Но за разлика от десните не искаме да се изпраща оръжие. Заради позицията ни атакуваха и от двете страни
Жителите на Крим, Донецк и Луганск имат правото сами да решат своята съдба, а не някой отвън да им казва къде да бъдат
Чува се само украинската страна, но би трябвало да се представя и руската, иначе губим ориентир
В Украйна има официално признати неонацистки формирования. Но не мога да се съглася, че е нацистка държава
- Проф. Баева, вашият подпис стои в петицията за мир и солидарност с Украйна на сп. “dВерсия”, която призовава Русия да прекрати военните действия в Украйна. С какво се различава от останалите призиви за мир, които също осъждат агресията на Путин?
- Струва ми се, че отликата на тази петиция е в това, че тя не иска да заема страна. Не желае да подклажда допълнително военното напрежение, а иска спиране на военните действия и от двете страни. Това е лява подписка и с това се отличаваме от десните, които искат да се изпраща оръжие. А колкото повече оръжие има, толкова повече ще се стреля.
- В петицията се споменава обаче, че се подкрепя териториалната цялост на Украйна, включително и принадлежността на областите Донецк, Луганск и Крим.
- Застъпва се, че трябва да бъдат възстановени международно признатите граници на Украйна. Но това беше преди Евромайдана и всичко, което стана след това. На мен ми се струва, че не отива на леви - които по принцип залагат на правото на хората да изразяват мнение, да предпоставят съдбата на жителите на Крим, Донецк и Луганск. Те имат правото да заявят своята позиция и не може ние като леви да им казваме: “Вие трябва да се върнете там, където сте били”. Според мен това е правото на тези хора сами да решат своята съдба. И ми се струва, че това е правилният подход, а не някой отвън да им казва къде трябва да бъдат. Още повече че при тази ситуация нали разбирате какво би им се случило, ако бъдат насила върнати.
- В момента сме в ситуация, в която на всяко мнение, различно от крайното, му се лепва етикет “опорка”. Позицията да не се заема страна обречена ли е на неуспех?
- Петицията не цели да промени нещо, защото това не е възможно. Това е един глас, който цели да покаже, че левицата не е в ступор, както изглежда отстрани, a че има позиция и тя е последователно антивоенна. Това беше първото ляво нещо, което бе коментирано от медиите, а огромната част от медиите представят само украинската позиция. И е напълно естествено,
защото тя беше
нападната от Русия
Но откровено се смущавам от факта, че тези, които безрезервно подкрепят Украйна, сякаш не си задават въпроса дали само едната страна е виновна в конфликта. А този конфликт е от много години и той прерасна във военен. Не си задават и въпроса дали Украйна няма проблеми с демокрацията.
Всички твърдят, че се борят за свободата и демокрацията в Украйна. Това е много хубаво и аз съм готова да се боря за това. Но нека да сме с отворени очи за проблемите с демокрацията и в Украйна, и в Русия. Залитането само в едната посока не прави добра услуга нито на едната, нито на другата страна. Войната ще свърши рано или късно, но въпросът е какво ще правим ние и те след това.
- А вижда ли се краят на войната? Има сигнали, че се постигат съгласия по определени точки в преговорите между двете делегации. Самият Зеленски в интервю пред руски медии заяви, че е готов за големи компромиси - като например за Донбас.
- Преговорите между двете страни се водят от първите дни на войната. Те продължават и до ден днешен, но не защото наистина искат постигането на примирие и впоследствие да се договаря какъв ще бъде мирът, а са част от пропагандната война.
Още в началото президентът Зеленски заяви, че е склонен Украйна да остане неутрална, а после се отказа.
Това е танц, който се
играе и от двете страни
Самият факт, че всичко това става по медиите, показва, че нямат сериозни намерения да преговарят. Истинските преговори в такава напрегната обстановка стават без външни наблюдатели, а само между делегациите на двете държави, които трябва да очертаят възможните компромиси. А те ще бъдат необходими, защото ако няма идея за компромиси, няма как да свърши войната и ще има все повече разрушения. Да не забравяме, че странични жертви на тази война сме не само ние тук в Източна Европа, а цяла Европа и дори целият свят.
- Войната поляризира мненията в обществото. Според Андрей Райчев например около 20% от хората у нас са прорурски настроени, малко повече са против войната, а огромно мълчаливо мнозинство не желае да заема крайна позиция. Съгласна ли сте с подобно твърдение?
- Склонна съм да се съглася. Обаче в официалните медии се чува само украинската страна. Пак ще кажа - те са жертва и с основание се защитават. Но ако чуваме само тази страна, има опасност да загубим ориентир. Би трябвало да се представя и руската страна, колкото и да е неприемлива. В социалните мрежи е нещо съвършено различно - там има две противоположни позиции, само че те до голяма степен говорят затворено, т.е. в собствените си кръгове. И стават все по-крайни и непримирими помежду си, а това силно разделя българската нация по един проблем, който не е български. Разделението навлиза сред нас и това е допълнителен лош фактор за България, тъй като тя изпитва и други кризи, а върху тях се наслагва и тази непримиримост между хората. Аз го усетих на свой гръб, защото, след като споделих петицията, започнаха да ме атакуват по същество и от двете страни.
- Това върло противопоставяне нанася ли щети върху публичния дебат?
- Аз си спомням началото на 90-те години. Тогава непримиримостта беше огромна. Даже семейства се развеждаха. И изглеждаше, че тази рана няма да зарасне. Както виждаме - зарасна. Надявам се, като приключи войната и като почнат да излизат по-аналитични информации за нея, лека-полека да бъде запълнена тази пропаст. Русофили и русофоби в България има, те са два различни лагера, но все пак трябва да се нормализират отношенията.
Демокрацията е съжителство на различни гледни точки, а в момента са станали напълно непримирими. Не дават никакво право на отсрещната страна да говори.
В момента в Русия и Украйна има забрана да се публикуват други мнения, но това е обяснимо - те воюват. Ние не воюваме.
- А във фейсбук едните си сложиха украински знамена на снимките, други - руски. Обаче те познават ли в дълбочина Русия и Украйна, или по-скоро битката се води на агитационен принцип?
- Тези, които си сложиха украински знамена, по-рано бяха американофили. Една част от русофилите познават Русия, защото са били свързани по някакъв начин с нея. Разбира се, има и русофоби сред познаващите Русия. Докато сложилите си украински знамена във фейсбук според мен тотално не познават Украйна. Познават я само от тази медийна кампания и я идеализират. А тя не е безпроблемна държава. Там има неща, които са много далеч от демократичността - и там има олигарси, и там има кражби на държавна собственост, както и желанието да бъдат заглушавани рускоговорящите, особено след Евромайдана. А ние сега някак си я идеализираме. И това ме смущава, защото това ще се отрази върху бъдещето, тъй като след идеализацията обикновено следва разочарование от реалностите.
- Иван Кръстев беше споменал, че независимо дали Путин е баща на руската нация, той неволно стана баща на украинската. Има ли резон в това твърдение?
- За съжаление, има резон.
С тази война Владимир
Путин обедини
украинците,
защото няма как да харесваш някого, който бомбардира. Не знам все пак какви са им били настроенията преди това, но аз бях в Украйна през 2009 г., и то в Харков - още тогава имаше доста силна русофобия в интелектуалните среди. А това беше преди Евромайдана. Не знам какво са си мислили тези, които започнаха войната - може би, че в Източна Украйна ще ги посрещнат едва ли не с хляб и сол, но реалностите не са такива. И не знам, след като аз от едно кратко пътуване отпреди толкова години съм го разбрала, те как не са.
- Къде е истината, когато говорим за нацизъм в Украйна и фашизъм в Русия?
- Според мен има нацисти в Украйна. В Русия също има. И в България има. Вярно е, че в Украйна те са доста по-влиятелни, защото бяха в парламента, сега са в армията, и то не просто като отделни единици, а със свой собствен отряд. Такова нещо обаче няма нито у нас, нито в Русия, нито другаде. Определено трябва да се каже, че в Украйна има официално признати неонацисти и неонацистки формирования. Но не мога да се съглася, че Украйна е нацистка държава. Аз съм историчка, занимавам се с този период - нито има една-единствена управляваща партия, забранила всички останали, нито има сливане на тази партия с държавата, нито е унищожен парламентът, както е било при нацистка Германия, нито има такава абсолютно единна пропаганда.
Да, сега е война и има цензура, но преди войната все пак имаше и различни източници в Украйна. Същото бих казала и за Русия. Чувам все по-често по българските официални медии, че наричат Русия фашистка, а Путин едва ли не близнак на Хитлер. С това не мога да се съглася. Да, има един авторитарен лидер, от когото всичко зависи, но има политически партии, които се явяват на избори и печелят различен брой гласове. Има президентски избори, в които има други кандидати. Доскоро имаше и различни медии, но в състояние на война обикновено има цензура. Обаче да се обяснява, че това в Русия било чист фашизъм, означава, че не се познават фашизмът и националсоциализмът. Те си имат определени черти.
- Както си говорим за партии, къде стоят левите партии - в Украйна, Европа, а и у нас?
- Левите партии в Европа са на доста категорична проукраинска позиция. Те от много време са против Русия на Путин. И аз напълно ги разбирам, защото
Русия на Путин е
консервативна,
капиталистическа и
религиозна държава
Левите в България според мен са в ступор и в невъзможност да заявят някаква ясна позиция. И то поради факта, че за една голяма част от левите сегашна Русия е продължител на СССР, което категорично не е така. Същевременно има едни други леви, които нямат илюзии за Путин и за Русия, тоест не са русофили, но които са проследили различните прояви на неонацизъм след 2014 г. в Украйна и смятат, че не може Украйна да бъде подкрепена точно по такива причини.
