един отдел в Министерство на финансите, който да разпределя парите за театрите, читалищата, библиотеките, оперите и кинопроизводството. Преждеспоменатите учреждения си имат ръководства, просто трябва да се увеличат щатове на финансовите ревизори, които да следят за целесъобразността на разходите.
